Решение № 4630 от 17.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4630 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20221110201732 по описа за 2022 година при участието на секретаря Йордана Ташева , след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 1732 по описа на СРС за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Г. З. срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 5462406, издаден на 29.11.2021г. от Столичната дирекция на вътрешните работи (С.), с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба ” в размер на 600 (шестстотин) лева.

В жалбата се твърди, че издаденият ЕФ бил незаконосъобразен, защото имало нарушение на процесуалните правила. Оспорва се и извършването на соченото нарушение.

Прави се искане за отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят К. З., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна – С., редовно призована, не изпраща процесуален представител и не излага съображения по повод на жалбата.

Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери атакувания електронен фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Посредством запис от стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации „Cordon M 2” № MD 1192 било установено, че на 26.11.2021г., в 17:30.27 ч., в гр. София, по ул. „Околовръстен път”, срещу № 257, с посока на движение от ул. „Бизнес Парк София” към бул. „Свети Климент Охридски ”, се движело моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „****” с рег. № ** **** ** със скорост 99 км/ч., при въведено законово ограничение за скоростта в населено място от 50 км/ч.

Нарушението било установено чрез мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и 1 комуникации „Cordon M2” с идент. № MD 1192, която е вписана в Регистъра на „одобрен тип” средства за измерване на БИМ под № B-46, със срок на валидност до 13.06.2027г. съгласно Удостоверение № 558-02-01-01/1-17-3 от 13.06.2017г. на БИМ (вж. л.44). На посоченото техническо средство била извършена последваща проверка на 10.03.2020г., за която бил съставен Протокол за проверка № З-С-ИСИС/12.02.2021г., със срок на валидност до една година от датата на предходната проверка (т. е. до 12.02.2022г.) (вж. л.6, 42).

Въз основа на изготвения от техническото средство видеоматериал (вж. л.3, 60), неизвестно лице от С. издало на 29.11.2021г. (вж. л.12) обжалвания Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5462406 за това, че на 26.112021г., в 17:30 ч., в гр. София, по ул. „Околовръстен път”, срещу № 257, с посока от ул. „Бизнес парк София” към бул. „Св. Климент Охридски ”, е извършено нарушение за скорост (нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП) с МПС марка/модел „****” с рег. № ** **** ** със собственик „*********” ЕООД и ползвател жалб. К. Г. З.

(вж. л.4), като в ЕФ било записано, че разрешената скорост на движение е 50 км/ч., а установената – 96 км/ч., т. е. допуснато е превишение на разрешената скорост с 46 км/ч.

Поради това и на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на физическото лице К. Г. З. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушението.

Съгласно данните от Списък с намерени фишове по справката в информационните масиви на пътната полиция, процесният ЕФ бил връчен на 14.01.2022г., но без да е получена разписка за връчването му (вж. л.15).

Според извадката от информационната система на Отдел „Пътна полиция” – С.

(системата АИС-КАТ) собственик на въпросното МПС към дата 10.05.2019г. се явява юридическото лице „*********” ЕООД и ползвател К. Г. З. (вж. л.4).

По делото е постъпило и писмо от Столична община – Дирекция „Управление и анализ на трафика”, към което е приложено копие от схема за организацията на движение на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация за процесния пътен участък (гр. София, ул. „Околовръстен път”, срещу № 257, с посока на движение от ул. „Бизнес парк София” към бул. „Св. Климент Охридски ”), като е посочено, че към датата 26.11.2021г. в посочения пътен участък по електронния фиш и в посочената посока е налице поставен пътен знак „В 26 – Забранено движението с по-голяма от означената скорост”, който въвежда ограничение от 60 км/ч. като скорост на движение (вж. схема на л.47).

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК: справка за собственост на МПС (л.4), процесния ЕФ (л.5, 24), протокол за последваща проверка № З-С-ИСИС/12.02.2021г. (л.6, 38, 42), справка за вписано в регистър средство за измерване (СИ) (л.7, 25), решение за одобряване типа на техническото средство (л.8-9, 26-27), протокол за използване на техническо средство рег. № 4332р-62461/26.11.2021г. (л.10), справка с намерени фишове (л.12), ежедневна форма на отчет (л.13), справка-картон на водача с данни за нарушения по ЗДвП (л.14-15), заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи за изменение и допълнение на заповедта за утвърждаване на образци на електронни фишове (л.16), писмо от ОПП-С. от 25.02.2022г. (л.23), ръководство за работа с техническото средство (л.28-37), писмо от БИМ изх. № 57-00-47-1/04.03.2022г. (л.41), извадка от регистър на „одобрен тип ” средство за измерване (л.43-44), писмо от ОПУ – София (л.46), схема на организация на движението в пътния участък (л.47-48), писмо от ОПП-С. от 16.06.2022г. (л.59), както и вещественото доказателство: 1 (един) бр. фотоснимка (л.3, 60).

