Решение № 260108 от 04.06.2021, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1170/2019
- Вид
- Решение № 260108
- Подписан
- 04.06.2021
- В сила
- 28.06.2022
- Състав
- АСИМА КОСТОВА ВАНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- член 53, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 14, ал. 1, т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18ж · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
04.06.2021 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански състав
На пети май две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Гергана БАБИКОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1170 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Искове с правно основание член 53, ал. 2 от ЗКИР.
Ищците -
Р.С.Т., С.А.Б., С.И.Б. и А.И.Б. твърдят, че били наследници по закон на общия им наследодател С.И.Б., бивш жител ***, О.К. починал на 22.03.2018г., съгласно Акт за смърт № 4/23.03.2018г.
С удостоверение № 10/10.04.1983г. на основание ПМС № 76 въз основа на решение № 8/03.02.1978г. на наследодателя им било предоставено право на ползване върху следния недвижим имот: НИВА с площ 1000 кв.м., находяща се в землището на село П., О.К. в местността „С.“, съставляваща имот № 2, при съседи: от север - напоителен канал, от юг - път, от запад - ОПФ и от изток - ОПФ. След предоставянето на имота, наследодателят им си създал пчелни семейства, като за тази цел построил стопанска сграда според изискванията на закона с площ 35.00 кв.м., в която да съхранява инвентар, оградил имота с мрежа и го засадил с трайни насаждения. След влизане в сила на ЗСПЗЗ, същият подал заявление за оценка и изкупуване на земеделската земя по пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като за оценката на имота с вносна бележка № 15.10.1998г. внесъл в ДСК по сметка на Общината сумата от 360.00 лева. Със Заповед № 1810/09.10.1998г. К.на О.К. утвърдил оценката за имота, като общата сума от 72.000 лева била внесена от наследодателя им в Общината с приходен касов ордер № 148/15.10.1998г. След внасянето на сумата от 72.000 лева, правото на ползване се трансформирало в право на собственост. Същият се владеел и ползвал от наследодателя им, докато същият починал през 2018г., а към настоящия момент се владеел от ищците, като негови наследници, за което плащали и данък на имота.
Сочат, че по молба на наследодателя им, О.К. издала скица на процесния имот № 400/27.11.1998г., която скица била заплатена с квитанция № 154/15.10.1998г., с цел снабдяване с нотариален акт. С писмо № АБ-94-Г-180/09.12.1998г. от О.К. изпратили до Карловски районен съд писмо, с приложени съответните документи за издаване на нотариален акт, с който акт не разполагали.
Твърдят, че през месец юни 2019г. се наложило да се снабдят със скица на имота, но установили, че закупеният от наследодателя им имот не бил заснет в КВС на землището на с. П., което се установявало и от Писмо № 94-00-3495/1/14.06.2019г. на О.К. съгласно което нямало изготвен план на НОИ, съгласно пар. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с. П. местност С.“. След направена справка установили, че наследственият им имот бил записан, като временно общински. Считат, че КВС на землището на село П., О.К. съдържа непълноти, изразяващи се в това, че притежаваният от тях недвижим имот, придобит по пар. 4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ, не бил заснет, като самостоятелен имот, а е част от имот № 000410 записан, като временно общински. Поискали от О.К. *** собствения им имот, но им било отказано с мотив, че те били собственици и, че трябвало да си търсят правата по съдебен ред. Индивидуализират, че процесната нива с площ от 1000 кв.м., ведно с построената в нея стопанска сграда с площ от 35.00 кв.м. е ситуирана, като част от поземлен имот №
000410 с площ от 4872 кв.м. – временно общинска, в северната му част, при съседи: от север - напоителен канал, от юг – поземлен имот № 000402.
С допълнителна молба, депозирана по делото на 01.11.2019г. във връзка с дадени указания от съда, ищците конкретизират, че правния им интерес от предявяване на иска спрямо О.К. е че изкупуването на процесния имот описан в исковата молба предоставен за ползване по §4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ било упражнено в законните срокове и от този момент правото на ползване е трансформирано в право на собственост. Тъй като процесния имот бил предоставен по §4б, като самостоятелен в местността „С.“, в З.село П. нямало изработен, съответно одобрен помощен план и план на новообразувани имоти. С оглед обстоятелството, че за местността „С.“ няма ПНИ съответно тази площ, където попада процесния имот, който е единствен и съставлява изоставена нива, същата се стопанисвала от общината. Сочат, че нямат информация дали е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността на земеделската земя с издаване на решение.
МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че към датата на влизане в сила на КВС на село П., О.К. за местността „С.“ ищците били съсобственици с права, както следва: Р.С.Т. – 1/2 ид.ч. а С.А.Б., С.И.Б. и А.И.Б. общо на 1/2 идеална част на следния недвижим имот а именно: Нива с площ 1000 кв.м., находяща се в землището на село П., О.К. в местността „С.“, съставляваща имот № 2, при съседи: север - напоителен канал, юг - път, запад - ОПФ и изток - ОПФ по скица № 400/27.11.1998г. на О.К. и съставлява част от имот № 000410 с площ 4.872 дка, който неправилно не е заснет в КВС като самостоятелен имот, а е записан, като част от поземлен имот – нива с площ от 4.872 кв.м., находяща се в землището на село П., О.К. в местността „С.“, съставляваща имот № 0004010, като временно общински, в северната му част, при съседи: от север – канал, от юг – поземлен имот № 000402, също ситуиран в поземлен имот
№ 000410. Претендират за направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ -
О.К. намира предявения иск за недопустим, по следните съображения: По аргумент от приетото в Тълкувателно Решение № 9 от 7.11.2012г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012г. на ОСГК, ищецът по иск за собственост, основан на права по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да твърди и доказва материална незаконосъобразност на решението на Общинската служба по земеделие (ОСЗ, ОСЗГ, ПК) за земеделска реституция, от което черпи права ответника, но само във връзка със своите противопоставими права, т.е. сочи, че е налице пречка за реституцията, защото собствеността неправилно е възстановена, при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. В тези случаи, съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ (ОСЗГ, ПК) и да не зачете неговото конститутивно действие, ако твърдялото от ищеца е основателно. Т.е. от тази гледна точка, пасивно легитимирана страна следва да е ОСЗ, а не О.К.
На следващо място, признаване правото на правоимащите лица да им бъде възстановено, респективно да придобият правото на собственост върху имотите, границите на които се установяват с плана по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, е резултат от сложен фактически състав. За земите предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се изработва помощен план и план на новообразуваните имоти, които се изработват и одобряват, съгласно правилата на ПДЗСПЗЗ. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост, върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на §4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Предвид обстоятелството, че към настоящия момент за землището, където се намира процесния имот няма изготвен помощен план и ПНИ, процедурата по възстановяване собствеността върху земеделски земи не е завършена. Следователно преди влизане в сила на ПНИ и издадената въз основа на него заповедта по реда на §4 к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за тези площи не е настъпил реституционния ефект, защото те все още не са били индивидуализирани.
Прието е в
Решение № 387/22.11.2012г. по гр.д. № 1180/2011г. I г.о. ВКС, че самият ПНИ не създава и не отнема права, а такива се създават с индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността. Решенията по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ на ОСЗ не пораждат конститутивно действие и за възстановените с тях имоти не настъпва веднага реституционния ефект, а административната процедура за реституция на тези терени ще приключи след приемането на ПНИ и издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ.
На следващо място, за имот, находящ се в терен по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на земеделската реституция, административната процедура по възстановяване на собствеността на земеделската земя приключва с издаване на решение на поземлената комисия по чл.
18ж от ППЗСПЗЗ или след приемане на § 4к от ПЗР на
ЗСПЗЗ - със заповед на кмета, в които да се индивидуализират като обекти на правото на собственост с описание на техните граници, местоположение, съседи и площ. Предпоставка за допустимост на иска, в обсъжданата хипотеза, е правата по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищеца да са признати, сложният фактически състав по този ред да е приключил и това да е отразено по изработения помощен план. Несъмнено тази предпоставка не е налице, защото няма изработен помощен план и ПНИ за местност „С.“, в землището на с. П..
По отношение на правният интерес на ищеца твърди следното:
Искът по чл.
53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), идентичен с иска по чл. 54, ал.
2 ЗКИР (ДВ, бр. 49 от 2014г.), цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост, с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 от