Решение № 138 от 18.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600216 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Пазарджишкия окръжен съд е признал подсъдимия В. Т. П. за виновен в това, че на 19.07.2021 г. в с.*, общ. *, обл. * на главен път *, при управление на л.а. „*“ с ДК № *, собственост на * * е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1, чл. 43, т. 5, чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 196 ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Б. С. и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 8-мо, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 НК и чл.

58а, ал. 1 НК го осъдил на четири години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

На основание чл. 343г съдът лишил подсъдимия В. Т. П. от правотода 1 управлява МПС за срок от шест години.

Било приспаднато времето, през което подсъдимият бил лишен от правото да управлява МПС за същото деяние по административен ред.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските по делото.

Против присъдата е постъпила бланкетна жалба от защитника на подсъдимия. Изразява се несъгласие с размера на наложеното наказание и се претендира намаляването му.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата на подсъдимия да се остави без уважение. Застъпва стовището, че присъдата е законосъобразна и обоснована, а определeното наказание е справедливо отмерено. Според прокурора, съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно е отмерил размера на наказанието, като едно евентуално негово намаляване и отлагане на изпълнението му не би изпълнило целите предвидени в чл.36 НК.

Поверениците на частния обвинител намират наложеното на подсъдимия наказание за съответно на извършеното от него престъпление.

Според тях подсъдимият се е движил с огромна скорост в рамките на населено място и така е допуснал ПТП, при което е причинена смъртта на М.

С.. Отделно от това съзират в подсъдимия усещане за безнаказаност и поставяне над закона, което създава подобна трайна нагласа и в останалите членове на обществото. Изразяват становище, че целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати единствено с ефективното му изтърпяване.

Частния обвинител поддържа поверениците си.

Защитата на подсъдимия намира присъдата, в частта относно наказанието за не добре обоснована. Поднесените с изключителен юридически усет и впечатляваща вербална еквилибристика съображения са насочени към оценката на обстоятелствата, имащи значение за определяне на размера на наказанието и начина му на изтърпяване, като според защитата същите количествено са точно отмерени, но неправилната преценка на качественото им измерение е довела до явната му несправедливост. Според защитата деянието е настъпило поради инцидентна грешна преценка на приоритетите, които е поставил подсъдимия при изпълнение на служебна задача, а не в резултат на принципно пренебрежително отношение към 2 правилата за движение по пътищата. Молбата е насочена към намаляване на размера на наказанието и отлагане на изпълнението му на основание чл.66 НК.

Подсъдимият се присъединява към доводите на защитника му и иска изпълнението на наказанието да бъде отложено, за да помогне на съпругата си за нормалното отглеждане на децата им.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подс. В. П. притежавал свидетелство за управление на МПС № * от 08.08.1996 година. В системата и от справка за нарушител се откриват данни за нарушение по ЗДвП – чл. 179, ал. 2, през 2006 година, съответно издадено наказателно постановление, влязло в сила.

Подс. П. към инкриминираната дата е бил служител в Сектор „*“ гр. * и гр. * към отдел * при *.

На 19.07.2021 година подс. П. управлявал лек автомобил „*“ с ДК № *, собственост на * *, по служебна задача. Около 11:30 часа наближавал с. *, общ. *, като навлязъл в селото по ул. „*“ – главен път *. При ограничение на скоростта за населеното място 50 км/час, „*“ се движела, видно и от становището на експертите по АТЕ с не по-малко от 73,30 км/час.

Движението в този участък било двупосочно с непрекъсната линия и в зоната на действие на пътен знак Д17 /пешеходна пътека с широчина 4,20 м – предстояща. В дясната лента имало колона от няколко автомобили, които се движели бавно и спирали периодично, за да се съобразят с пешеходната пътека пред тях, за евентуално преминаващи пешеходци.

Независимо от ограничението на скоростта и непрекъснатата осова линия, подс. П. в нарушение на правилата, управлявал автомобила по лявата лента на платното за движение, като изпреварвал недопустимо колоната автомобили, с превишена скорост и в зоната на видимата му в обзора напред пешеходна пътека.

В този момент по нея пресичали две деца – брат и сестра – А. С. деветгодишен и пострадалата М. С. - седемгодишна. Децата вървели по 3 средата на пешеходната пътека, едно след друго, като А. бил отпред. На около 40 метра от пешеходната пътека, когато предвид спрелите в дясно автомобили за подсъдимия се открила видимост и към пострадалата С., с оглед и скоростта на * - 73,30 км/час, сблъсъкът се оказал неизбежен.

Опасната зона за спиране – 50,90 при посочената скорост - 73,30 км/час, надвишавала разстоянието между автомобила и пострадалото дете, когато то било възприето от подсъдимия. Детето било блъснато с предната дясна част на автомобила в задната дясна част на тялото му. След удара, автомобилът изминал около 14 метра, без спирачни следи, покачил се на левия тротоар и се установил в покой след сблъсък в пътен знак. Пострадалата М. била отхвърлена напред и наляво, където паднала на платното за движение.

Очевидец на станалото ПТП била св. Н. А., която се намирала в близкото кафене. Веднага след произшествието към пострадалото дете се притекли на помощ свидетелите Д. К. и И. Д., които се опитали да помогнат, като приложили изкуствено дишане. Била извикана и кола на СМП, като пострадалата веднага била откарана в ЦСМП *, в клинична смърт, без пулс и дишане.

