Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 310 от 13.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 495/2023
Вид
Определение № 310
Подписан
13.09.2023
В сила
13.09.2023
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 220 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. Пловдив, 13.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20235001000495 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 220 от

ГПК.

Образувано е по частната жалба на „В.“ ЕООД, ЕИК **, срещу определение № 233 от 09.06.2023 година, постановено по т. дело № 36/2023 година по описа на ОС – Пазарджик, в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за конституиране на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, като трето лице помагач на страната на ответника в процеса.

В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи за наличие на правен интерес за третото лице от решаването на спора в полза на ответника по смисъла на чл. 218 от ГПК, свързани с участието му като строителен надзор в строителния процес и отговорността, която носи в това качество. Правният интерес е обоснован с предмета на спора, касаещ заплащането на неустойки за забавено и за некачествено изпълнение по договора за обществена поръчка, сключен между ищеца О.С. и „В.“ ЕООД. Твърди се, че обстоятелствата, на които се основават исковете, касаят неизпълнение на договорните задължения от страна на изпълнителя „В.“ ЕООД, като установяването на изпълнението на тези задължения качествено и в срок 1 следвало да стане с пълното и правилно изготвяне на необходимите актове за етапите на строителството, за което отговаряло дружеството „А.“ ЕООД, упражняващо строителен надзор. Поради това и с оглед възможността ответникът да иска ангажиране на отговорността на дружеството, упражняващо строителния надзор, при евентуално уважаване на предявените срещу него искове, се поддържа наличие на правен интерес от привличането, за да бъде обвързано третото лице помагач от мотивите на съдебния акт.

Посочено е също, че по друго идентично дело – т. дело № 35/2023 година на ОС – Пазарджик, е допуснато привличане на „А.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на „В.“ ЕООД.

Искането е да се отмени определението на ПОС и да се конституира „А.“ ЕООД като трето лице – помагач на ответника „В.“ ЕООД.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ищеца по делото О.С. с изразено становище за нейната неоснователност. Твърди се, че за ответника не съществува правен интерес от привличането на дружеството, упражняващо строителен надзор, тъй като то има само административни функции по време на строителството и не носи отговорност, включително имуществена. Изразено е становище, че конституирането на „А.“ ЕООД като трето лице – помагач по друго дело между същите страни е незаконосъобразно, но това определение на съда не е обжалвано от О.С., тъй като не подлежало на обжалване. Искането е да се потвърди обжалваното определение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу определение, с което не е уважено искането на частния жалбоподател / ответник по делото/ за привличане на трето лице помагач на негова страна. В чл. 220 от ГПК е предвидено изрично, че това определение подлежи на обжалване с частна жалба, т.е. то попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. При подаването на частната жалба е спазен едноседмичния срок по чл.

275, ал. 1 от ГПК – обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 27.06.2023 година, а частната жалба е подадена на 28.06.2023 година.

Разгледана по същество, неоснователна. частната жалба на

2

„В.“ ЕООД е

Следва да се посочи, че в обжалваното определение липсват мотиви, свързани с неоснователността на искането на „В.“ ЕООД в качеството му на ответник по предявените от О.С. искове за неустойки за забавено и некачествено изпълнение на задължения по договор за обществена поръчка, за привличане на

„А.“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна. В диспозитива, с който е оставено без уважение искането за привличане на трето лице-помагач, след възпроизвеждане на самото искане е посочено, че липсва правен интерес от привличането.

Липсата на мотиви обаче, съгласно непротиворечивата съдебна практика, не води до нищожност или недопустимост на съдебния акт, а при проверка на неговата законосъобразност въззивната инстанция следва да изложи такива.

Въззивният съд намира, че не са налице законовите предпоставки за допускане участието на „А.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ответника по делото поради това, че искането за привличане е направено извън преклузивните процесуални срокове, предвидени в закона.

Искане за привличане на трето лице – помагач липсва в отговора на исковата молба, подаден от „В.“ ЕООД на основание чл. 367 от ГПК с вх. № 2588/15.03.2023 година. С него предявените искове са оспорени по основание с твърдения, че всички задължения на изпълнителя по договора за обществена поръчка са изпълнени качествено и в срок, включително тези по съставяне и подписване на необходимите протоколи в процеса на строителството, включително от страна на строителния надзор. Липсват изложени обстоятелства за неизпълнение на задължения от страна на строителния надзор.

Искането за привличане на „А.“ ЕООД като трето лице помагач е направено едва в допълнителния отговор по чл. 373 от ГПК, подаден от „ В.“ ЕООД с вх. № 4290/05.05.2023 година. Посочено е, че то се прави предвид изложените твърдения от О.С. в допълнителната искова молба и с оглед установяване в отношенията между ответника и „А.“ ЕООД налице ли е точно и качествено изпълнение на задълженията на строителния надзор относно оформянето на всички актове за етапите на строителството, имащо отношение към изпълнение на задълженията на ответника по чл. 12 от 3 договора за обществена поръчка с О.С..

С разпоредбите на ГПК е уреден по императивен начин преклузивния срок, в който може да се иска привличане на трето лице – помагач. За ответника по търговски спорове този срок съгласно чл. 367, ал. 4 от ГПК е с първоначалния отговор на исковата молба. Чл. 373 от ГПК не осигурява процесуална възможност на ответника да привлече трето лице – помагач на своя страна едва с допълнителния отговор на допълнителната искова молба.

Неоснователно се поддържа от частния жалбоподател, че това искане е направено с оглед твърденията на О.С., изложени в допълнителната искова молба. Недопустимо е с допълнителната искова молба да се излагат нови твърдения и обстоятелства, а съгласно чл. 372, ал. 2 от ГПК ищецът може само да поясни и допълни първоначалната. В този смисъл за ответника не съществува процесуална възможност да иска привличане на трето лице – помагач едва с допълнителния отговор, позовавайки се на наличие на нови твърдения в допълнителната искова молба.

С изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл. 367 от ГПК е преклудирана възможността на ответника да иска привличане на трето лице – помагач на своя страна.

Определението на първоинстанционния съд, с което не е допуснато привличането на трето лице – помагач следва да бъде потвърдено по изложените по-горе съображения.

Доводите на частния жалбоподател, свързани с предприети от първоинстанционен съд процесуални действия по допускане участието на „А.“ ЕООД като трето лице –помагач по друго дело между същите страни, нямат отношение към законосъобразността на определението, предмет на обжалване по настоящото дело.

Съгласно т. 9 от ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС настоящото определение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

4

№ 233 от 09.06.2023 година, постановено по т. дело № 36/2023 година по описа на ОС – Пазарджик, в частта, с която е оставено без уважение искането на „В.“ ЕООД, ЕИК **, за конституиране на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, като трето лице -помагач на страната на ответника по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5