Решение № 1105 от 26.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. П., 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПлОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330204093 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш № 8505397127 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на ,,В.Т.‘‘ ЕООД с ЕИК: 175147677 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Дружеството жалбоподател ,,В.Т.‘‘ ЕООД обжалва процесния електронен фиш, като в жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност, за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ), както и за издаването му в противоречие на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна.

Позовава се на изтекла давност за погасяване на наказателното производство.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител ****В. оспорва подадената жалба. В случай, че съдът приеме решение на СЕС по делото С61/2023 за относимо в случая да намали санкцията до справедлив размер.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от юридическо лице на което е наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 1

03.07.2025 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е постъпила в Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘ на 09.07.2025 г., поради което срокът по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Видно от представените по административно-наказателната преписка доказателства се установява, че процесното МПС към 09.06.2022 г. е собственост на дружеството жалбоподател.

На 09.06.2022 г. в 10:15 часа ППС товарен автомобил ,,Мерцедес 2540 Л АКРОС‘‘ с рег. № **** с технически допустима маса 24000 брой оси 3, екологична категория евро 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0, в община Р., за движение по път А-1 км 107+663, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС, частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението било установено с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 107+663.

За така извършеното нарушение срещу жалбоподателя бил издаден обжалваният Електронен фиш № 8505397127.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният Електронен фиш с № 8505397127 е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: мястото – община Р., път А-1 км 107+663 с посока намаляващ километър; датата – 09.06.2022 г.; точният час на извършване на нарушението – 10:15 часа; регистрационният номер на пътното превозно средство – ****; вписания ползвател – жалбоподателят ,,В.Т.‘‘ ЕООД; описание на нарушението – движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени изцяло задълженията във връзка със заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата - такса за изминато разстояние /тол такса/, тъй като не е заплатена изцяло дължимата пътна такса, а само частично, разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административно-наказателна отговорност; размерът на имуществената санкция – 2 500 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

По възраженията на жалбоподателя съдът приема същите за основателни.

2

Самостоятелно основание за отмяна на атакувания електронен фиш представлява непропорционалността на наложената санкция.

Съгласно § 16 от ПЗР на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.

Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета българската държава е въвела следната санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса:

- задължение по чл. 10б от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа;

- кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран размер с разпоредбите на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

В Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023 г., съгласно което, член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. и Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от българския законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е 3 предвидената възможност имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл. 26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство, наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която според чл. 27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с пониска като интензитет административно-наказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на санкциите, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай. В тази насока е и най-актуалната съдебна практика, а именно:

Решение № 3611 от 16.04.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 332/2025 г., Решение № 3503 от 14.04.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 500/2025 г., Решение № 3315 от 8.04.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 191/2025 г., Решение № 3291 от 7.04.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 277/2025 г., Решение № 3287 от 7.04.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 19/2025 г. и др.

Възражението за изтекла погасителна давност е основателно, тъй като до връчването на електронния фиш е изтекъл 3-годишният срок на преследвателската давност, без през този период тя да е била прекъсвана. В тази връзка съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност, а извършителите на деяния със значително пониска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко положение спрямо извършителите на деянията с най-висока степен на обществена опасност каквито са престъпленията. Поради това институтите на давността в двете й разновидности: 1) давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния държавен орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение, и 2) давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административно-наказателния процес.

Съгласно цитираното тълкувателно постановление и на основание 4 препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК е приложима и в административнонаказателния процес по ЗАНН. В тълкувателното постановление е прието още, че пример за такова субсидиарно приложение е абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С нея не се изчерпват случаите, при които разпоредбите на давността по НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Преследвателската давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно-наказателната отговорност на дееца. В общия случай тя започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административно-наказателната отговорност на правонарушителя с влязъл в сила акт. Преследвателската давност бива два вида: обикновена и абсолютна - така Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – П..

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Пример за такова действие се явява опитът за връчване на електронния фиш, като въпреки нарочно изисканата информация в тази насока, доказателства не се представиха. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл. 81, ал. 3 от НК.