Решение № 249 от 03.09.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Перник, 02.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20221700500001 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена

ОТ: „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: ***

ПРОТИВ: Решение № 261050 от 08.10.2021 г., постановено по гр. дело № 330 /2021 г. по описа на Районен съд – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в осъдителната му спрямо жалбоподателя част и се моли същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени и на жалбоподателя бъдат присъдени направените по делото разноски.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение е неправилно и необосновано, поради произнасянето на първоинстанционния съд в противоречие със събраните по делото доказателства и необсъждането в пълнота на възраженията на ответника срещу предявената претенция. Въззивникът счита, че в първоинстанционното производство не било доказано в нужната пълнота наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по доброволна имуществена застраховка “Каско на МПС” в претендираните от ищеца размери. Според посоченото във въззивната жалба, съдът неправилно бил заключил, че настъпилото застрахователно събитие предмет на делото било безспорно между страните, тъй като с отговора на исковата молба били оспорени изцяло настъпването на процесното ПТП, твърденият механизъм на настъпване, както и пряката причинно следствена връзка на 1 претендираните вреди с това ПТП. При проверките, сторени във връзка с твърдяното ПТП и заявената претенция за изплащане на обезщетение било установено, че констатираните при огледа на застрахованото МПС щети не биха могли да настъпят при така твърденият механизъм на ПТП с другото МПС участвало в събитието, което становище на застрахователя се установявало от Писмо изх. № *** г. и от Писмо изх. № *** г. (приложени към исковата молба), както и от заключението по приетата по делото САТЕ.

Жалбоподателят поддържа, че не били изпълнени задълженията на застрахования по т. 46 от ОУ, а именно: да изпълнява добросъвестно всички свои задължения, относими към събитието, посочени в Закона за движение по пътищата, Правилника за неговото прилагане, Кодекса за застраховането и др. релевантни нормативни актове; да уведоми незабавно всички компетентни, според вида на застрахователното събитие, органи (МВР, службите за противопожарна и аварийна безопасност и/или други), като в случай на ПТП настъпило докато той е управлявал МПС, да поиска да му бъде направена проба за алкохол. Според жалбоподателя неизпълнението на горните задължения влече договорената в т. 7.11. от ОУ санкция, а именно, отказ от изплащане на застрахователно обезщетение за недоказано по надлежният ред застрахователно събитие. Съставеният двустранен констативен протокол, според въззивното дружество бил и некоректно попълнен до степен обуславяща пълна негодност да констатира надлежно обстоятелствата по настъпването на ПТП. Т. 12 и т. 13 от него, които били съществени по отношение механизма на настъпване на събитието и причинно следствената връзка на претендираните вреди, били попълнени по начин опорочаващ изложеното в тях - липсвало каквото и да е отбелязване на поведението на участник „Б“. Същевременно т. 13 следвало да се разглежда само доколкото не противоречи на изложеното в т. 12, тъй като зависела изцяло от способността на водача да изчертае схемата на ПТП.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на съда за неоказано достатъчно съдействие във връзка с изискания снимков материал и качеството на представения такъв, тъй като снимковият материал в електронен вид (качествени цветни снимки) бил изпратен на служебната електронна поща на деловодителя на състава на съда.

Жалбоподателят счита за неправилно заключението на съда за доказаност на причинно следствената връзка между описаните и оценени от СATE вреди и процесното ПТП, тъй като описването на констатираните при огледа вреди не означавало, че същите са настъпили при твърдяното събитие, а само и единствено, че са налични по МПС към момента на огледа. Кога и как са настъпили не се установявало с огледния протокол.

В обобщение посочва, че в процесния случай било налице неизпълнение на задължения по ЗДвП и ППЗДвП от ищеца - да заяви коректно настъпилото ПТП и изиска констатирането му по официален ред, за твърдяното събитие не бил съставен Протокол за ПТП и не били налице предпоставките за съставяне на Двустранен констативен протокол, а съставеният такъв бил некоректно попълнен. Със събраните по делото доказателства не се провело пълно и главно доказване на оспорената пряка причинно следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното ПТП и решението в тази насока неправилно почивало на хипотетично предположение за наличието на такава.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Г. В. А., чрез пълномощника си адв. С. Р. от ПАК, е подала отговор на въззивната жалба, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и е отправено искане за присъждане на направените по делото разноски. Според посоченото в отговора правилно съдът бил приел, че предявеният иск е доказан по своето основание. Налице бил сключен валиден застрахователен договор между страните по делото със застрахователно покритие към датата на настъпване на застрахователното събитие. Правилен и обоснован, като направен след подробен анализ на събраните по делото доказателства, бил изводът на съда за доказаност на механизма на настъпилото ПТП и причинната връзка между вредите по процесното МПС и този механизъм. Посочва, че ищецът своевременно бил уведомил застрахователя за събитието като му представил препис от двустранния констативен 2 протокол с описан механизма на ПТП, а вредите по процесното МПС не били посочени от ищеца, а установени от ответника след извършени два огледа, като мястото на инцидента било посетено и от съответните компетентни органи на МВР, поради което изводът на съда, че не са налице основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, бил правилен. Според въззиваемия възраженията във въззивната жалба били изцяло оборени от събрания по делото доказателствен материал.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и от третото лице – помагач ЗД „Бул Инс“ АД чрез процесуалния му представител адв. М. Г., с който се подкрепя становището на въззивното дружество за неправилност на първоинстанционното решение по съображения, сходни с изложените във въззивната жалба. Със същия моли да бъде уважена въззивната жалба и да бъде отменено първоинстанционното решение.

