Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4398 от 05.12.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10886/2020
Вид
Решение № 4398
Подписан
05.12.2024
В сила
12.09.2025
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.151, т.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.46, ал.1 и 2 · Закон за устройство на територията
  • чл.46, ал.1 и 2 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 4398 гр. Варна, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20203110110886 по описа за 2020 година

Ищцата И. Т.И. сочи, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.5505.*** и изградените в него жилищна сграда с идентификатор 10135.5505.***.1 и гараж с идентификатор 10135.5505.***.2, а ответниците Д.

К. Д. и В. П. Д. са собственици на жилищна сграда с идентификатор 10135.5505.***.1 изградена в парцел с идентификатор 10135.5505.*** и на дървена постройка над гаража им. Сочи, че е констатирала напуквания по стената на гаража си явяваща се гранична с имота на ответниците, като компетентно лице е обследвало сградата и е посочило, че тя е на калканна стена със сграда на ответниците върху която те са надградили калканна стена с височина 2.50лв. над покривното ниво на гаража, като счита, че деформациите по собствения и гараж са следствие на изградената калканна стена над нивото на гаража. Оценява щетите по гаража си на 1 500лв. Моли се да се осъдят ответниците да заплатят на ищцата посочената сума от 1 500лв. щети по гаража и солидарно, да преустановят противоправното си поведение като премахнат едноетажната постройка върху която са издигнали калканната стена и изградена дървена конструкция явяваща се трето ниво на надстрояването и да и се присъдят сторените по делото разноски.

Ответниците в срока по чл.131 от ГПК са подали отговор в който оспорват исковете като сочат, че оспорват изцяло обстоятелствата и фактическите твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, в това число наличието, на която и да е от предпоставките необходими за реализиране отговорността на ответниците по делото. Извършеното от тях въз основа на разрешение за строеж № 54/16.09.1996г. издадено от Началник У1 ние „А и Б" на р-н Аспарухово при Община Варна „За ремонт и преустройство на съществуващ гараж в билярдна зала" не представлява калкан на стена и не стъпва на зида на гаража на ищцата, което е видно от обяснителната записка към одобрения и съгласуван Проект част Конструкции за „Преустройство на гараж в билярдна зала" , в който се предвижда - Последната плоча на кота 5 да бъде използвана като тераса, оградена от към улицата с метален парапет, а от към съседния парцел /имота на ищцата/ ограждане с масивен парапет стъпващ изцяло върху конструкцията на собствената им сградата находяща се в имот I1940, кв.105 на 28-ми подрайон на гр.Варна. Считат, че твърдението на ищцата, че за извършеното строителство е ползван общ зид по калкана между двата имота, поради което с течение на времето се получава натиск, който от своя страна е провокирал пукнатини по калканната и задната стена на собствения и гараж се опровергава напълно от ситуацията към Проект Част Архитектурна за „Преустройство на гараж в билярдна зала" , от която е видно, че са налице два отделни зида изградени на границата между имотите, като гореописания масивен парапет /определен като калканна стена от ищцата/ е ситуиран изцяло върху зида ограждащ преустроения гараж на ответниците.

Твърдят, че невярно е и наведеното твърдение, че за извършеното строителство липсват издадени по надлежния ред строителни книжа.

