Присъда № 22 от 14.09.2022, Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към присъда № 22 от 14.09.2022 г., постановена по ВНЧХД № 409/2022 г. по описа на Окръжен съд – Б.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК - ,,Въззивно производство”.

С присъда № 11 от 23.03.2022 г., постановена по НЧХД № 1681/2021 г. по описа на Районен съд Б. подсъдимата Р. Л. СТ., родена на ... г. в гр. Д., община Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес с. Ш., община С. ул. ,,Б.“ № 1, българка, българска гражданка, с висше образование, работи, неосъждана, е призната за виновна в това, че на 17.11.2020 г. в гр. С. в подаден писмен сигнал до МВР с вх. № 785501-253/17.11.2020 г. на Дирекция ,,Вътрешна сигурност“ гр. С. е приписала на тъжителя В. Н. В. престъпление по чл. 339а от НК - че държи в служебния си кабинет камери и подслушвателни устройства, с които записва колегите и свидетели по досъдебни производства и клеветата е извършена от Р.С. в качеството й на длъжностно лице от състава на МВР по повод на изпълнение на службата й като младши разследващ полицай и е извършена срещу В.В. в качеството му на длъжностно лице от състава на МВР по повод на изпълнение на службата му като старши разследващ полицай при ОДМВР Б., заради което и на основание чл. 54 вр. с чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 147 от НК й е наложил наказание глоба в размер на 5000.00 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационно табло в кметството на с. Ш., община С. за срок от един месец, като е оправдана за това, че клеветата е разпространена публично.

Подсъдимата Р. Л. СТ. е призната за виновна и в това, че по същото време, място и начин е казала унизителни неща за честта и достойнството на В. Н. В. - че е явен информатор на ,,Вътрешна сигурност“ и Районна прокуратура Б., използван да ,,топи“ колегите си; че е извършил неправомерни действия или престъпления; че е видимо психически неустойчив, става неконтролируем и дори скача на бой на колеги от 01 и 02 РУБ., обиждал ги е, унижавал ги е и ги е заплашвал; че особено удоволствие му доставя да тормози колеги от женски пол; че си е намерил нови ,,жертви от женски пол“ и ги е тормозил, като деянието е извършено от Р.С. в качеството й на длъжностно лице от състава на МВР по повод на изпълнение на службата й като младши разследващ полицай и е извършено срещу В.В. в качеството му на длъжностно лице от състава на МВР по повод на изпълнение на службата му като старши разследващ полицай при ОДМВР Б., заради което и на основание чл. 54 вр. с чл. 148, ал.1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 146, ал.1 от НК съдът й наложил наказание ,,глоба“ в размер на 3000.00 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационно табло в кметството на с. Ш., община С. за срок от един месец, като я оправдава за това, че обидата е разпространена публично. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено на подсъдимата Р. Л. СТ. едно общо наказание от наложените, в размер на по-тежкото наказание - ,,глоба“ в размер на 5000.00 лв. и на основание чл. 23, ал.2 от НК към него е присъединено наказание ,,обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационно табло в кметството на с. Ш., община С. за срок от един месец. Р. Л. СТ. е осъдена да плати на В. Н. В. сумата от 2000.00 лв., представляващи обезщетение за причинените от деянието клевета по чл. 148, ал.2 вр. с ал.1, т. 3 и т.4 вр. с чл. 147 от НК неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на причиняването до окончателното й изплащане и да плати сумата от 1000.00 лв., представляващи обезщетение за причинените от деянието обида по чл. 148, ал.1, т.3 и т.4 вр. с чл. 146, ал.1 от НК неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняването им до окончателното изплащане на сумата и отхвърлил предявените граждански искове над този размер като неоснователни.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от адв. А.И. от АК-К. в качеството му на защитник на подсъдимата Р.С., в които са изложени съображения, че присъдата е незаконосъобразна, а мотивите към същата не дават 1 яснота за начина на формиране на волята на съда при постановяването й. Изводите на районния съд, че С. е знаела, че обстоятелствата които твърди са неверни, не почивали на никакви доказателства; липсвала критика на изложеното в защитната теза отсъствие на обективния елемент на престъплението – е ли подсъдимата автор на подадения сигнал, дали подавайки такъв може да бъде осъществен състав на престъпление, има ли категорични данни, че сигналът съдържа неверни данни, като всички тези неизследвани въпроси са довели до постановяване на неправилен съдебен акт от първостепенни съд.

Предвид така направените оплаквания жалбоподателката желае отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава от въззивния съд, с която да я признае за невиновна по повдигнатите й обвинения.

