Решение № 358 от 23.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Стара Загора, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500386 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба Ф. А. Л. от с.С., П. А.

С. от с.С., Е. А. С. от с.Г.С., А. А. С. от гр.К. и С. А. С. от с.С., ***, чрез пълномощника им адв.Г. Б. Х. от САК против Решение №63 от 24.02.2022г. постановено по гр.дело №1471/2021г. по описа на Районен съд Казанлък.

Въззивниците обжалват първоинстанционното решение, считат че решението е постановено при допуснати редица процесуални нарушения, постановено в нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. Сочат, че фактическите изводи в обжалваното решение са необосновани и не почиват на събрания по делото доказателствен материал и поради тази причина считат, че първоинстанционният съд неоснователно е отхвърлил исковите претенции в тяхната цялост. Въззивниците считат, че решението е необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон като съдът не е допуснал на ищците двама свидетели за установяване на смисъла на постигнатите договорености между страните по спогодбата, както и е отказал да изиска по настоящето дело наказателната преписка образувана във връзка с процесната трудова злополука, както и неправилно е допуснал изготвяне на комплексна експертиза по делото въз основа на документи, които не са представени и приобщени към доказателствата по делото.

Въззивниците сочат, че първоинстанционното решение е неправилно и 1 постановено в нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика, за което излагат подробни аргументи.

Претендират отмяна на постановеното първоинстанционно решение, като неправилно и постановяване на ново, с което бъде осъдено „Д.“ ЕООД да заплати на Ф. А. Л., П. А. С., Е. А. С., А. А. С. и С. А. С. пълния претендиран размер на исковите им претенции за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на А. С. Л., настъпила на 08.11.2019г. в резултата на трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното и изплащане.

Претендират и сторените разноски пред настоящата инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна „Д.“ ЕООД, с.Д., *** – представлявано от управителя Н.З.Я., чрез пълномощника си адв.А. С. от АК Стара Загора, с който се оспорва изцяло изложеното във въззивна жалба. Считат жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Считат оплакванията наведени във въззивната жалба за неоснователни, като излагат конкретни съображения по всяко едно възражение.

Считат, че представената по делото спогодба не е унищожаема, не е нищожна и поражда действието предвидено в чл. 365 от ЗЗД, а именно да уреди окончателно въпроса с изплащането на дължимите на ищците обезщетения за смъртта на техния наследодател, като считат, че направените във въззивната жалба възражения в тази връзка са неоснователни и не са доказани по делото.

Сочат, че при наличието на валидно извънсъдебно споразумение пострадалият при трудова злополука работник, респективно неговите наследници, не могат да претендират чрез иск с правно основание чл. 200 КТ присъждане на обезщетения за имуществени и/или неимуществени вреди, които са предмет на споразумението и при това положение правилно, законосъобразно и в съответствие със съдебната практика решаващият съд не е разгледал въпроса по същество, а именно - на лице ли е съпричиняване на вредата, допуснато от работника и до колко са обосновани като размер исковите претенции на всеки един от ищците, а е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

Претендират постановяване на решение, с което бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение, както и да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивниците Ф. А. Л. от с.С., П. А. С. от с.С., Е. А. С. от с.Г.С., А. А. С. от гр.К. и С. А. С. от с.С., ***, чрез пълномощника им адв.Г. Б. Х. от САК, редовно и своевременно призовани, не се явяват, вместо тях се явява процесуалния им представител адв. Х., която моли да бъде уважена 2 подадената въззивна жалба от тези въззивници, ведно с всички законни последици от това. Подробни съображения излага в съдебното заседание по съществото на делото от 28.09.2022 год.

Въззиваемият „Д.“ ЕООД, с.Д., *** – представлявано от управителя Н.З.Я., чрез пълномощника си адв.А. С. от АК Стара Загора, редовно и своевременно призовани, явява се процесуалния представител адв. С., която моли съда се остави без уважение въззивната жалба на въззивниците и да се уважат изцяло възраженията против въззивната жалба, като се потвърди изцяло Решението на първоинстанционния съд в обжалваната от жалбоподателите част. Подробни съображения излага също в съдебното заседание по съществото на делото от 28.09.2022 год.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ

В първоинстанционното производство е установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, че между пострадалия и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, обективирано в трудов договор с

№

331/11.09.2017г.,

Допълнително споразумение

№714/02.12.2017г., Допълнително споразумение №726/ 01.01.2018г. и съответно Допълнително споразумение №784/01.01.2019г. наследодателят на ищците А. С. Л. е работил по трудов договор в ответното дружество „Д.“ ЕООД, като е заемал длъжността „резач горски дървен материал“ с основно месечно възнаграждение 560,00 лева.

От представената декларация за трудовата злополука вх.

№116/14.11.2019г. и Разпореждане под № 116/27.11.2019 г., издадено от ТП на НОИ - Стара Загора се установява, че на 08.11.2019г., в 12,00 часа, в землището на село Г.Ч., при рязане на клон, който променя посоката си, настъпва удар по главата на А. Л., който му причинява черепно - мозъчна травма, в следствие на което настъпва смърт. Злополуката е приета от административния орган НОИ за трудова такава, по чл. 55, ал. 1 КСО.

Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила на 24.12.2019г.

От препис-извлечение от акт за смърт се установява, че А. Л. е починал на 08.11.2019г., в 12,00 часа, село Г.Ч..