Извършения масивен парапет /определен като калканна стена от ищцата/ предвиден в одобрените и съгласувани от компетентния за това орган Проекти по Част Конструктивна и Част Архитектурна за „Преустройство на гараж в билярдна зала", въз основа на които от Началник У-ние „А и Б" на р-н Аспарухово при Община Варна е издадено Разрешение за строеж №54/16.09.1996г. „За ремонт и преустройство на съществуващ гараж в билярдна зала" в имот 1-1940, кв.105 по плана на гр.Варна, 28-ми подрайон, находящ се на ул.„К." №*. Определеното като надстроено трето ниво от ищцата, представлява лека постройка за отоплителни материали и инвентар, находяща се върху покрива на сградата на ответниците. Като видно от изготвено във връзка с изграждането на същата Конструктивно становище от инж.Ст.Г., тя представлява лека постройка за отоплителни материали и инвентар с размери 2/5 метра, извършена от лека метална конструкция облицована с дървена обшивка и дограма. Покривът е едноскатен състоящ се от ондолин закрепен за метални греди. Предвид горецитираното Конструктивно становище изпълненото се квалифицира като лека постройка по чл.151, т.3 от ЗУТ, за които не се изисква изготвяне на проектна документация и издаване на разрешение за строеж. Като за извършеното гореописано строителство освен законоизискуемите одобрени проекти и разрешение за строеж са налице и Декларации - съгласие за извършване на строителство от страна на ответниците на общата граница с имота на ищцата дадено от собствениците на имота към годината на тяхното построяване 1996г. - Г. П.а Т. и И. И. Д.. Във връзка с наведените в исковата молба твърдения, че има нарушение на имотната граница в нейната северозападна част изразяващи се в навлизане в имота на ищцата от страна на ответниците, 2 по възлагане от същите е изготвена Комбинирана скица на ПИ 10135.5505.***, ПИ 10135.5505.*** и УПИ 1-1940, кв.105 по плана на 28-ми м.р. на гр.Варна, от която е видно, че в северозападната си част имота на ищцата ПИ 3 10135.5505.*** навлиза в границите на собствения на ответниците УПИ1- 940, кв.105. Съгласно т.3 от TP №4 от 06.11.2017г. по тълкувателно дело №4/2015г. на ВКС, ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл.109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Хипотезата на чл.109 ЗС няма да е налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Считат, че от представените от ищцата доказателства и наведените твърдения не може да бъде направен обоснован извод, че са налице условията за уважаване на така предявения иск, тъй като не се доказват неоснователни действия от страна на ответниците, които резултати да създават обективни пречки по-големи от обикновените ограничаващи ищцата да ползва имота си по предназначение. Молят да се отхвърли иска по чл.109 от ЗС като неоснователен и недоказан. По отношение на иска по чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причиненото напукване, пропадане и отцепване на гаражната стена също молят да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съставът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна, при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, следното:

Ищцата се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.5505.*** и от намиращите се в него жилищна сграда с идентификатор 10135.5505.***.1 и гараж с идентификатор 10135.5505***.2 с два нотариални акта в който са обектнивирани разпоредителни сделки в нейна полза, като с нот.акт №86, т.Х, рег.№13609, д.№1441/2018г. от Г.Т. чрез покупко-продажба и е прехвърлена собствеността върху 1/2ид.ч. от описаните по-горе имоти, а с нот.акт №45, т.I, рег.№*10, д.№35/2019г. от С.К.М.-И. и Т.И.

И. е прехвърлена другата 1/2ид.ч. от същите имоти. От друга страна по отношение на ответницата се установява, че та е собственик на изградена след отстъпено право на строеж върху държавна земя на сграда находяща се в гр.Варна, ул.“К.“ №*, кв.Аспарухово, парцел I-1940, кв.105, зона III за което е издаден и констативен нот.акт №188, т.III, д.№1194/1998г. Страните не спорят, 3 че имотите им са съседни и изградени в тях сгради имат допиращи ес калкани.