Веднага след настъпване на процесното ПТП подс.П. слязъл от шофирания от него автомобил, като също се опитвал да окаже първа помощ на пострадалото дете М., държал детето и му правел изкуствено дишане уста в уста, като после бил сменен от свидетелките К. и Д.. Искал първоначално да закара детето в болница,но предвид състоянието му не го сторил.

Подсъдимият П. заявил пред св.И. А., че той е виновен за настъпилото ПТП,като провел и телефонен разговор със св. Е. П., който към процесната дата изпълнявал длъжността * ,като го уведомил,че е причинил ПТП и има пострадало дете.

На подс. П. на 21.07.2021 година на основание чл. 69а, ал. 1 от НПК било отнето СУМПС.

От изследване съдържанието на алкохол в кръвта е установено, че подсъдимият не е употребявал алкохол или наркотични вещества.

От назначената по делото СМЕ се установило, че на пострадалата М. С. са причинени редица увреждания по тялото, включително и на вътрешни органи. Като причина за смъртта е посочена тежка, закрита, съчетана гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма, довела до 4 прекъсване на гръбнака в гръдния отдел със засягане на гръбначния мозък, довели до спиране на сърдечната дейност и дишането.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и настъпилата смърт при въпросното ПТП на 19.07.2021 година около 11:40 часа. Смъртта на пострадалото дете е настъпила бързо, за минути. При огледа и аутопсията на детето са установени травматични увреждания в резултат на действието на твърд, тъп предмет с висока кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв, които добре отговарят да са получени при ПТП – автомобилна травма – пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил, с последващо отхвърляне и падане на терена към момента на инкриминираната дата.

По време на първия контакт на лекия автомобил с пострадалото дете, то е било право и обърнато със задно-дясната си част към предницата на лекия автомобил.

По делото е прието и заключение и по комплексна автотехническа и медицинска експертиза, от което се установява, че техническото състояние на л.а. „*“ с д.к. № * не е в причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Определено е място на удара – по дължина на 7,0 м западно от Ориентира приет в протокола за оглед. По широчина на 5,40 – 5,60 м северно от южната граница на платното за движение. Направлението на лекия автомобил „*“ преди момента на произшествието е било в посока с.

*, разположен върху лентата за насрещно движение, движейки се със скорост в момента на удара около 73,30 км/час. Опасната зона /пълният спирачен път/ за спиране на лекия автомобил, при скорост на движение от 73,30 км/час, е около 50,86 метра, от които 24,43 метра през времето за реакция на водача и 26,46 м в спирачен път. Времето за изминаване на опасната зона /пълния спирачен път/ за спиране на лекия автомобил е 3,8 s, от които 1,2 s през времето за реакция и задействане на спирачките и 2,6 s за изминаване на спирачния път. Разстоянието, от което водачът на автомобила е възприел пешеходката като опасност за движението и е реагирал на екстремно спиране, е 40 метра. При тази ситуация ПТП е било неизбежно, ако пешеходецът – дете не е спряло движението си и ползвало предимството си върху пешеходната пътека. Опасната зона за спиране на автомобила е 50,90 м и водачът не е в състояние да избегне сблъсъка, пешеходката попада в опасната 5 зона за спиране на автомобила. Ударът е настъпил през времето за реакция на водача и задействане на спирачките.

Експертите посочват, че с оглед характеристиките на пътния участък водачът е имал техническата възможност да възприеме наличието на пешеходната пътека и предшестващата я единична непрекъсната линия на пътното платно, спрелите автомобили пред пътеката и децата пешеходци от минимална дистанция около 73,30 метра, като в рамките на тази дистанция те са се движили заедно 1,9 секунди. Видимостта за водача спрямо пешеходната пътека е ограничена от намиращите се в дясната пътна лента автомобили или от движещите се пред него два или повече автомобила. Ако на пътеката има пешеходец и ако същият се приеме за предвидимо препятствие, е технически правилно водачът да има техническата възможност да спре пред него.

Технически правилно е водачът на автомобила да се съобрази с наличната спрямо пешеходната пътека видимост и ако тя е ограничена, да намали скоростта до технически съобразената. Тази скорост е такава, че ако в невидимата зона върху пешеходната пътека има пешеходец, който следва това попадне в полезрението на водача, той да има техническата възможност да спре.

Казаното се отнася както за началото на пешеходната пътека, видимо ограничена от автомобилите, движещи се или изчакващи в дясната пътна лента, така и за частта от пешеходната пътека, видимо неограничена от автомобилите пред автомобила „*“.

Следователно техническата съобразена с приближаването на пешеходна пътека скорост зависи от отстоянието от автомобила до самата пътека – колкото това отстояние намалява, толкова технически съобразената скорост става по-малка, докато накрая непосредствено преди пътеката тя практически става равна на нула. Тази скорост се определя от условието отстоянието до пътеката да е по-голямо от опасната зона за спиране. В момент, в който видимостта позволява и водачът се убеди, че върху пътеката няма стъпил пешеходец и че в близост до нея никой не дава признаци, че ще я пресече, движението на автомобила би могло да продължи с намалената преди това скорост.