Решение № 1051 от 28.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20221110212320 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. К. С. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332016026/25.08.2022 г. издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради липсата на осъществено деяние от жалбоподателя, който твърди, че е придвижил мотоциклета на собствен ход единствено в границите на КАТ, преди да му издадат нов регистрационен номер.

В съдебно заседание жалбоподателят С., редовно призован, не се явява, като в заседанието се явява упълномощеният му процесуален представител А., който поддържа жалбата. В пледоарията си моли за отмяна на НП, тъй като мотоциклетът е бил откаран до КАТ със специализиран автомобил за поставяне на нов регистрационен номер и едва при влизането му в базата е бил на собствен ход. Затова моли за отмяната на НП като необосновано, при условията на евентуалност, поради малозначителност на деянието. Моли за присъждане на разноските за адвокатското му възнаграждение.

Административнонаказващият орган – началник сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Няколко дни преди 29.07.2022 г. жалбоподателят Л. С. подал сигнал до 02 РУ СДВР, че регистрационната табла с номер ... на собствения му мотоциклет марка „Хонда“, модел 1

„ЦБР 600 РР“ липсва. За да му бъде поставена нова табела след пререгистрацията на мотоциклета, на 29.07.2022 г. жалбоподателят организирал транспорта на мотоциклета с автомобил с платформа до пункта за регистрация на МПС в сградата на ОПП СДВР на ул.

Лъчезар Станчев в гр. София. Сутринта на 29.07.2022 г., малко след 08:00 часа жалбоподателят приближил двора на ОПП СДВР на ул. Лъчезар Станчев № 4 и разтоварил мотоциклета от платформата малко пред бариерата на пункта за регистрация на МПС, тъй като вътре в двора не се допускали автовози. Жалбоподателят се качил на мотоциклета, който бил без регистрационна табела и на собствен ход го подкарал към двора на ОПП СДВР към обособените канали, на които се обработвали новорегистрираните МПС. Но на бариерата давал наряд св. Н. З. на длъжност автоконтрольор в ОПП СДВР, който забелязал преминаващия покрай него мотоциклет и установил, че същият е без регистрационна табела, поставена отзад. Затова той спрял мотоциклета и установил самоличността на водача му като жалбоподателя Л. С.. Последният му обяснил, че тъкмо е разтоварил мотоциклета от автовоза и го управлява единствено в двора на ОПП СДВР. След справка в базата данни на КАТ св. З. установил, че за този мотоциклет е издадена рег.табела с рег. № .... Свидетелят преценил, че водачът е осъществил нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС без поставена регистрационна табела.

Въз основа на така установеното св. З. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 653643 от 29.07.2022 г. срещу жалбоподателя Л. С. за това, че управлява мотоциклета Хонда без поставена регистрационна табела по ул.

Лъчезар Станчев от бул. Драган Цанков към пункта за регистрация на МПС. Актът бил съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и на жалбоподателя, което се удостоверява от техните подписи. Препис от акта бил връчен на С., който не изложил възражения срещу него. Такива не са постъпили и в последствие.

Въз основа на АУАН № 653643/29.07.2022 г. при пълна идентичност на описанието на нарушението и дадената му правна квалификация по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на 25.08.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП на основание чл. 53 от ЗАНН наказващият орган е наложил на жалбоподателя С. административно наказание "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Върху Наказателното постановление е отбелязана дата на връчването му на жалбоподателя – 16.09.2022 г., за което същият се е разписал. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на същия ден.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от дадените от жалбоподателя обяснения, както и от показанията на св. З., от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът се довери на обясненията на жалбоподателя, в които той последователно и непротиворечиво излага събитията от процесната сутрин. С. е категоричен, че 2 дни преди този ден е установил липсата на регистрационната табела на собствения му мотоциклет и е подал сигнал за това до РУ. Той разказва как е организирал превоза на мотоциклета до пункта на КАТ, но го е свалил от автовоза преди бариерата и го е управлявал единствено в двора на КАТ. Жалбоподателят описва и причината за това, а именно, че в двора не са се допускали платформи или автовози. Съдът не се довери на обясненията на жалбоподателя за това, че той е управлявал мотоциклета само в двора на КАТ, след като сам признава, че го е разтоварил преди бариерата. Затова и съдът не се довери на обясненията му, свързани с изкарването му пред бариерата, където му е бил съставен акта, а приема за достоверни в тази 2 им част показанията на св. З., който описва как е видял мотоциклета да преминава покрай него на бариерата и е установил липсата на рег.табела, поставена отзад.

