Решение № 260 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора Т. Ив. З. като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604422 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С присъда от 28.09.2018 г., постановена по НОХД № 12522 по описа на Софийски районен съд за 2013 г., Наказателно отделение, 18-ти състав, подс. О. Н. З., с ЕГН :

**********, е признат за виновен в това, че на 27.02.2013 г., около 17:30 часа, в гр. София, в близост до строителен обект, находящ се от своя страна в близост до бул. "Симеоновско шосе" (участъка около пресичането на този булевард с "Околовръстния път" на гр. София), чрез нанасяне на удари с крака и юмруци в областта на главата е причинил средна телесна повреда на Х. С. Г., изразяваща се в контузия на главен мозък с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, което нараняване е реализирало медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.

1 НК, поради което му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години и 9 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 5 години, като е и постановено на основание чл. 67, ал. 3 НК през изпитателния срок (целия) пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител.

Със същата присъда подс. О. З., е осъден да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на Х. Г., сумата от 5000 лева – обезщетение за причинени на същия от горепосоченото престъпление болки и страдания, ведно с – на основание чл. 86 ЗЗД – обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 27.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата.

Подсъдимият О. З., е осъден да заплати на Софийския районен съд сумата от 200 лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Подсъдимият О. З., е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Х. Г., сумата от 60 лева – разноски по делото за повереник на ДП.

Подсъдимият О. З., е осъден да заплати на Софийския районен съд сумата от 365 лева – 1 разноски по делото за възнаграждения на вещи лица – ведно със сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист – само при издаването на такъв.

Подсъдимият О. З., е осъден да заплати на СДВР сумата от 177 лева – разноски по делото (по ДП) за експертизи.

Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба от адв. Е. Т. – защитник на подсъдимия с молба за цялостна отмяна на атакуваната присъда във всичките й части и постановяване на оправдателна такава. Не се представя допълнение към въззивната жалба след изготвяне и обявяване на мотивите на първата инстанция.

Не е депозирано становище по въззивната жалба на подсъдимия от повереника на адв.

Д. А..

При първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция с присъда № 260092 от 28.05.2021 г., постановена по ВНОХД № 1213 по описа на Софийски градски съд за 2021 г., Наказателно отделение, V-ти въззивен състав, въззивната инстанция е отменила изцяло във всичките й части атакуваната присъда и е постановила оправдателна присъда.

Срещу така постановената оправдателна присъда е депозиран касационен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура и касационна жалба от ЧО и ГИ Х. Г., чрез адв. Д. А., вкл. допълнение към касационната жалба е депозирано.

С решение № 62 от 20.10.2022 г., постановено по НД № 178 по описа на ВКС за 2022 г., III наказателно отделение, е съдът отменил въззивна присъда № 260092 от 28.05.2021 г., постановена по ВНОХД № 1213 по описа на СГС за 2021 г., НО, V-ти въззивен състав, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

Пред настоящия състав на СГС в хода на съдебните прения защитникът и подсъдимият молят за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна с подробни съображения, на които съдът ще се спре в настоящите мотиви.

Представителят на държавното обвинение изразява становище за правилност на постановената присъда и пледира за нейното потвърждаване.

Същевременно повереникът на ЧО и ГИ моли за осъдителна присъда, т.е. потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В предоставената му последна дума подс. З. заявява, че желае да бъде оправдан.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание, както и решението на върховната инстанция и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.

Правилно и законосъобразно, съобразявайки се с доказателствата по делото и анализирайки същите подробно и задълбочено решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която въззивният съд споделя, а именно:

Подсъдимият О. Н. З., е роден на **** г. в гр. Перник, български гражданин, с висше образование, неженен, с ЕГН: **********.

Към м. февруари,2013 г. пострадалият (роден през 1942 г. и още към месец февруари 2013 г. пенсионер по болест) работел като охранител на обект, намиращ се в гр. София, в 2 близост до кръстовището между "Околовръстния път" на града и бул. "Симеоновско шосе".

На друг обект (строителен) наблизо, в близост до същото кръстовище, работел и подс. З..

