Решение № 22221 от 06.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22221 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110138949 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Р. Д. Б. срещу Столична община.

Предявени са два кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл.

49, вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата, вследствие на претърпени от нея болки и страдания от травматично увреждане – счупване на долен крайник, вследствие на подхлъзване и падане по непочистен от сняг тротоар към общински път на 07.02.2023 г., вследствие на което ищцата е получила счупване на крака, както и иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 5493,89 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата за извършени от нея разходи за лечение и възстановяване вследствие на процесния инцидент от 07.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на инцидента до погасяване на задължението.

Ищцата Р. Д. Б. твърди, че на 07.02.2023 г. претърпяла злополука на територията на гр. София, Столична община, район Красно село, ул. „Ладога". Като причина за злополуката сочи непочистването след снеговалеж на тротоара, който бил заледен.

Излага, че на сутринта на 07.02.2023 г., около 9:00 часа, заедно с нейната приятелка д-р Н, отивали до офис, находящ се в района на инцидента, като се движели внимателно по тротоара, по който имало следи от непочистен сняг. Докато вървели ищцата се подхлъзнала и паднала, като приятелката й направила опит да я задържи, но не успяла. При падането кракът на ищцата се обърна. Изпитала разкъсваща болка.

Събрали се хора, като ищцата била заведена в 20-та поликлиника, която е найблизкото болнично заведение до мястото на злополуката. Била й направила снимка, ботушът и бил срязан, тъй като кракът й бил силно отекъл. Било констатирано сериозно счупване, като била насочена към специализирана болница или Пирогов.

Била транспортирана в МБАЛ „Света София". Кракът й бил гипсира, като на 10.02.2023 г. била извършена операция в клиниката по травматология на МБАЛ „Света София".

1

Сочи, че инцидентът е вследствие небрежността и необработените тротоари от общината, респективно почистващата фирма (изпълнител, действаща по нейно поръчение). Ищцата претърпяла имуществени и неимуществени вреди, в т.ч. болки и страдания, продължили повече от една година. В болницата останала 7 дни. Там платила 1800 лева за престой и консумативи. Отделно имала разходи за проходилка, патерици и инвалидна количка, в размер над 700 лева. Получила усложнение вследствие на заболяване, което имала – диабет, като раната не могла да се затвори няколко месеца. Това наложило първите два месеца, през ден, да ходи в болницата за почистване на раната и превръзки. Сочи, че около три пъти седмично се придвижвала до болницата с такси, като всеки път заплащала между 20 и 40 лева, в зависимост от престоя на таксито пред болницата, като общо разходът за такси твърди да е над 750 лева. Освен това сочи, че през цялото това време се налагало да купува скъпи лекарства, превързочни материали, санитарни и други медицински консумативи. След втората седмица, през ден в дома й ходил рехабилитатор, за да й помага с раздвижването. Имала нужда от грижите на близки хора през първите два месеца, тъй като била напълно неподвижна и безпомощна. Отделно заплащала консултации в болницата, първичен преглед, изследвания и др. След средата на третия месец твърди, че отишла в село, намиращо се на 60 км. От София, където нейна леля се грижила за нея в следващите месеци, докато започнала да стъпва и да се обслужва. Над 180 дни ползвала чужда помощ, като възстановяването й продължило повече от година. Сочи, че кракът й все още не е възстановен и поставените пирони не са премахнати. Излага подробни съображения за липсата на изпълнени от ответната община задължения за поддържане на общинските пътища и техните принадлежности.

Поради тези и останалите изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор Столична община изцяло оспорва фактите, посочени в исковата молба. Намира, че от исковата молба не ставало ясно къде е станал инцидентът и какъв е механизмът на увреждането. Оспорва причинната връзка между инцидента и настъпилото увреждане. Оспорва твърдението, че ищцата е претърпяла оперативна интервенция с голям обем и сложност, като сочи, че от данните по делото се установявало, че на същата е извършена фиксация на латералния малеол, която не представлявала оперативна интервенция с голям обем и сложност. Счита за преувеличени описаните болки и страдания, поради което намира предявения иск за неимуществени вреди за прекомерен по размер. Отделно оспорва доказателствената стойност на всички приети по делото касови бонове, като сочи, че от същите не се установявало, че се касае за разходи, извършени във връзка с процесния инцидент.

Сочи, че Столична община имала сключен договор със „Зауба“ ЕАД по обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване на територията на Столична община" за район Красно село. Посоченото дружество имало задължение да обработва с подходящи смеси и да почиства от сняг и лед спирките на масовия градски транспорт, подходите към подлези и метростанции и тротоарите около обществените сгради, училища, болници и други места за обществено ползване. Сочи, че на ул. „Ладога“ са разположени единствено жилищни кооперации, като съгласно чл.

67, ал. 1, т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, всички собственици, ползватели, лица които фактически владеят или държат недвижими имоти или чати от тях, са длъжни да почистват тротоарите пред и около сградите на имотите от сняг и лед, а така също и ледените висулки от сградите, нарушена мазилка и други застрашаващи живота и здравето на преминаващите до сградите. Ето защо намира, че Столична община не носи отговорност за обезщетяване на вредите от процесния инцидент.

2

Поради това моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на ищцата за вредоносния резултат, като счита, че същата не е положила дължимата грижа като пешеходец при придвижването си, още повече, че видно от представеното експертно решение ТЕЛК № 2017 от посочената водеща диагноза е световъртеж от централен произход, което допълнително е допринесло за падането на ищцата.