По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма относими гласни доказателства.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява датата и часа на нарушението и автомобилът, с който е извършено въпросното нарушение, но писмените доказателства не установяват твърдяното ограничение на максимално разрешената скорост, което се твърди в ЕФ (50 км/ч.), точната стойност на отчетената скорост (в ЕФ тя е 96 км/ч., а на снимковия материал – 99 км/ч., но с оглед допустимата грешка на СИ от ± 3 км/ч., същата може да бъде и 93 км/ч.), както и точното превишение на разрешената скорост – в ЕФ е отразено превишение от 46 км/ч., а на снимковия материал, с оглед данните 2 в него, превишението би следвало да бъде 26 км/ч. Към казаното следва да се добави и наличието на данни за въведено с пътен знак „В 26” друго ограничение на максимално разрешената скорост на движение (вж. л.47). Отделно от това, от писмените доказателства по делото не се установява безспорно мястото на извършване на процесното административно нарушение, вкл. и дали автомобилът се е движил в рамките на населеното място или извън такова място, за да бъде преценена каква е максималната законово разрешена скорост за движение, ако такава действа.

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни изложените фактически изводи.

Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи от страна на първостепенния съд:

Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното физическо лице), като срокът по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8, изр.1 и изр.2, предл.1 от ЗДвП се счита спазен (ЕФ е връчен на 14.01.2022г., а жалбата е от 27.01.2022г.), и е насочена срещу подлежащ на обжалване (съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което и жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

По правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни фишове районният съд е винаги инстанция по същество (арг. чл.63, ал.1 от ЗАНН) и като такава следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (арг. чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН). Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и до ограничаване на правото на защита на нарушителя, което налага отмяна изцяло на атакувания електронен фиш, като съображенията са следните:

Н а първо място, в оспорения ЕФ липсват данни за извършителя на нарушението, тъй като е посочен ползвателят на МПС, но не и лицето, което конкретно на 26.11.2021г., в 17:30 ч., по ул. „Околовръстен път” в столицата, срещу № 257, с посока на движение от ул. „Бизнес парк София” към бул. „Св. Климент Охридски”, е управлявало въпросното МПС.

Поради това съдът приема, че в ЕФ сер. К № 5462406, изд. на 29.11.2021г., не са посочени всички съставомерни елементи на административното нарушение – не е отбелязано кой е управлявал МПС, респ. кой е нарушителят. Качеството на собственик на дадено лице спрямо конкретното МПС, респ. ползвател на същото, не го прави автоматично нарушител на правилата, установени в разпоредбите на Раздел IV – „Скорост и дистанция. Намаляване на скоростта” на Глава Втора „Правила за движение по пътищата” от Закона за движението по пътищата. Посочената в ЕФ нарушена норма (чл.21, ал.1 от ЗДвП) недвусмислено сочи за извършител на това административно нарушение „водача на пътното превозно средство”, а в обжалвания ЕФ въобще не е отразено кое е лицето, което е било „водач” и е управлявало лекия автомобил „**** ” с рег.

№ ** **** **. В тази насока, следва да се отбележи и обстоятелството, че сред реквизитите на ЕФ липсва такъв относно водача на превозното средство, което техническото средство заснема. В административно-наказателната преписка няма доказателства, от които да се установява това обстоятелство, поради простата причина, че въпросният електронен фиш не е бил изпращан на лицата по чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, с което да е била развита процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, но дори и да е била развита – това само по себе си не означава, че лицето, посочено от собственика на въпросното МПС (гореспоменатото лизингово дружество – бел. с.) за ползвател на същото, е било действителният водач на това МПС в момента на извършване на деянието. Поради това не става ясно дали жалбоподателят К. Г. З. е извършил административното нарушение и дали такова изобщо е било осъществено.

Само като допълнение за изложеното по-горе, процесният автомобил е собственост на юридическото лице „*********” ЕООД, а жалбоподателят К. З. няма данни да е бил посочен от цитираното юридическо лице или от негов представител (законен или упълномощен) като ползвател на въпросния лек автомобил, чиято отговорност следва да бъде ангажирана съобразно нормата на чл.188, л.2 от ЗДвП. От наличните доказателства се 3 установява безспорно, че автомобилът е собственост на лизинговото дружество, но в административно-наказателната преписка няма доказателства, от които да се установява изпращане на ЕФ на законния представител на това дружество (лице по чл.188, ал.2, предл.1 от ЗДвП), нито има ангажирани от наказващия орган доказателства представителят „да е посочвал” жалбоподателя като водач на въпросното превозно средство (хипотезата на чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП), а още по-малко има данни издаденият електронен фиш да е пращан на жалб. К. З., след евентуалното му посочване като ползвател на превозното средство. По този начин не е била развита процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което означава, че няма посочено лице – ползвател на МПС, посочено от собственика на автомобила, което да е известно, няма и данни за действителния водач на МПС в момента на извършване на деянието. Поради това не става ясно дали жалбоподателят К. З. е извършил нарушението, и дали такова въобще е било осъществено.