Решение № 1583 от 26.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1583 гр. Пловдив, 26.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330204924 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. С. Ш., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Електронен фиш серия К № 8762262 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да не е доказана материалната компетентност на физическото лице, действало като административнонаказващ орган и което е издало електронния фиш.

Поддържа, че без поставяне на подпис на това лице остава неясно кой е действителният издател на фиша. Взема становище, че наказващ орган може да бъде само дееспособно физическо лице, което да прави валидни волеизявления. Твърди още обжалваният електронен фиш да е издаден при липса на валидно изразено волеизявление от компетентно лице – негов издател, поради което той да е опорочен. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява лично. Представлява се от адв. А. У., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира да не са спазени изискванията по Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от министъра на 1 вътрешните работи (Обн. ДВ бр. 90 от 31.10.2014 г.). Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна с писмено становище от главен *** И.П., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на деянието и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Й. С. Ш., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 10.08.2024 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена на 23.08.2024 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на ОДМВР – Пловдив, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 11.03.2024 г. в 23:27 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“ № 63 в посока от юг към север жалбоподателката Й. С. Ш. управлявала собствения си лек автомобил „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № *** със скорост от 70 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120CCA8. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 73 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 70 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателката Ш. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 8762262, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

По доказателствата:

2

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с № 120CCA8 е преминало периодична метрологична проверка на дата 19.09.2023 г. със заключение, че съответства с одобрения тип, грешките не надвишават максимално допустимите за типа средство за измерване и са налични всички необходими надписи, означения и защитни стикери върху техническото средство.

Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-6255/12.03.2024 г. се установява, че на дата 11.03.2024 г. преносима система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с № 120CCA8 е заснела статични изображения с поредни номера от 0189471 до 0189916, с начален час на работа 21:59 ч. и краен час на работа 23:59 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 63 с посока на движение на контролираните МПС от юг към север, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От снимка № 0189867 от радар с № 120ССА8 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 73 км/ч, а заснемането е извършено на 11.03.2024 г. в 23:27 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателката Й. С. Ш. и представлява лек автомобил с марка и модел „Тойота Ярис 1.3“.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 63 в посока от юг към север; датата – 11.03.2024 г.; точният час на извършване на нарушението – 23:27 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателката Й. С. Ш.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 70 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 50 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

3

Основното възражение, което се прави от жалбоподателя, е за допуснато съществено процесуално нарушение поради необозначаване на конкретно физическо лице – издател на електронния фиш, което да е действало като административнонаказващ орган. Поддържа се да е дължимо в електронния фиш да бъдат посочени имена и длъжност на неговия издател, както и да се съдържа подпис на това физическо лице. Посочените възражения съдът намира за неоснователни. Действащото законодателство съдържа нормативната уредба за задължителните реквизити на съдържанието на електронния фиш и те са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Поддържаните от жалбоподателя обстоятелства – имена и длъжност на физическо лице издател, както и негов подпис, не са сред нормативно дължимите реквизити на електронния фиш. Непосочването на обстоятелства, които не са част от задължителното съдържание на ЕФ, не представлява процесуално нарушение и не е основание за отмяна.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което изискване е спазено. Съгласно § 1, ал. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В случая в електронния фиш е посочено мястото на извършване на нарушението, което обективно попада на територията на област Пловдив, посочено е и че фишът е издаден от ОД на МВР – Пловдив, поради което е доказано, че същият е издаден от компетентната териториална структура на МВР - така Решение № 1272 от 23.06.2021 г. по к.а.н.д. № 948/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к.а.н.д.

№ 1508/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив ; Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к.а.н.д. № 1440/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. Аргументи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза не могат да се черпят и от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Същата приравнява влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно постановление относно правните последици, но не и досежно процедурата по издаването на двата акта - в този смисъл Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к.а.н.д. № 3366/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2438/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. При наличието на изрична правна уредба за реквизитите на съдържанието както на електронните фишове, така и на наказателните постановления несподелимо е становището по тълкувателен път да се извеждат и други, непредвидени от законодателя реквизити за електронните фишове. Действащата подробна и ясна правна 4 регламентация за издаването на електронните фишове прави излишно и неприложимо търсенето на аналогия с процедурата по установяване на нарушението с АУАН и неговото санкциониране с наказателно постановление.

Съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят, е изгубила значението си, тъй като е постановена преди Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС, което е задължително за съдилищата. В мотивите на същото изрично е изяснено, че: „относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението“.

В протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са посочени всички лица, боравили с автоматизираното техническо средство и със събраната от него информация под формата на статични изображения и видеозаписи. Протоколът е официален свидетелстващ документ, който е редовно съставен. Не е и оспорен по делото. В него се съдържа информация за имена, а и подпис на:

- лицето, което е разположило АТСС на съответния пътен участък, където с него е осъществяван автоматизиран видеоконтрол;