Решение № 587 от 19.10.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Разград, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. С.А при участието на секретаря НАТА.Я Д. Т. като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С.А Гражданско дело № 20253330101817 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от М. М. А., с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу Г. Г. И. и Х. А. П. за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 5 112,92 евро, равностойност на 10 000 лева - частичен иск от 7 669,38 евро, равностойност на 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от причинената средна телесна повреда, в следствие на извършеното спрямо него престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.05.2022 г. до окончателно изплащане, както и сумата 2 300 лева, представляваща имуществени вреди платен адвокатски хонорар по НОХД № 251/2024 г. на РРС. Претендира разноски.

Сочи, че до 27.05.2022 г. с ответниците не се познавА. лично. На тази дата, около 22:00 бил в дома си в гр. Цар Калоян, когато му се обадил мъж, представящ се като Е. И. и му казал, че иска да се видят по повод тогавашната му приятелка В. Я.. РазбрА. се да се срещнат на паркинга в центъра на гр. Цар Калоян, до казино „Лъки бет“. Ищецът решил да се обади на братовчед си А.А., който също да дойде на паркинга, за да не е сам, тъй като В. му била споделила, че тези момчета я притесняват от известно време. Ищецът бил на паркинга с приятелката си В. и Б. Ф. - приятелка на В., когато дошъл и братовчед му, а след 10-20 минути пристигнА. две коли. От единия автомобил слезли три момчета - Е. И., Г. И. и Х. П., приближили се до тях и започнА. разговор с него, като тримата - ищецът и двамата ответници се преместили на няколко метра от А. и момичетата. Изведнъж Х. П. го ударил с лакът в областта на лицето, а след него веднага му наложил удар и Г. И.. След ударите паднал на земята, след което не помнел нищо повече. От братовчед си и момичетата разбрал, че А. А., Д.Д., М.М. и С.Б. (други подсъдими по НОХД № 251/2024 г. на РРС) слезли от втората кола и заедно с Е. И., Г. И. и Х. П. се насочили към А. и всички го нападнА., като го удряли с крака, юмруци, ритА. го по цялото тяло включително по лице и глава.

След като ищецът отворил очи, всичко било приключило, до него били двете момичета и А.. Бил замаян, не помнел нищо след втория удар. Опитал се да стане с помощта на момичетата, но зА.тал и седнал отново. След известно време се изправил, качили се в колата и веднага потеглили към бърза помощ в гр. Цар Калоян. След преглед в спешния център, с линейка го закарА. в гр. Разград, отново в спешния център, където бил приет в болница МБАЛ „Св. И. Рилски“ АД Разград.

1

Вследствие на побоя получил следните увреждания: охлузване и подкожна колекция от кръв на главата теменно-тилно; субконюнктивален кръвоизлив на дясно око; кръвонасядане на лицето вляво; сътресение на мозъка без нА.чие на обективна неврологична симптоматика; Кръвонасядане и охлузване на трети пръст на левия крак, като по този начин му било причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Получените увреждания били в пряка причинна връзка с деянието.

За гореописаното престъпление било образувано НОХД № 251/2024 г. на РРС по обвинителен акт на РП Разград срещу ответниците. Преди приключване на делото, Г. Г. И. се признал за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и сключил споразумение с прокурора, като съдът му наложил наказание 2 години лишаване от свобода, което отложил за изпитателен срок от 4 години за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

7, пр. 2 и т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и 10 месеца лишаване от свобода, което отложил за срок на изпитване от 3 години за извършено от него престъпление по чл.

325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно 2 години лишаване от свобода, което се отлагало за срок на изпитване от 4 години.

Съдът признал ответника Х. А. П. за виновен в това, че в съучастие с другите подсъдими по НОХД № 251/2024 г. на РРС извършил състава на гореописаните престъпления, като с Присъда № 5/21.01.2025 г. по същото дело му наложил наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, което отложил за изпитателен срок от 3 години.

След случилото се ищецът бил притеснен за живота и здраве си. Не можел да излиза спокойно на улицата или да отиде до Разград, бил обект и на подигравки, тъй като побоят станал в родния му град. След изписването му от болницата отоците по главата му не били отшумели, получавал световъртеж и страшни болки в главата. Болките били интензивни дълго време и се налагало почти всеки ден да пие обезболяващи. Счита, че наред с наказателната отговорност, ответниците трябва да понесат и гражданските последици от деянието си.

По воденото наказателно дело бил конституиран като частен обвинител, за което наел адвокат за представителство по същото, като му платил сума в размер на 800 лв. за досъдебното производство и 1 500 лв. за НОХД № 251/2024 г. на РРС. Присъдата по отношение на Х. А. П. била обжалвана и било образувано ВНОХД № 171/2025 г. на РОС.

След събиране на допълнителни доказателства и разглеждане на делото, въззивният съд постановил Решение № 93/05.08.2025 г., с което потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. Г. И. депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло изложеното в исковата молба. Не оспорва факта, че по НОХД 251/2024 г. по описа на РРС се признал за виновен и на това основание сключил споразумение с РРП, но оспорва, че ищецът е претърпял описаните вреди и че същите са резултат от негови неправомерни действия. Твърди, че само се защитил от физическите и вербални действия на ищеца и неговия братовчед А.А..