Повереникът на частния тъжител – адв. Д. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, а подадената въззивна жалба – оставена без уважение. Относно авторството на сигнала безспорно се установявало, че негов автор е подсъдимата, тъй като същата скоро след това е подала и втори сигнал с идентично съдържание като в него е посочила, че подава сигнала втори път, тъй като не знае дали е получен първия сигнал, което правело несъстоятелно твърдението в жалбата за неяснота на автора на сигнала. В мотивите към присъдата е посочено, че проверката е извършена от комисия към ОД на МВР-Б., която изискала множество доказателства, вкл. и сведения от Р.С., която потвърдила информацията от сигнала си. Освен това, същата изрично била посочила в сигнала си, че желае самоличността й да остане в тайна, както и задължително проверката да не бъде възлагана на служители на ОД на МВР – Б., както и на служители от Вътрешна сигурност – Б., което отново е в потвърждение на изводите на първата инстанция, че С. е автор на подадения сигнал.

Тъжителят В.В. поддържа становището на повереника си, както при разглеждане на делото от първата инстанция, така и на въззивното производство.

Пред въззивния съд новия защитник на подсъдимата – адв. Б. поддържа въззивната жалба. Излага доводи, че сигналът от 17.11.2020 г. е имал за цел и предназначение да сезира орган в структурата на МВР, който функционално е длъжен да следи за съобщени нередности и това е Вътрешна сигурност към МВР и Инспектор към МВР, които имат разписани функционални правомощия. Защитникът изтъква, че както и в дадените обяснения пред въззивната инстанция подсъдимата е съобщила факти, някои от които лично възприети от нея, а други й били казани от нейни колеги, с цел проверка, а не за да засегнат личната чест и достойнство на частния тъжител. С. се била възползвала от конституционно признатото си право за подаване на жалби и сигнали, което първостепенният съд превратно е тълкувал като злоупотреба с него от страна на подсъдимата. Подсъдимата била изразила служебна позиция за съществуващи нередности в организацията на работа, поради което липсвал и умисъл да накърни честта и достойнството на тъжителя. Самите изрази, които първостепенният съд е приел за осъществено изпълнител деяние на клевета в една от двете й форми - приписване на престъпление, следва да бъде изключително конкретизирано за време, място и начин на извършване, за да се приеме, че е извършено такова деяние.

Позицията, която заемал частния тъжител - главен разследващ полицай, и в професионален и в личен план изисква и предполага по-висок праг на търпимост към средствата за контрол и проверки. Относно уважения граждански иск се изразява позиция, че не е доказана причинно-следствената връзка между конкретното деяние и претендираните неимуществени вреди – причинени болки и страдания. Предвид изложеното се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна.

Подсъдимата упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума изтъква, че не се чувства извършител на престъпление, тъй като е изпълнила гражданския си дълг като служител на МВР. Това е бил единствения случай, в който е писала сигнал срещу някого, стои зад думите си, които намира за верни и доколкото е запозната с извършената 2 проверка свидетелите са били разпитвани единствено дали имат проблеми с В.В., на което отговорили отрицателно.

Окръжният съд в настоящия си състав в качеството си на въззивна инстанция след като обсъди доводите изложени в жалбата, както и становищата на страните в съдебно заседание във връзка с данните по делото, прецени целия доказателствен материал и след като служебно провери изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, срещу подлежащ на инстанционна проверка съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първостепенният съд правилно и обосновано е възприел фактическата обстановка по делото, идентично установена в хода на въззивното производство. С оглед на процесуалното задължение на въззивния съд за свой прочит на фактологията по делото, намира за установено следното:

Подсъдимата Р. Л. СТ. е родена на ... г. в гр. Д., община Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес с. Ш., община С. ул. ,,Б.“ № 1, българка, българска гражданка, с висше образование, работи, неосъждана.

Частният тъжител В. Н. В. заема длъжността старши разследващ полицай в РУ на сектор ,,Разследване“ - Първо районно управление - Б. към отдел „Разследване“ при Областна дирекция на МВР - Б. от 2019 г. В. е служител на МВР от 01.04.2004 г.

