Решение № 111 от 30.03.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Перник, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500809 по описа за 2025 година Въззивно производство, по глава ХХ от ГПК.

С решение регистрационен № 679/09.07.2025г., постановено по гражданското дело № 4556 по опис за 2024г., състав на Районния съд в Перник е представил упражняването на родителските права спрямо малолетната М. С. Д., ЕГН **********, на майката С. М. К. ЕГН **********, определил е местоживеенето на детето при майката , в ***, както и на всеки друг адрес, на който майката се премести да живее, определил е на бащата С. Д. Д., ЕГН ********** режим на лични отношение с детето, отхвърлил е като неоснователни искове с правно основание в чл. 149 и 127 ал. 2 от СК – за заплащане на издръжка за период преди датата на подаването на исковата молба и за съвместно упражняване на родителските права, насочил е страните към социална услуга , и е осъдил Д. да заплаща на детето, чрез нейната майка и законен представител С. М. К., ЕГН **********, издръжка в размер на 400 лева до 5-то число на месеца, за който се отнася. Разпределени са и разноските по делото.

Решението се обжалва от ответника само в частта, с която е присъдена издръжка в размер от 400 лева. Изложени са мотиви, че то е нищожно и недопустимо, тъй като един същи, твърди се, иск, е едновременно отхвърлен и уважен от съда, а и липсвало искане за осъждането на ответника да плаща издръжка за бъдещ период. Относно правилността му се поддържа, че до септември – октомври 2024г., грижите за детето били полагани от 1 разширеното семейство на бащата, където детето живеело, при което издръжка следвало да се присъди едва за период след октомври 2024г.; наведени са и твърдения , че съдът не изискал актуална справка от НОИ за наличието на регистрирани трудови договори на Д. , при което присъдил издръжка в завишен размер. моли решението да се отмени, а иска за издръжка да бъде отхвърлен за период преди 01.11.2024г.

В останалите части решението е в сила като необжалвано.

Ищецът, сега ответник по жалбата, я оспорва като неоснователна, поддържа правилност на решението и моли да бъде потвърдено.

И двете страни претендират разноски по въззивното дело.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса. Тя е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе , Окръжен съд гр. Перник съобрази :

Постановеното от РС Перник решение е валидно, като постановено от съд, в изискуемата писмена форма и при изрично формирана воля на съда.

То е и допустимо. Едновременното произнасяне с различни диспозитиви по насрещни искове с правно основание в чл. 127 ал. 2 от Семейния кодекс не води до неговата недопустимост, доколкото исковете са различни – страните по тях имат различно процесуално качество, а съдът е бил сезиран с искане за произнасяне и се е произнесъл в рамките на търсената защита. Нещо повече , при така създалата се процесуална ситуация ,в която и майката , и бащата искат упражняването на родителските права, съдът е длъжен да се произнесе и по двете искания, но очевидно не би могъл да ги уважи едновременно, макар и двете искания да намират правното си основание в една и същ норма. Няма как да се сподели и оплакването на жалбоподателя за това, че районния съд се е произнесъл по ненаправено искане, доколкото от прочита на искането ясно личи и това, че ищеца иска и присъждане на издръжка за бъдещ период – до „настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката „.

По същество трябва да се каже, че по смисъла на чл. 143 от Семейния кодекс малолетната М. има безусловно право на издръжка от баща си, след като родителските права са предоставени за упражняване от майката и детето живее при нея.

По размера: считано от 01.01.2026 г., размера на минималната работна заплата да страната е 1213 лв. / 620.20 евро, и според нормата на 142 ал. 2 от СК, минималния размер на издръжката е 155.05 евро /303.25 лева; съдът не може да присъди издръжка в по – нисък размер.

Данните за доходите на ответника, събрани в първоинстанционното производство са, че е имал множество последователни трудови договори с различни работодатели , но никъде не се е задържал повече от два месеца; още от януари 2025г, както и към момемнта на устните състезания пред пърата и втората инстанция няма данни за налични негови трудови договори; имал е наличен сключен трудов договор с работодател за работа на четири часа и 390 лева заплата, но това е било през 2023г. Бащата обаче е в трудоспособна 2 възраст, без данни за здравословни проблеми , които да му пречат да полага труд и е в състояние да си намери съответно заплатена работа.

Майката е безработна, грижи се за две малолетни деца. Няма данни за трудова заетост, за налично имущество или получавани обезщетения по държавното обществено осигуряване или социалното подпомагане , вкючително тези, дължими по силата на закона ( в исковата молба е поддържано, че не може да започне работа поради тази причина – че гледа децата); бащата изрично се е съгласил пред първата инстанция да заплаща издръжка в размер от 400 лева ( протокол на л. 85 от първоинстанционното производство). По делото е налична справка от осигурителния институт за нарлични и регистрирани трудови договори на иметго на С. Д. , съдът не може служебно да изисква документи от трето лице , дори когато се касае за издръжка , при което е неоснователно оплакването във въззивната жалба , че такава справка от НОИ не е изискана от съда. С оглед казаното , настоящия състав намира за правилна преценката на РС Перник , че е подходящ да задоволи нуждите на детето размер на издръжката от 800 лева- по 400 за всеки от двмата родители. С оглед оплакванията във въззивната жалба , липсва основание този размер да бъде намален.

