Решение № 3370 от 07.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3370 гр. Варна, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20223110101831 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявен в рамките на преклузивния едномесечен срок специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ал.1 ЗЗД. Предмета на установителна защита е искането на ищцовата страна със СПН да бъде установено съществуването на паричните вземания, за които в полза на ищцовата страна е била издадена Заповед № 4379/23.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от Районен съд - Варна, ХLII състав по частно гражданско дело № 20213110112192/2021г. по описа на съда за 2021 г.

Ищцовата страна желае да бъде постановено Решение, по силата на което исковият съд да приеме за установено, че ответникът А. М. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес и регистрирани в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес: *** , дължи на ищеца „ А.П.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Г. -управител, чрез пълномощник адв. К. Д., със съдебен адрес: ***, следните парични вземания: СУМАТА от 4000,00 лв. (четири хиляди лева), представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем от 17.08.2020 г., с нотариална заверка на подписите рег. № *** г. на нотариус Ж. Т., с район на действие Районен съд - Варна, рег. № *** в регистъра на НК; СУМАТА о т 60,00 лв. (шестдесет лева), представляваща договорна лихва за периода от 18.08.2020 г. до 30.12.2020 г.;

СУМАТА от 257,78 лв. (двеста петдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2021 г. до 20.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 20.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, вземане, произтича от следните обстоятелства: Договор за паричен заем от 17.08.2020 г., със заемодател - „А.П.И.“ ЕООД, ЕИК *** и заемател - А. М. М., ЕГН **********, за сумата от 4000,00 лева, с нотариална заверка на подписите рег. № *** г. на нотариус Ж. Т., с район на действие Районен съд Варна, рег. № *** в регистъра на НК, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

1

Констатирайки редовността на исковата молба, исковият съд с Разпореждане № 10978/29.03.2022г.е разпоредил преписа от искова молба ведно с приложенията да се връчат на осн.чл.131 ГПК на ответника.

Ответникът по иска лично е депозирал молба в която признава исковете.

В писмена молба от 27.6.2022 г. и ищецът ясно е заявил, че желае постановяване на Решение при условията на чл.237 ГПК.

В открито съдебно заседание от 21.10.2022 г. ищцовата страна, чрез процесуален представител - адвокат К. Д. от ВАК моли съда да постанови Решение при условията на чл.237 ГПК , като приеме за установено че ответникът дължи претендираните суми , така описани в исковата молба, с оглед направеното от последния признание на иска . Ищцовата страна желае при постановяване на Решението си , исковият съд да присъди в нейна полза и сторените разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК, законната лихва върху главницата , до изплащане на сумата, като претендира разноските и по заповедното и по исковото производство, твърдейки че ответникът е станал причина за водене на процеса.

В същото съдебно заседание ответникът редовно призован, при условията на чл. 41 , ал.2 ГПК не се явява, не се представлява.

Съдът, като прецени твърденията и на ищцовата и на ответната страни, събраните по делото доказателства и приложимия закон, и на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с Решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК : ответникът по делото е признал иска, а ищецът моли съда да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, предявеният положителен установителен иск от ищцовото дружество против ответника следва да бъде уважен, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

При този изход на процеса и съобразно изричното изявление на ищцовата страна, отчитайки факта , че ищецът е признал иска с писмена молба от 14.06.2022 г./ л.35 –ти от делото / , депозирана след 20.08.2021 г. / датата на образуване на заповедното производство /, след 14.02.2022 г./датата на образуване и на исковото производство / , намира че ответникът е станал причина за водене и на заповедното и на исковото производство, поради което следва да понесе сторените от ищцовата страна съдебно деловодни разноски в двете производства, така както повелява нормата на чл. 78, ал.1 ГПК.

По въпроса за размера на разноските сторени от ищцовата страна в заповедното производство , исковият съд съобразява факта, че размерът на тези разноски е установен и посочен в издадената по заповедното дело - ч.гр.д. № 12192/2021 г. Заповед № 4379/23.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК / л. 15 –ти от частното дело / - 147,29 лв. за заплатена държавна такса и 400 лв.за адвокатско възнаграждение . Установеният вече и определен в заповедното производство размер на съдебно –деловодни разноски , исковият съд присъжда в полза на ищцовата страна.

2

В исковото производство ищецът претендира възстановяване на два разхода в списъка по чл.80 ГПК – сумата от 112,80 лв. за платена държавна такса и 650 лв. за адвокатско възнаграждение. Доказателства за платена д.т. от 112,80лв. за водене на настоящия исков процес са приложени на л. 12,13 от делото , а на л. 67 –ми е приложен Договор за правна защита и съдействие Серия Б № 0000403499 , имащ характера на разписка и отразяващ плащането на сумата от 600 лв. При доказаност на двата разхода – сумата от 112,80 лв. за заплатена д.т. и 600 лв. за заплатен в брой адвокатски хонорар, съдът присъжда тези разноски в полза на ищцовата страна за исковото производство .

По тези съображения и на основание чл. 237 ал.1 - 3 ГПК, вр. чл.235 и 236 ГПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищеца „ А.П.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Г. управител, чрез пълномощник адв. К. Д., със съдебен адрес: *** и ответника А. М. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес и регистрирани в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес: *** , ч е ответникът А. М. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес и регистрирани в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес: *** , ДЪЛЖИ на ищеца „ А.П.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Г. - управител, чрез пълномощник адв. К. Д., със съдебен адрес: ***, следните парични вземания: СУМАТА от 4000,00 лв. (четири хиляди лева), представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем от 17.08.2020 г., с нотариална заверка на подписите рег. № *** г. на нотариус Ж. Т., с район на действие Районен съд - Варна, рег. № *** в регистъра на НК; СУМАТА о т 60,00 лв. (шестдесет лева), представляваща договорна лихва за периода от 18.08.2020 г. до 30.12.2020 г.;

СУМАТА от 257,78 лв. (двеста петдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2021 г. до 20.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, вземане, произтича от следните обстоятелства: Договор за паричен заем от 17.08.2020 г., със заемодател „А.П.И.“ ЕООД, ЕИК *** и заемател - А. М. М., ЕГН **********, за сумата от 4000,00 лева, с нотариална заверка на подписите рег. № *** г. на нотариус Ж. Т., с район на действие Районен съд - Варна, рег. № *** в регистъра на НК, за което заповедният съд по ч.гр.д. № 12192/2021 г. по описа на РС Варна, Х LII – ри състав е издал Заповед № 4379/23.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА ответника А. М. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес и 3 регистрирани в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „А.П.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.

Г. -управител, чрез пълномощник адв. К. Д., със съдебен адрес: ***, сторените от ищеца, в качеството му на заявител съдебно - деловодни разноски в заповедното производство по частно гр.дело № 12192/2021 г. по описа на РС Варна, Х LII – ри състав, а именно :

СУМАТА о т 147,29 лв. (сто четиридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки ) - за държавна такса и С У М АТА о т 400,00 лв. (четиристотин лева ) - за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .

ОСЪЖДА ответника А. М. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес и регистрирани в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „А.П.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.

Г. -управител, чрез пълномощник адв. К. Д., със съдебен адрес: ***, сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция, а именно : СУМАТА от 112,80лв. (сто и дванадесет лева и осемдесет стотинки )- за държавна такса и СУМАТА о т 600,00 лв.(шестстотин лева) за адвокатски хонорар, на осн . чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен Съд Варна в двуседмичен срок от върчването му на страните.

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4