Решение № 3131 от 06.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3131 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330100898 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 вр. чл. 22 ЗПК, предявен от В. Г. Т. , ЕГН **********, против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, като от съда се иска да признае за установено в отношенията между страните, че клаузата за заплащане на неустойка в размер на 416,13 лева, уговорена в Договор за кредит № ****** г., сключен между страните, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от дата **** г., с уговорена главница 500,00 лв., с фиксиран лихвен процент – 40,05 %, при ГПР от 49,67 %. Посочено е, че съгласно чл. 3, т. 9 от Договора, вземането по същия е следвало да бъде обезпечено с поръчител или предоставяне на банкова гаранция, като в случай на поръчителство от физическо лице, последното трябва да отговаря на определени в чл. 6, ал. 1, т. 2 от договора условия. Поддържа се, че в чл. 8 от договора е предвидено заплащане на неустойка от потребителя в размер на 416,13 лева, ако не представи посоченото обезпечение в тридневен срок.

Изложени са съображения, че така уговорената неустойка, предвид нейния 1 размер и условия за начисляването й, излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и била нищожна, предвид тълкувателната практика на ВКС. Поддържа се, че чрез начисляването на неустойката се заобикалят материално-правни изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото вземането за неустойка представлявало допълнителна печалба за кредитора и води до завишаване на разходите по кредита, като е нарушено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Иска се прогласяване нищожността на оспорената клауза и присъждане на разноски.

В срока за отговор ответникът „Сити кеш“ ООД признава, че между страните е сключен посоченият договор за потребителски кредит, като признава основателност на предявения иск. Развити са съображения, че доколкото не бил дал повод за завеждане на делото, ответникът не дължал разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на **** г. с писмено становище ищецът моли за постановяване на решение при признание на иска. Приети са, като писмени доказателства, приложените към исковата молба - договор за паричен заем № **** г. към искане № ***** и погасителен план към него, които подкрепят изложените от ищеца твърдения. С оглед признанието на иска и становището на страните, други доказателства по делото не са събрани, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

С признанието на иска, като процесуално действие, ответникът се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции.

Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. Признанието не противоречи на закона и добрите нрави. В случая предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

Ето защо и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови решение, основавайки се на извършеното признание.

2

С оглед крайния изход от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Същите са в размер на 50,00 лева – платена държавна такса и следва да бъдат присъдени.

В полза на адвокат С. Н. следва да бъде присъдена сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Г. Т., ЕГН ********** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че клаузата за заплащане на неустойка в размер на 416,13 лева, уговорена в чл. 8 от Договор за паричен заем № ****** г., сключен между страните, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на В. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Съединение“№ 41, вх. Б, ет. 5, ап. 34, сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски за държавна такса за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат С. К. Н. от ПАК, със служебен адрес гр. П., ул.

„Й. Г.“ № **, сумата от 400 лева (четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________ 3