Съдът кредитира показанията на свидетеля З., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Св. З. лично е възприел факта на управление на мотоциклета, за който е установил, че е без регистрационна табела, като той сочи и мястото на установяване на нарушението, а именно бариерата на пункта за регистрация на МПС. Свидетелят споделя и за обясненията на жалбоподателя, че тъкмо е бил разтоварил мотоциклета, което е допълнително основание за кредитиране на идентичните му обяснения пред съдебния състав. Безспорно установена е и самоличността на водача, който е представил своята лична карта за проверка.

Съдът се довери и на представените писмени доказателства, установяващи че жалбоподателят е собственик на автомобила и че за същия е имало издадена регистрационна табела и СРМПС. От справката от ОПП СДВР се установява още, че в процесния ден за мотоциклета е издадена и нова регистрационна табела с нов номер, което напълно подкрепя и изложеното от жалбоподателя.

Поради всичко изложено, съдът намира, че е безспорно установено, че жалбоподателят С. е управлявал мотоциклета без регистрационна табела на 29.07.2022 г. непосредствено преди бариерата на пункта за регистрация на МПС към ОПП СДВР на ул. Лъчезар Станчев, след като е свалил същия мотоциклет от автовоз в близост до пункта.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН. А съгласно т. 3.6 от същата заповед, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата длъжност от подписалата НП ... се установява от Заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът намира, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП макар и лаконично описано, е достатъчно конкретизирано по отношение на време, място, начин на извършване и самоличност на наказаното лице, поради което не са налице нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал автомобила по ул. Лъчезар Станчев в гр. София с посока на движение към пункта за регистрация на МПС. Това е 3 достатъчно конкретизирано, тъй като често при нарушения на ЗДвП не би могло да се посочи точен административен адрес, а и ЗАНН не изисква такъв. Достатъчно е посочването на населено място, за да се определи местната компетентност на административните органи и подсъдността на делото. По делото не е спорно, че жалбоподателят е управлявал мотоциклета непосредствено преди бариерата на пункта за регистрация на МПС към ОПП СДВР. Освен това безспорно е установено, че мотоциклетът е бил надлежно регистриран на името на жалбоподателя и за него е била издадена регистрационна табела, която е обявена за изгубена/открадната 2 дни по-рано. Следователно безспорно установено е още, че в този ден мотоциклетът е бил без поставена регистрационна табела, което е било известно на жалбоподателя, като именно липсата на табелата е била причината за откарването на мотоциклета до ОПП СДВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1, изр. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ В чл. 143, ал. 1 от ЗДвП е постановено, че всяко ППС се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. В случая последното изискване е било спазено и мотоциклетът е бил надлежно регистриран, но същият се е движил без поставена регистрационна табела, с което от обективна страна е осъществен състава на нарушението по чл. 140, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Доколкото жалбоподателят С. е подал сигнала за липсващата регистрационна табела, съдът приема за безспорно, че същият е знаел, че мотоциклетът е бил без табела към 29.07.2022 г. Именно затова той е бил откаран с автовоз до пункта за регистрация на МПС и е бил придвижен на собствен ход към бариерата на пункта на кратко разстояние след свалянето му от автовоза в близост до пункта. Причината за това е забраната за влизане в двора на ОПП СДВР на автовози и МПС с платформи. Но това обстоятелство е било напълно пренебрегнато не само от актосъставителя, но и от наказващия орган. Организацията на работа в пункта за регистрация на МПС и конкретното място на установяване на управлението на мотоциклета, както и дадените от водача обяснения при спирането му, е следвало да бъдат взети предвид при преценката за обществената опасност на извършеното по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, но това не е сторено.