Решение № 320 от 04.05.2023, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 320

04.05.2023г. гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Ива Байнова

Членове: Росица Чиркалева

Петър Вунов при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева КАНД № 151 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от П. М. О. ***, против Решение № 139/20.11.2022г. по нахд № 208/2022г. на РС Х., с което е потвърдено Наказателно постановление № 271-22-29 от 01.02.2022г. на ВПД Началник РУ Х., с което на П.М.О., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ.

В жалбата се твърди, че решението на съда е незаконосъобразно, необосновано и страдащо от процесуални нарушения.

Сочи, че районния съд неправилно е оценил събраните доказателства и е изключил малозначителността на деянието. Претендира се последното да е с толкова ниска степен на обществена обасност, която да изключва административно наказателната отговорност. При тези обстоятелства жалбоподателя не приема да е извършил посоченото в АУАН и НП нарушение и моли жалбата му да бъде уважена, а оспореното решение отменено.

Ответникът по касационната жалба, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Х. е потвърдил Наказателно постановление № 271-22-29 от 01.02.2022г. на ВПД Началник РУ Х., издадено за нарушение на чл.

98, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, като на основание чл. 193, ал. 1 от същия закон е наложеното наказание на П.М.О., глоба от 500, 00 лева.

За да потвърди наказателното постановление въззивният съд не е установил при съставянето на АУАН и издаването на НП да са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. Приел е за доказано, че на 20.12.2021г. жалбоподателят е съхранявал законно притежаваната си ловна пушка „ИЖ- 58“, кал. 12 с № А ***** по настоящ адрес ***, без да е уведомил за това Началник РУ- Х.. Последното обстоятелство не се и оспорва от касационният жалбоподател нито пред настоящата, нито пред проверяваната инстанция. При така установените факти, въззивната инстанция е приела за безспорно нарушена разпоредбата на чл.

98, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

При извършената служебна проверка касационната инстанция счита, че в обжалваното решение относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са направени след анализ и преценка на събраните по делото доказателства.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушени, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН.

Не се споделя възражението за непосочена в АУАН и в НП конкретна дата на извършване на нарушението.

Съгласно чл.

98, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия огнестрелните оръжия се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за физическите лица на постоянния им адрес. По делото не е спорно обстоятелството, че наказаното лице е с постоянен адрес ***, както и че към датата на проверката оръжието е съхранявано на различен от този адрес, без за това да е уведомен Началник на РУ Х.. Предвид така установените и безспорни факти, правилно АНО е посочил като нарушена материалноправната разпоредба на чл.

98, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Административното нарушение по чл.

98, ал. 1 от ЗОБВВПИ не е с резултатен характер и не е необходимо за реализирането му да са настъпили вредни последици, а е достатъчно установеното фактическо положение на съхранение на оръжието, което безспорно не е по предписаните в закона правила. При правилната квалификация на нарушението административнонаказващият орган е приложил и правилно и санкционна норма на чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Според санкционната норма за установеното нарушение се предвижда административно наказание глоба в размер от 500 лева до 1500 лева, а в случая е наложена глоба в минималния предвиден от закона размер.

Следва да се посочи, че причините, поради които жалбоподателя е съхранявал към датата на нарушението оръжието по неустановения от закона ред са ирелевантни към съставомерността на деянието.

Не се споделят възраженията в жалбата за липса на направен в първоинстанционното решение анализ относно предпоставките за приложение на чл.

28 от ЗАНН. Ревизираната инстанция е изложила мотиви защо не намира наличието на същите, като настоящият съдебен състав изцяло споделя тези доводи и не следва да ги преповтаря.

Изложените в оспореното решение иводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни, предвид което постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран, при обсъждане наведените възражения от наказаното лице.

По изложените съображения решението на Районен съд Х. следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от