Въпреки събраните доказателства, останало недоказано как е допринесъл за причинените увреждания на ищеца. Голословни били и твърденията му за преживянето от него след получените увреждания.

Твърди, че претендираният размер на обезщетението бил прекалено завишен и не отговарял на претърпените от него вреди.

Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна ищеца, тъй като същият с действия и думи предизвикал скандала. Двамата с братовчед му ги обиждА. на етническа основа, отправили закани и заплахи спрямо живота им и първи им посегнА.. В случай, че съдът приеме, че е виновен за претърпените от ищеца вреди, то следвало да е минимално, не повече от 5 %.

Счита за недопустимо и неоснователно по настоящото производство да се претендират разноски по приключило наказателно производство.

С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска за присъждане на неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан с присъждане на разноските по делото.

2

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Х. А. П. не е депозирал отговор на исковата молба и не е взел становище по допустимостта и основателността на предявените с нея искове.

От съвкупната преценка на писмените доказателства, заключенията на вещите лица и гласните доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото са представени и приети Споразумение, одобрено с протоколно определение № 160 от 05.12.2024 г. по НОХД № 251/2024 г. по описа на РРС и Присъда № 5/21.01.2025 г. по НОХД № 251/2024 г. по описа на РРС, потвърдена с Решение № 93/05.08.2025 г. по ВНОХД № 171/2025 г. по описа на ОС Разград, които съгласно чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дА. е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Видно от Споразумението, одобрено с протоколно определение № 160 от 05.12.2024 г. по НОХД № 251/2024 г. по описа на РРС, Г. Г. И., се е признал за виновен в извършването на две противоправни деяния, извършени на 27.05.2022 г. в гр. Цар Калоян, обл. Разград, а именно: в съучастие като съизвършител с Х. А. П., в условията на повторност, по хулигански подбуди е причинил на М. М. А. от гр. Цар Калоян, средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, тъй като изпаднал в безсъзнателното състояние (травматична кома) – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 12 във вр. с чл.

129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК; в съучастие като съизвършител с Х. А. П., А. Г. А., Д.Л.Д., С.Ю.Б., М.Х.М. и Е. Г. И., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място е нанесъл побой на А. М.ов А. от гр. Цар Калоян и му причинил множество увреждания, квА.фицирани като лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост - нанесъл множество удари с юмруци и ритници по главата и тялото на А. М.ов А., както и по време на безсъзнателното състояние (травматична кома) на М. М. А., показващо демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, правото на телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност – престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Видно от горепосочената Присъда № 5/21.01.2025 г. по НОХД № 251/2024 г. по описа на РРС, потвърдена с Решение № 93/05.08.2025 г. по ВНОХД № 171/2025 г. по описа на ОС Разград, Х. А. П., е признат за виновен за това, че на 27.05.2022 г. в гр. Цар Калоян, обл.

Разград, в съучастие като съизвършител с Г. Г. И. по хулигански подбуди е причинил на М.

М. А., средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, тъй като изпаднал в безсъзнателното състояние (травматична кома) – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, както и за това за това, че на насъщата дата в гр. Цар Калоян в съучастие като съизвършител с Г. Г. И., А. Г. А., Д.Л.Д., С.Ю.Б., М.Х.М. и Е. Г. И. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място е нанесъл побой на А. М.ов А. и му причинил множество увреждания, квА.фицирани като лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост - нанесъл множество удари с юмруци и ритници по главата и тялото на А. М.ов А., както и по време на безсъзнателното състояние (травматична кома) на М. М. А., показващо демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, правото на телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност – престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

По искане на част от подсъдимите, между които и ответникът Х. А. П., наказателното производство е възобновено и Апелативен съд Варна се е произнесъл с Решение № 26/23.02.2026 г., с което е преквА.фицирал деянието за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК в такова по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради липса на „изключителен цинизъм“ и „изключителна дързост“ при 3 извършването им, като така направеното преквА.фициране по същество не променя установените, като извършени от подсъдимите деяния, тяхната противоправност и вината на осъдените лица – въпроси, попадащи в обхвата на чл. 300 от ГПК.

Според показанията на В. Я. и Б. Ф., по-рано през същия ден ищецът и Е. (трето неучастващо в настоящото производство лице и един от подсъдимите по НОХД № 251/2024 г. на РС Разград) се срещнА. в гр. Разград, на пазара. На тази среща е имало спречкване между двамата, като ищецът предупредил Е. да не закача приятелката му – св. Я., да не й досажда, да не й пише в социалните мрежи, при което Е. извадил нож от колата си и тръгнал към М.. В. застанала между тях, за да ги спре, след което Е. си тръгнал и разправията приключила Същата вечер двете свидетелки и ищецът били в кафене в гр. Цар Калоян, когато ответникът Г. се обадил на ищеца да отиде на паркинга до казино „Лъки Бет“ в гр.