Подсъдимата Р. Л. СТ. е работила като разследващ полицай в сектор ,,Разследване“ при 01 РУП Б. през 2019 и част от 2020 г., след което се преместила в отдел ,,Разследване“ към ОДМВР С.. На 17.11.2020г. с вх. № 785501-253 на Дирекция ,,Вътрешна сигурност“ на МВР на Република България чрез интернет страницата за сигнали на МВР, Р.С. подала сигнал за извършени корупционни деяния или други престъпления от служители на МВР – от старши разследващ полицай от 01 РУ ОДМВР Б. В. Н. В.. В сигнала С. твърди, че подава сигнала до ,,Инспекторат“ на МВР, а не до Района прокуратура Б. или ,,Вътрешна сигурност“ Б., тъй като В.В. е техен явен ,,информатор“ и е използван, за да „топи“ колегите си, поради което сигнал срещу него до тези органи ще бъде напълно безсмислен. В сигнала си С. заявява, че се познава с В. по повод конкурс за започване на работа в МВР, проведен в гр. С., където В. е интервюиран от негова позната - психолог в МВР Г. М. и С. предполага, че това е бил единствения начин той да „изкара“ психологическото интервю, тъй като В. е психически неустойчив. Впоследствие, в течение на работата С. се е убедила в това предположение, тъй като е виждала, че В. многократно си изпуска нервите, става неконтролируем и дори „скача на бой“ на колегите си от 01 и 02 РУП Б., обижда ги, унижава и ги заплашва. Описва случай, при който В. е нарушил служебните си задължения като не е посетил ПТП и не е събрал доказателства за извършено престъпление, но това е останало безнаказано, тъй като при проверката е прикрит. Посочва, че той извършва изключително голямо нарушение или дори престъпление, тъй като държи в кабинета си подслушвателни устройства, с които записва колегите си и вероятно свидетели по досъдебни производства. Р.С. е описала случай, при който В. е подал срещу нея анонимен сигнал до ,,Вътрешна сигурност“ на МВР и е давал съвети на проверяващите как да ,,нагласят“ С., съветвал колегите си да подават фалшиви сведения за нея. Посочва, че винаги, когато замества началника на сектора, В. разпределя на С. най-тежките и най-много на брой досъдебни производства и въпреки, че тя се е оплакала на началника, не е имало резултат. Това, че срещу В. не са взети мерки, му позволява да превишава правомощията си и така при дежурство на 20.07.2020г. той се е държал изключително арогантно със С., като й е възложил работа по всички дела по дежурството, а те са били твърде много и изпълнението не е било възможно, но той е настоявал и я е заплашвал, че ще докладва на прокурора, че С. не желае да работи по възложено разследване. Когато след края на работното време в този ден С. посочила, че не може да 3 работи извънредно, защото се ползва от защита срещу извънреден труд като майка на дете до 6 годишна възраст, тя е освободена, но В. подал срещу нея сигнал в Районна прокуратура, че не изпълнява служебните си задължения и създава предпоставки за „опропастяване“ на важно досъдебно производство. Посочила е, че В. е способен на всичко, като особено удоволствие му доставя да тормози колеги от женски пол, проявявал е многократно дискриминационно поведение към С. и към други колежки, както и често казвал на всеослушание, че жените не са за работа в МВР. След преместването си С. чувала от колежките си от Б., че В. си е намерил нови ,,жертви от женски пол“ в лицето на новоназначени колежки в сектора, на които давал огромен брой дела с ,,правилните прокурори“, отделно ги тормозил и най-вероятно записвал в кабинета си. В заключение С. е поискала да бъдат предприети всички законови действия спрямо В.В., който не само евентуално извършва престъпления, но и с неуравновесеното си поведение грубо уронва престижа на МВР. На 11.12.2020 г. С. подава този сигнал отново, считайки, че първият сигнал не е получен. Сигналът е приет и е насочен за проверка към Директора на дирекция ,,Инспекторат“ в МВР и към Директора на ОДМВР Б.. На 30.12.2020 г. със Заповед № 244 з3236/30.12.2020 г. Директор на ОДМВР Б. възлага извършване на проверка за изясняване на постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение от държавния служител от ОДМВР Б. В.В.. Заповедта е връчена на В. на 04.01.2021 г. и тогова той е уведомен за постъпилия сигнал. Проверката е извършена от комисия от ОДМВР Б., която е изискала и анализирала множество доказателства, в това число сведения от С., която потвърдила информацията от сигнала си, дала допълнителни обяснения и изразила мнение, че В. е извършил множество и тежки нарушения, за всяко от които се предвижда наказание уволнение и би следвало срещу него да се образува дисциплинарно производство. В. също дал обяснения пред проверяващите, като отрекъл обвиненията за извършени нарушения на правилата за работа в сектора и на етичните правила. Пред комисията обяснения са дали разследващи полицаи В. Т., който също отрекъл извършване на нарушения от него самия или от В.В.. Разследващ полицай Р. З. също е дала сведение, в което е отрекла да е била свидетел на закана с физическа саморазправа или заплахи от В. срещу колега, но той е негодувал, че Р.С. не полага труд след 17.30 ч. дори когато е дежурна, тъй като тогава дежурството трябва да се поема от други полицаи. Разследващи полицаи М. Д. К. З. Р. С. С.