От Удостоверение за граждански брак от 03.01.2001г. е видно, че А. Л. е бил женен за първата въззивница и ищца Ф. А. Л., а от Удостоверение за наследници изх. №64/13.11.2019г. се установява, че ищците по делото са законни наследници на починалия – негови деца.

От Спогодбата с дата 04.02.2020г., сключена между ищците по делото и ответника „Д.“ ЕООД, представена и в оригинал пред първостепенния съд по искане на ищцовата страна е видно, че страните са се споразумели работодателят, в изпълнение на задължението си по чл. 200 от Кодекса на труда да изплати на всеки един от ищците сумата 2000,00 лева. Според 3 текста на спогодбата тази сума е определена по взаимно съгласие на страните и ги удовлетворява напълно. Страните по спора са се договорили с тази спогодба, че уреждат напълно отношенията си, свързани с отговорността на работодателя към наследниците на работника А. Л., нямат и няма да имат за в бъдеще претенции към него за дължими суми по реда на чл.

200 КТ във връзка със злополуката. В хода на процеса ищците са направили и оспорване на истинността на това писмено доказателство, за което е било открито и производство по реда на чл. 193 ГПК. Чрез извършена съдебно почеркова експертиза, приета като доказателство по делото от първостепенния съд, се установи по безспорен и категоричен начин, че всеки един от ищците е написал както собственото, бащиното и фамилното си име, така и лично е изписал с цифри сумата, която е получил от работодателя. С оглед така приетото писмено доказателство съдът признава, че оспорването не е доказано от ищците, че този документ не е неистински и че същият поражда целените със създаването му правни последици.

От Справки на ТД на НАП за актуалното състояние на действащите трудови договори за ищците се установява, че: А. А. С. е сключила трудов договор с „М.с.и.“ ООД на 13.07.2020г., С. А. С. е имал сключен трудов договор с „Т.“ ЕООД за периода 09.12.2019г. - 01.08.2020г., Ф. А. Л. е била в трудовоправно отношение с „Б.п.к.“ ООД от: 16.03.2018г. до 02.01.2020г., от 05.05.2020г. до 23.11.2020г. и от 26.02.2021г. до 01.12.2021г. и Е. А. С. е имала сключен трудов договор с „А.“ АД от 26.04.2017г.

От приетите по делото писма, издадени от НОИ се установява, че за П.

А. С. за периода от 01.01.2020г. до 01.05.2021г. няма данни за сключени трудови договори, Ф. А. Л. получава пенсия за инвалидност в размер на 225 лева месечно, а останалите трима ищци не получават парични обезщетения за безработица и временна неработоспособност.

От протокола за извършена проверка изх. № ПР1936243 на Дирекция „Инспекция по труда“ се установява, че при извършена проверка на „Д.“ ЕООД на 08.11.2019г. на обект: сечище в землището на с. Г.Ч. са констатирани седем на брой нарушения на ЗЗБУТ и наредбите по прилагането му, за които са дадени предписания. Няма данни да са наложени адм. наказания на работодателя.

От писмо рег. №105840-543/29.10.2021г. на МВР се установява, че на 08.11.2019г. са регистрирани две повиквания - едното от лицето Е.Р. и другото от неизвестен подател.

От представените от ищците декларации за семейно и материално положение и имотно състояние за периода 01.10.2019г. - 01.02.2020г. е видно, че Е. С. е получила доход от 4 608,47 лева, А. А. С. е получила дохода си от 6 422,50 лева, П. А. С. е получила доходи от 834,42 лева, С. А. С. е получил доход от 3 875,36 лева и Ф. А. Л. е получила доход от 1 821,31 лева.

От приетите по делото две заключения на съдебно - почерковата експертиза, които съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани се установява, че всички ръкописни текстове - имена и цифри в оспорената 4 спогодба от 04.02.2020г. са изпълнени от лицата, чиито имена са посочени в текста, както и че положените от тях подписи са автентични.

Приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза, изготвено от вещото лице Радослав Василев, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло, възпроизвежда разговорите, проведени на спешния телефон 112 в деня на злополуката и потвърждава, че според очевидеца Е.Р. смъртта на А. Л. е настъпила в следствие на удар от паднал клон.

Основните оплаквания във въззивната жалба касаят най-вече твърдяна от въззивниците нищожност на горепосочените пет споразумения /спогодби/, сключени от ищците и съответно размера на дължимото обезщетение за претърпените от пострадалите вреди във връзка с претърпяната от техния наследодател А. С. Л. трудова злополука. Не се спори между страните по делото, че обезщетение е дължимо, както и че работодателят - ответното дружество е заплатило вече на наследниците сумата общо от 10 000 лева. или по 2000 лева на всеки един от наследниците на починалия пострадал А. С. Л..

Същото обезщетение се явява дължимо съгласно чл.200 от КТ и се явява обективна отговорност на работодателя за негови безвиновни действия.

Въззивната инстанция намира, че в обжалваното решение съдът е достигнал до неправилни и несъответстващи на събраните по делото доказателства изводи като е приел, че представената от работодателя Спогодба от 04.02.2020 г. като договор има сила на закон между страните и обвързва както тях, така и съда. Неправилно е прието, че увреденото лице като страна по спогодбата е обвързано от даденото от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащане на обезщетението в уговорения в споразумението размер. Неправилно съдът е приел, че когато е постигнато споразумение, от значение е обективната воля на пострадалия относно размера на обезщетението, вредите, които са обезщетени, както и реалното плащане на паричната сума.