Издръжката е присъдена от дата 05.01.2023г., на която дата е подадена исковата молба. Искът да се присъди издръжка за едногодишния период преди тази дата е отхвърлен. Решението на районния съд е в сила в частта му, с която упражняването на родителските права е предоставено на майката , при което нейния родителски капацитет (и в частност това , дали е употребявала наркотични вещества, дали е „участвала в оргии „ и др. под. твърдения на жалбоподателя) са неотносими към предмета на въззивния спор, концентриран около размера на дължимата издръжка и нейния начален момент.

Поддържано е също така по основателността на иска за издръжка във въззивната жалба , че за периода от датата на претенцията за издръжка за една година назад и за бъдеще време – до януари 2023г., майката не е полагала грижи за детето си , което е било отглеждано от баба си по бащина линия, Н.

Д.. Доколкото искането да се присъди издръжка за минал едногодишен период по смисъла на чл. 149 от Семейния кодекс е отхвърлено с влязло в сила решение , то съдът следва да се занимае само с дължимостта на издръжката от датата на подаване на исковата молба -05.01.2023г до началото на октомври 2024г. в която период се претендира детето да е почти изцяло отглеждане от баба си , свид. Н. Д.. За този период детето е имало право на издръжка и от бащата, и от майката. М. е родена на ***, и дори да се кредитират показанията на бабата Н. Д., според която в първите шест месеца от раждането, детето е отглеждано от майката, след което , в период от две години – от бабата, то найкъсно към края на април 2023г, тя е била взета от майка си в ***. В тази връзка , твърденията на ищеца са - и съдът ги кредитира - че тя има и друго малолетно дете , при което и двете деца са отглеждани от майката , без да има нужда каката М. да посещава специализирано детско заведение. Затова и факта , че М. е била записана в детска градина № ***„ ***“ в *** едва след 28.10.2024г. ( видно от представената на л. 16 от първоинстанционното дело служебна бележка, официален свидетелстващ документ) не може да доведе до 3 извод на съда , че в периода от април 2023г до 28.10.2024г. тя е била отглеждана от бабата. Дори да е така обаче, издръжката се дължи в пари (чл.

146 от СК). Осигуряването в натура от лице, различно от родителите, на необходимите за нормален живот на детето условия, не съставлява плащане на издръжка в натура и от трето лице, както поддръжа ответника, не съставлява плащане по смисъла на чл. 73-75 от ЗЗД във връзка с чл. 146 от СК , при което не може да служи за правопогясяващо или правоизключващо възражение на ответника. Действително в практиката си Върховния касационен съд е имал случай да разгледа правопогасяващо възражение за плащане и да приеме , че искът за присъждане на издръжка може да бъде отхвърлен , ако тя е платена ( решение № 152/22.12.2020 г. по гр.д. № 4162 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., ), но рагледания казус касае плащане на издържка в пари и не може да се приложи към настоящия спор.

В резюме , съдът приема , че искът за ицдържка е основателен и доказан, решението на РС Перник, с което е уважен е правилно и следва да бъде потвърдено .

При този изход на спора пред окръжния съд, право на разноски има ищеца, сега въззиваем, по списък .

Затова Пернишкият окръжен съд, на основание чл. 272 от ГПК, РЕШИ:

Потвърждава решение регистрационен № 679/09.07.2025г., постановено по гражданското дело № 4556 по описа на РС Перник за 2024г., в частта , с която е присъдена издръжка от 400 лева в полза на малолетната М. С.

Д.,ЕГН **********, платима чрез майката С. М. К. ЕГН **********, считано от дата 05.01.2023г. до настъпване на обстоятелство, което обуславя прекратяването или изменението й .

В останалите си части решението е в сила като необжалвано .

ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на С. М. К. ЕГН **********, сумата от 491 евро разноски за въззивна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Перник, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500809 по описа за 2025 година Въззивно производство, по глава ХХ от ГПК.

С решение регистрационен № 679/09.07.2025г., постановено по гражданското дело № 4556 по опис за 2024г., състав на Районния съд в Перник е представил упражняването на родителските права спрямо малолетната М. С. Д., ЕГН **********, на майката С. М. К. ЕГН **********, определил е местоживеенето на детето при майката , в ***, както и на всеки друг адрес, на който майката се премести да живее, определил е на бащата С. Д. Д., ЕГН ********** режим на лични отношение с детето, отхвърлил е като неоснователни искове с правно основание в чл. 149 и 127 ал. 2 от СК – за заплащане на издръжка за период преди датата на подаването на исковата молба и за съвместно упражняване на родителските права, насочил е страните към социална услуга , и е осъдил Д. да заплаща на детето, чрез нейната майка и законен представител С. М. К., ЕГН **********, издръжка в размер на 400 лева до 5-то число на месеца, за който се отнася. Разпределени са и разноските по делото.

Решението се обжалва от ответника само в частта, с която е присъдена издръжка в размер от 400 лева. Изложени са мотиви, че то е нищожно и недопустимо, тъй като един същи, твърди се, иск, е едновременно отхвърлен и уважен от съда, а и липсвало искане за осъждането на ответника да плаща издръжка за бъдещ период. Относно правилността му се поддържа, че до септември – октомври 2024г., грижите за детето били полагани от 1 разширеното семейство на бащата, където детето живеело, при което издръжка следвало да се присъди едва за период след октомври 2024г.; наведени са и твърдения , че съдът не изискал актуална справка от НОИ за наличието на регистрирани трудови договори на Д. , при което присъдил издръжка в завишен размер. моли решението да се отмени, а иска за издръжка да бъде отхвърлен за период преди 01.11.2024г.