Решение № 13691 от 10.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13691 гр. ********, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110113286 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от *************, ЕИК ************, против Г. Т. Г., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК с искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 122,84 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.01.2019 г. и сумата от 36,82 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 26.08.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 05.09.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр.д. № 48450/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в ***********, с аб. № 271223. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ответното дружество сумата от 122,84 лева главница за периода от м.05.2018 г. до м.01.2019 г., сумата от 36,82 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 26.08.2022 г. и законната лихва за забава върху сумите, считано от 05.09.2022 г. до окончателното им изплащане.

Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за 1 издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 48450/2022 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните суми. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което са предявени настоящите искове.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ************* на потребители в гр. ********, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от ***, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че Г. Т. Г., ЕГН **********, дължи на ************* сумата в размер на 122,84 лева главница за периода от м.05.2018 г. до м.01.2019 г., сумата от 36,82 лв., лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството и незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 26.08.2022 г. и законната лихва върху главниците, считано от 05.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.10.2022 г. по ч.гр.д. № 48450/2022 г. по описа на СРС, 154 състав.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника. Със същия възразява, че през процесния период ответникът е имал качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Прави възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника. Счита за неоснователно искането за привличане на трето лице помагач на страната на ищеца предвид липсата на валидно сключен договор с етажната собственост за процесния период. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Третото лице – помагач ********* изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален за покупкопродажба на недвижим имот, съставен от нотариус И. Д., от който се установява, че на 01.02.2019 г. ответникът Г. Т. Г. прехвърлил собствеността върху следния недвижим имот – апартамент № 29, находящ се в гр. ********, ************ на трето лице – П. М. Я.. Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98, том II, рег. № 10233, дело № 261 от 2019 г., съставен от нотариус П. Д., от който се установява, че на 36.09.2019 г. лицето П. М. Я. е прехвърлила собствеността на процесния недвижим имот на М. С. М..

Представен е списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда, находяща се в гр. ********, ************, видно от който като собственик на 2 процесия апартамент № 29 е посочен ответникът по делото – Г. Т. Г..

По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се в гр. ********, ***************, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с ***, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда.

От Договор № 1274/25.10.2001 г. се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ********, *************, е възложено на *** да достави и монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуални сметки.

Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е възложил на *** да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от **************на клиенти в град ******** (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-докладът е приет за окончателен.

По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответникът в забава за изпълнение. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на 3 топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на *************** са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на 4 доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.