Претендира разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

От показанията на свидетелката Н – приятелка на ищцата, се установява, че вървяла заедно с ищцата по тротоара на ул. Лагода, като снегът не бил почистен. Сочи, че имало и почистени места, като внимавали, докато вървели. Ищцата се подхлъзнала и паднала, като свидетелката опитала да я задържи, но не успяла. Случаен минувач помогнал да изправят ищцата, като я закарали в 20-та поликлиника, където била направена снимка на крака, който бил много подут. Бил повикан братът на пострадалата, който ги закарал до болница „Света София“. Там ищцата преминала преглед, като от болницата искали да се купят различни неща – помощни средства, лекарства, мазила и патерици. Поради планирани други операции, ищцата била оперирана след два дни, като й били поставени обезболяващи и гипс. След операцията свидетелката в продължение на три месеца ходила всяка вечер в дома на ищцата, за да й помага, като оставала да спи при нея. Патериците не вършели работа, като ищцата купила количка за придвижване и проходилка. Сутрин в дома й идвала и рехабилитаторка. В първия ден на инцидента свидетелката заплатила снимките и останалите необходими неща за сумата от общо 200 лева, които ищцата впоследствие й възстановила. Впоследствие придружавала ищцата три пъти седмично до болницата за смяна на превръзките. Придвижвали се с такси, като ищцата плащала между 20 лв. и 30 лв. за всяко от пътуванията си до болницата.

От показанията на свидетелката Г – приятелка на ищцата, се установява, че същата, като рехабилитатор, е помагала на ищцата във възстановителния процес, като ходила в продължение на около 3 месеца в дома й, 4-5 пъти седмично. Сочи, че й е направила около 60 процедури, като ищцата всеки път й плащала по 25 лева за разход за такси – отиване и връщане. Сочи, че раната много трудно й зараствала, като понякога я придружавала и в болницата за превръзка. Раната събирала гной дълго време, като веднъж се наложило докторът с нож да разтвори раната и да я изчисти в дълбочина. Кракът се възстановил за около 40 дни, но раната повече от 2 месеца продължавала да гнои. Много силни болки изпитвала в крака и не позволявала на свидетелката почти да я докосва. Същата я подпомагала с гимнастика, масажи на гърба, налагало се да я къпе. Към третия месец започнала да се движи, като с помощта на количката се придвижвала. Кракът и се подувал. Сочи, че и към момента кракът я боли от време на време, като вътре са останали имплантите. Докторът не ги премахнал, тъй като ищцата имала фини кости. Свидетелства, че Б. няма пълен обем на раздвижване на крака, както и че изпитва болки, тъй като имплантите опират при движение.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите не са сред лицата по чл. 172 ГПК, имат непосредствено впечатление от лечението и възстановителния период на ищцата, като свидетелката Н освен това е и очевидец на инцидента и е придружавала ищцата в болницата непосредствено след него.

Приети по делото са медицински документи, взети предвид от вещото лице по допуснатата съдебно – медицинска експертиза: Епикриза от Клиниката по Оргопедия и 3 травматология на МБАЛ Света София, Експертно решение № 2017 от 30.06.2022 г. на I I МБАЛ – София ЕАД, лична амбулаторна карта на ищцата от 10.12.2012 г., Амбулаторен лист за преглед от 16.05.2023 г. и Болничен лист, от който се установява, че ищцата е била в отпуск по болест от 18.05.2023 г. до 16.06.2023 г. с режим на лечение домашен – амбулаторен, Резултат от образно – диагностично изследване от Отделение по образна диагностика към МБАЛ Света София от 30.03.2023 г.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на приетите по делото медицински документи, както и извършен личен преглед на ищцата. Вещото лице е констатирало, че на 07.02.2023 г. Р. Б. е получила закрито счупване на долния край на двете кости на лявата подбедрица, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 4 месеца. Като механизъм посоченият от вещото лице отговаря на установения по делото чрез свидетелски показания, като в експертното заключение е отразен като подхлъзване на ищцата и загуба на равновесие, при което полита назад и настрани при фиксирано ходило, при което центърът на тежестта на тялото се измества и пострадалата пада на земята. Отразено е, че са налице две действащи сили – едната за ходилото и глезена във вертикална посока, а другата за тялото и горната част на лявата подбедрица надолу и встрани, при което се образувал ъгъл на двете сили в долната 1/3 част на подбедрицата и костите й се счупват. От експертното заключение се установява, че ищцата е имала поставен гипс от 07.02.2023 г. до 10.02.2023 г., когато била оперирана – направено било открито наместване на счупването и фиксация на костите с метални импланти. След операцията крайникът не бил обездвижван, но ищцата не стъпвала на него около 45 – 50 дни, след което започнала постепенно да натоварва крака. Около 3 месеца се движела с помощни средства, като е провеждала раздвижване на крака в домашно – амбулаторна обстановка. Експертът сочи, че не е налице медицинска документация за настъпили усложнения по време на оздравителния процес. Отразено е, че е налице причинно – следствена връзка между падането на ищцата на 07.02.2023 г. и получената травматична увреда. Разходите за рехабилитация и лечение са в зависимост от мястото, където се провеждат, времетраенето, вида и количеството на процедурите.