Решение № 487 от 15.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800500641 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С решение № 104/24.03.2025 г., постановено по гр.д. № 871/2023 г. по описа на Районен съд - Костинброд, на осн.чл.422 ГПК е признато за установено, че ответникът Г. П. Й., ЕГН ********** дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Ястребец”, № 23Б, представляван от А. С. А. - изпълнителен директор, следните суми: сумата от 3 381.53 /три хиляди триста осемдесет и един лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща главница - за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.; сумата от 340.28 /триста и четиридесет лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 16.12.2020 г. до 27.03.2023 г.; законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението - 07.04.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 26.95 /двадесет и п шест лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница - за дялово разпределение за периода от 05.2020 г. до 09.2021 г.; сумата от 5.88 /пет лева и осемдесет и осем 1 стотинки/ лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 16.07.2020 г. до 27.03.2023 г.; законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението - 07.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 233/14.07.2023 г. по ч.гр.д. № 572/2023 г., по описа на РС Костинброд, като Е ОТХВЪРЛЕН предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД иск за признаване за установено, че Г. П. Й., ЕГН ********** дължи лихва за забава върху главницата за топлинна енергия В ЧАСТТА за разликата над сумата от 340.28 лева до пълния размер на тази претенция от 442.23 /четиристотин четиридесет и два лева и двадесет и три стотинки/ лева; осъден е ответника Г. П. Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД ЕИК .............. сума от 811.94 лв. /осемстотин и единадесет лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, представляваща обезщетение за направени разноски по ч.гр.д. /кратък/ № 572/2023 г. по описа на РС Костинброд и в настоящото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; осъден е „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД ЕИК .............., да заплати на адвокат ВАЛЕНТИН ВЕСКОВ ТОДОРОВ, ЕГН ********** сумата от 11.17 /единадесет лева и седемнадесет стотинки/ лева - разноски за исковото производство, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата.

Решението на КРС е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Термокомплект“ ЕООД.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответникът и настоящ въззивник Г. П. Й., чрез адвокат Р. Р. от САК е обжалвал решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а предявения иск да бъде отхвърлен В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които КРС е признал за установено, че ответника дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над 2 752,38 лева до 3 381,53 лева , представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия и в частта за сумата от 340,28 лева, представляваща мораторна лихва за забава, както и в частта, в която съдът е присъдил законна лихва за забава върху главницата, считано от 07.04.2023 г., като счита, че остава да се дължи законна лихва за забава върху неплатената сума за дължима главница в размер на 2752,38 лева, считано от 24.08.2023 година до окончателно изплащане на вземането, 2 вместо от 07.04.2023 година.

В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон и практиката на ВКС.

Счита, че след като ответника е твърдял в хода на първоинстанционното производство, че е платил частично претенцията на ищеца, то е следвало да докаже, че е имал правно основание да отнесе това плащане към други задължения, като установи тяхната ликвидност и изискуемост, което не било сторено.

Излага, че неправилно районния съд е приел, че плащането, като извършено след образуване на заповедното производство, не могло да се отнесе към процесната претенция. Разпоредбите, регламентиращи заповедното производство давали изрична възможност длъжникът да плати след образуване на делото. Подобна възможност била налице и в хода на висящ съдебен процес, като плащането всякога се съобразявало по реда на чл.235, ал.3 от ГПК. В тази връзка счита, че извода на съда, че непосочването на номер на делото в преводната бележка правело невъзможно отнасянето на сумата за погасяване на процесиите вземания би бил правилен, само ако ищецът установи, че ответникът има и други задължения, които да са изискуеми към датата на плащането, което не било сторено до приключване на съдебното дирене пред районния съд.

Ето защо счита, че с обжалваното решение съдът неправилно е приел, че престираната от ответника сума в размер на 1 128,40 лева, платена на 23.08.2023 г., след получаване на заповедта за изпълнение адекватно е била отнесена от ищеца за погасяване на текущи задължения, извън процесния период, като неправилно районният съд е приел, че платената сума не касае процесните задължения, след като по делото липсвали доказателства за други текущи задължения, въпреки възприетото в заключението на вещото лице по ССчЕ, което не било задължително за съда.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Претендира присъждане на разноски по чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗАДв пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрисконсулт Г. И. е подала отговор на жалбата , в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното решение за правилно, а решаващите изводи на съда за обосновани и съобразени с доказателствата по делото и практиката на ВКС. Иска се 3 потвърждаване на решението, както и присъждане на сторените разноски във въззивното производството за юрисконсултско възнаграждение от 200 лева. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Отговор от третото лице – помагач „Термокомплект“ ЕООД не е постъпил.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от КРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение № 233/14.07.2023 г. по ч.гр.д.

№ 572/2023 г., по описа на РС Костинброд в полза на заявителя, връчена на длъжника, а в срока по чл. 414 ГПК същият е оспорил вземанията, като на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителен иск за съществуване на вземанията, като в срок е била подадена исковата молба и са били представени доказателства за това пред заповедния съд.

4

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Районен съд - Костинброд е бил сезиран с обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.

В случая възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които договорното отношение по продажба на топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.

149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОС на ГК/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани 5 одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.