В съдебно заседание жалбоподателя, не изпраща представител, с писмена молба депозираната преди дата на съдебното заседание жалба, моли да бъде отменено атакуваното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно, при подробно изложени съображения по съществото на спора.

Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 В съдебно заседание въззиваемата страна, не изпраща представител, с писмена молба депозираната преди дата на съдебното заседание жалба, моли да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, съобразно подробно изложени съображения по съществото на спора.

Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице помагач, не изпраща представител, с писмена молба депозираната преди дата на съдебното заседание жалба, подържа отговора на депозираната въззивна жалба, моли да бъде отхвърлен иска на Г. В. А., по съображенията изложени в отговора на въззивната жалба.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че:

Основният спорен момент в производство е относно механизма на ПТП, както и претърпените от марка „АУДИ“, модел „А4“ с ДКН *** вреди в това число – дали са в причинно следствена връзка с претърпяното ПТП и дали същите са били от такова естество, че да възпрепятстват автомобила да се придвижва на собствен ход, както и дали отказът на застрахователя да плати обезщетение по процесната застраховка е основателен.

Ищецът твърдял, че на *** г. около 21.00 часа в ***, настъпило ПТП на кръстовището излизайки от *** към *** в *** водач на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” предприел маневра десен завой, в резултат на което навлязъл с автомобила си в насрещната лента за движение, причинил челен удар между управляваният от него автобоил и движещия се в насрещното платно автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № *** в следствие на което, били нанесени вреди за които бил съставен двустранен констативен протокол.

Застрахователя на МПС марка „Ауди А4“ с рег. № *** би уведомен за настъпилото ПТП и на *** г. и на *** г. били направени огледи на автомобила съответно съставени два броя описи и образувана щета № *** г.. В тази връзка и ищецът поискал от застрахователя да му заплати обезщетение за настъпилото събитие. Последвали обаче два отказа на ответника да заплати исканата сума с аргумента, че липсвало съответствие между декларирания механизъм на ПТП и констатираните по застрахования автомобил вреди.

3

С оглед приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, от лице с необходимите специални знания, е описан механизмът, съдържащ се в двустранния протокол, като е посочено, че ПТП е настъпило в резултат на отнемане на предимството от страна на водача на л.а. „ Фолксваген“. Съгласно наличните данни по делото експертът посочва, че МПС марка „АУДИ“, модел „А4“ с ДКН *** е в експлоатация от 11.2 години. За отстраняване на описаните увреждания: облицовка предна броня ПВЦ, фар ляв, решетка в предна броня, челно стъкло, аърбег шофьорски, аърбег пасажер /талбо/, колан преден ляв, калник преден ляв, греда долна, фар десен, държач фар десен ПВЦ, държач фар ляв /ПВЦ/, дифузьор, перка охладителна, воден радиатор, интеркулер, климатичен радиатор, маска предна ПВЦ, основа предна броня, халоген десен, рог ляв, въздуховод ПВЦ, капак преден, колан десен преден, държач предна броня десен при калник, страница лява, управление перка, както и за съпътстващите същите технологични операции: тониране боя, камера, частично боядисване предна част, вещото лице е изчислило стойност на ремонта, възлизаща на 4 670.52 лева. На следващо място съгласно експертизата действителната стойност на МПС марка „АУДИ“, модел „А4“ с ДКН *** към *** г. възлиза на 12 000 лева е съвпада със застрахователната сума по полица № *** г.

Според в.л. технически невъзможна е нормална експлоатация и придвижване на МПС марка „АУДИ“, модел „А4“ с ДКН *** на собствен ход с увредени охладителна перка, воден радиатор и интеркулер.

Относно въпросите във връзка с механизма на ПТП и съответстват ли установените при МПС марка „АУДИ“, модел „А4“ с ДКН *** вреди на същия вещото лице е посочило, че не може да отговори без преглед на снимков материал.

Изложените в исковата молба фактически твърдения и искането за защита сочат на предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

В случая е приложима хипотезата на реализиране на договорна отговорност на застраховател по валидна имуществена застраховка по реда на Кодекса на застраховането, в сила от 01.01.2016 г.