Решение № 151 от 01.07.2026, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Частно наказателно дело 369/2026
- Вид
- Решение № 151
- Подписан
- 01.07.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова
РЕШЕНИЕ
№ 151 гр. Сливен, 01.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М. Ян. Блецова Калцова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора Б. Н. С. като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Частно наказателно дело № 20262200200369 по описа за 2026 година
За да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Делото е образувано по повод получено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че с решение за налагане на финансова санкция № BHLI/612240025265/2024 от 22.05.2025г., влязло в сила на 24.02.2026г., постановено от несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Liezen, Република Австрия на българския гражданин И. Й. Й. е наложена финансова санкция в размер на 300 евро и 0 евро за разходи по съдебното и административно производство или в общ размер на 300.00 евро по реда на § 103 Abs.2 Kraftfahrgesetz – KFG 1967, BGBI.
Nr.267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.90/2023 и §134 Abs.1 Z 1 kfg1967, BGBI.Nr.267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.116/2024 за това, че на 13.09.2024г. в 00.00 часа в населено място 8940 Liezen, Hauptplatz 12, в качеството си на собственик на моторно превозно средство / ремарке е пропуснал да съобщи в рамките на две седмици от връчване на поканата за предоставяне на информация за водача на превозното средство – кой ( 1 име и точен адрес) е управлявал, съответно е паркирал долупосоченото превозно средство (*******) в посочения час и на посоченото място.
Изпратеното удостоверение е на български език и е издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура Сливен заявява, че са налице всички изискуеми условия за признаване решението за налагане на финансовата санкция, поради което пледира за признаване на решението на несъдебния орган на Австрия.
Засегнатото лице И. Й. Й., редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, представлява се от представител по пълномощие адв. М. Н.-М., която оспорва наложената финансова санкция, като посочва, че в представеното искане не са отразени ЕГН и дата на раждане на заинтересованото лице, освен това не е посочено за кое МПС се касае извършеното нарушение, както и не са представени доказателства за реда, по който е била наложена финансовата санкция, нейното обжалване и съобщаване на заинтересованото лице.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: И. Й. Й. е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: *******, поради което компетентен да разгледа делото съобразно чл.
31, вр. чл.6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е Сливенски окръжен съд.
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение № BHLI/612240025265/2024 от 22.05.2025г., влязло в сила на 24.02.2026г., постановено от несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Liezen, Република Австрия на българския гражданин И. Й. Й. е наложена финансова санкция в размер на 300 евро и 0 евро за разходи по съдебното и административно производство или в общ размер на 300.00 евро по реда на § 103 Abs.2 Kraftfahrgesetz – KFG 1967, BGBI. Nr.267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.90/2023 и §134 Abs.1 Z 1 kfg1967, BGBI.Nr.267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.116/2024.
От Удостоверението по чл.4 е видно, че обстоятелствата на извършване на нарушението от засегнатото лице са следните:
На 13.09.2024г. в 00.00 часа в населено място 8940 Liezen, Hauptplatz 12, в качеството си на собственик на моторно превозно средство / ремарке е пропуснал да съобщи в рамките на две седмици от връчване на поканата за 2 предоставяне на информация за водача на превозното средство – кой ( име и точен адрес) е управлявал, съответно е паркирал долупосоченото превозно средство (*******) в посочения час и на посоченото място.
Нарушението, за което е наложена финансовата санкция касае непредоставянето на информация за лицето управляващо автомобил, което е извършило нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз – Република Австрия, за налагане на задължение за плащане на глоба.
От описанието на извършеното от И. Й. Й. нарушение следва извод, че деянието представлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава. Констатираното нарушение не е оспорено от заинтересованото лице при определяне на санкцията от компетентния орган в Австрия, въпреки че е уведомено. В настоящото производство не е необходимо да се представят доказателства касаещи процедурата по съставяне на акта за административно нарушение и налагане на финансовата санкция, както и връчването й на заинтересованото лице, съответно не следва да бъдат разглеждани въпросите по какъв начин заинтересованото лице е било уведомено за реда, по който финансовата санкция може да бъде обжалвана пред органа, който я налага. В представеното удостоверение по чл. 4 на позиция 3) т. 2 б. „б“ е отразено, че заявяващата държава потвърждава, че заинтересованото лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.
Поради изложеното настоящият състав на съда приема, че И. Й. Й. е извършил описаното нарушение. Предвид това, че поведението му нарушава правилата за движението по пътищата, за него не се изисква двойна наказуемост, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
3
Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено копие от органа, който го е издал и е придружено с Удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити, предвидени, както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на Приложение №2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция. В случая се касае за признаване на решение, влязло в сила, постановено от несъдебен орган на държава членка на Европейския съюз, отнасящо се за наложена финансова санкция от този орган на българския гражданин И. Й. Й., роден на ******* в гр.Е., с постоянен адрес: *******.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно отговорно.
В удостоверението изрично е посочено, че решението е влязло в сила.
Доколкото е известно в Република България не е постановяване решение срещу същото лице за същото деяние и не е изпълнявано такова решение.
Производството е било писмено, решението е било връчено лично на засегнатото лице и то е било уведомено, съгласно законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова 4 санкция, издадено от несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Liezen, Република Австрия на българския гражданин И. Й. Й. е наложена финансова санкция в размер на 300 евро и 0 евро за разходи по съдебното и административно производство или в общ размер на 300.00 евро по реда на § 103 Abs.2 Kraftfahrgesetz – KFG 1967, BGBI. Nr.267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.90/2023 и §134 Abs.1 Z 1 kfg1967, BGBI.Nr.267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.116/2024.
Актът следва да бъде признат и изпълнен от посочения в чл.22, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС орган - Националната агенция за приходите.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното следва да се изпратят на органите на Националната агенция за приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение. Копие от уведомлението следва да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, Сливенски окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № BHLI/612240025265/2024 от 22.05.2025г., влязло в сила на 24.02.2026г., постановено от несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Liezen, Република Австрия, с което на българския гражданин И. Й. Й. е наложена финансова санкция в размер на 300 евро и 0 евро за разходи по съдебното и административно производство или в общ размер на 300.00 евро по реда на § 103 Abs.2 Kraftfahrgesetz – KFG 1967, BGBI. Nr.267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.90/2023 и §134 Abs.1 Z 1 kfg1967, BGBI.Nr.267/1967 zuletzt geandert durch BGBI. I Nr.116/2024.
ИЗПРАЩА Решение № BHLI/612240025265/2024 от 22.05.2025г., влязло в сила на 24.02.2026г., постановено от несъдебен орган Bezirkshauptmannschaft Liezen, Република Австрия ведно с препис от настоящото решение на органите на НАП за изпълнение, незабавно след влизането на последното в сила.
Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано пред Апелативен съд- Бургас в 7- дневен срок, считано от днес.
5
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава за настоящото решение, като копие от уведомлението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 6