Тъй като последният смятал, че частният обвинител взема без разрешение дървен материал (който гражданският ищец считал, че е изхвърлен), подсъдимият заплашил Г. с побой. След това, на 27.02.2013 г., около 17:30 часа, в гр. София, пострадалият Х. Г. докато се прибирал от работа, преминавайки пеша в близост до обекта, на който работел подс. З., бил нападнат от куче, което било отглеждано за охрана на същия обект. Г. успял да изгони кучето.

Виждайки подсъдимия, св. Г. му направил забележка в смисъл, че трябва да си прибере кучетата (за охрана на съответния обект се използвали две кучета, които в този момент били пуснати, едното от които било нападналото частния обвинител), на което подс. З. реагирал остро в смисъл, че няма пострадалият да му казва какво да прави с кучетата, не стига, че крадял, че ще го убие и ще го хвърли в реката. След това подс. З. (мотивиран от представата си, че възрастният човек краде) започнал да нанася удари по гражданския ищец, включително докато Г. бил на земята, бидейки съборен в резултат на нанасяния му побой. В хода на побоя удари на подс. З. с крака и юмруци в областта на главата на пострадалия причинили на последния контузия на главен мозък с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Подсъдимият З. не целял конкретно да предизвика точно определени последици за здравето на св. Г., а целял просто да нанесе побой над лицето, което смятал за крадец, предвиждайки и съгласявайки се с последици, за които имал най-обща представа, а именно – че ще нарани сериозно възрастния мъж (т. е. – ще предизвика сериозни неблагоприятни за здравето му последици). След като побоят приключил частният обвинител бил много изплашен, но успял с обществения транспорт (сменяйки три превозни средства) да се прибере до дома си, като в резултат на побоя бил мръсен, трудно стоял на краката си, наложила се хоспитализацията му в болнично заведение и освен горепосочената контузия имал причинени от описания по-горе побой кръвонасядане на десния долен клепач и болка в окосмената част на главата (при опипване с ръка).

Горепосочената фактология се подкрепя от събраните гласни и писмени веществени доказателства: обясненията на подсъдимия пред съда – отчасти; свидетелските показания; заключенията на назначените по наказателното производство експертизи и изложеното от вещите лица по тях при разпитите им; приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 НПК книжа.

Съдът правилно е разграничил показанията на разпитаните свидетели и е подложил на внимателен анализ дадените показания като ги е съпоставил с останалите доказателствени източници. Правилно същите са ценени частично от проверяваната инстанция. Правилно и законосъобразно в центъра на доказателствената си аргументация долният съд е поставил показанията на пострадалото лице – Х. Г., не само поради качеството му на пострадал от деянието, но и на потърпевш от случилото се. Този съдебен състав намира за неоснователни твърденията, че не е доказано по несъмнен начин авторството на деянието, времето и мястото, вкл. и твърдението на дееца, че не познава пострадалото лице, като последното намира за изградена защитна теза на дееца. Съдът не намира да е налице порок при извършването на следствените действия. По делото е доказано от свидетелските показания, че подсъдимият и пострадалото лице са имали визуален контакт преди инкриминираната дата, като от доказателствата по делото се сочи и установява, че същите са работили на съседни обекти, а между двамата е имало словесни пререкания, два дни преди инкриминираната дата. В тази връзка няма съмнение за съда, че пострадалото лице е имал необходимата представа за външния вид на дееца, а отделно и от показанията на пострадалото лице се сочи, че преди да му бъде нанесен побоят е имало разменени между тях реплики, респ. е имал визуален контакт с дееца. Не следва да остава на страна и обстоятелството, че дадените обяснения на пострадалия изцяло съответстват и с нанесените му травми, т.е. не се констатира различие в механизма на тяхното настъпване и причиняване. На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и в тази връзка този съдебен състав не споделя доводите на защитата в подадената въззивна жалба, 3 които и впрочем са бланкетно посочени оплаквания. Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития и извършеното деяние от дееца.

Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието извършено от дееца, както е описано в ОА е установено по изискуемия начин по чл. 303, ал. 2 НПК. Няма съмнение за въззивната инстанция, че деецът е извършил деянието на инкриминирана дата - 27.02.2013 г.

Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О. ; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./.