На л.105 от делото е приложено съгласие от 21.03.1995г. на Г. П.Т. праводателка на ищцата, с което тя се съгласява ответницата и К. Кр.Ц. да построят в имота си в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.“К.“ №* сгради независимо от предназначението и вида им, съгласно архитектурен проект, в техния парцел, на самата регулационна линия между парцелите, като съгласието е с нотариално заверен подпис на далата го. Посоченото съгласие е акт ограничаващ правата на издалата го и следва имота или иначе казано то има задължителна сила и за ищцата като последващ собственик. Следва обаче да се има предвид, че по делото не са ангажирани други доказателства с посочения характер съдържащи в себе си изявление на останалите собственици в ищцовия имот към него момент. От изготвените експертизи и представените скици от СГКК Варна се установява, че имотите на ищцата и ответниците съответно с идентификатори 10135.5505.*** и 10135.5505.*** имат обща граница започваща от лицето им на ул.“К.“ в гр.Варна и навлизаща в дълбочина, като от двете страни на тази граница на лицето на имотите към улицата има изградени едноетажни сгради. При ищцовият имот това е гараж означен с идентификатор 10135.5055.***.2, а при ответниците първоначално гараж преустроен в билярдна зала. Извършените геодезически замервания на място са посочили, че стените на двете описани едноетажни сгради са разположени на границата на имотите при отчитане на допустимите по закон отклонения. Настоящия състав приема, че изградената в имота на ответниците сграда с предназначение билярдна зала, а преди гараж не представлява „действие пречещо на ищцата да упражнява свое право“. Видно е от заключенията на вещите лице и снимковия материал към тях, че всяка от страните по делото има изградено на границата със съседния имот едноетажно масивно помещение, като вещото лице по СТЕ е посочило, че пукнатините в гаража на ищцата граничещ с помещението на ответниците се дължат на вложени некачествени материали и конструктивни недостатъци изразяващи се във вградена част от дънер на дърво в покривната плоча на гараж, некачествена зидария на прозорец, използване на слаб разтвор при зидането на стените. Предвид изложеното съставът приема, че по отношение на тази сграда искът следва да се отхвърли.

Що се отнася до изградената по границите на имотите стена от бетонни блокчета от кота +2.50м. и изградената над нея лека дървена постройка явяваща се трето ниво спрямо уличното равнище съставът намира, че същите на първо място са изградени без строителни книжа. Вещо лице в заключението си е посочило, че не е открило сред проектните книжа, а при изслушване в о.с.з. е посочило, че бетонната стена при дъжд може да служи като допълнителен водосбор отвеждащ води към фугата между гаража на ищцата и долепеното до него помещение на ответниците, като по този начин се облива по-некачествената гаражна стена. Съставът намира, че подобна роля с отвеждане на дъждовни води върху гаража на ищцата играе и стената на дървената конструкция представляваща трето ниво над стената от бетонни 4 блокчета изградена в имота на ответниците.

Предвид изложеното съставът намира, че спорната сена от бетонни блокчета изградена от ответниците на границата между имотите на страните от кота +2.50м. и находящата се над нея като трето ниво лека постройка за отоплителни материали са в нарушение на чл.46, ал.1 и 2 от ЗУТ и по начина по който са изпълнени, без уредено водоотвеждане на дъждовните води в имота на ответниците или към улицата създават пречки за спокойното използване от страна на ищцата на изградената в нейния имот сграда-гараж поради което ответниците следва да бъдат осъдени да ги премахнат.

По иска по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1500лв. щети по гаража на ищцата изразяващи се в напуквания по стени за които тя счита, че са причинени от процесните по-горе конструкции. Съставът по този иск намира, че следва да се позове изцяло на заключението на вещото лице строителен инженер, което в заключението си е посочило на първо място, че конструкцията на гаражното помещение на ищцата е изградена с некачествени и неподходящи материали, по начин който не съответства на конструктивните изисквания, а освен това е посочило и наличието на високи подпочвени води засягащи гаражната конструкция. Вещото лице е посочило изрично, че напуквания в конструкцията на ищцовия гараж се установяват, но не е възможно да се даде еднозначно становище за причините довели до тях. По изложените съображения съставът намира, че не се установява причинно следствена връзка между противоправното поведение на ответниците изразяващо се в изграждане и поддържане на стена от бетонни блокчета от кота +2.50 нагоре по границата между двата имота и леката дървена конструкция над нея явяваща се трето ниво над нивото на улицата.