Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 144 от 23.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 37/2026
Вид
Решение № 144
Подписан
23.04.2026
Състав
Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева, Александър Стойчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20265001000037 по описа за 2026 година

С решение № 57/29.11.24 г., постановено по т.д. № 74/23 г. на ОС Кърджали, с което се ОТМЕНЯ като незаконосъобразно решение по т. 2 на проведеното на 20.11.23 г.общо събрание на съдружниците на „Търговия К“ ООД ЕИК 000222314, с което е прекратено участието на съдружника Г. И. в „Търговия - К“ ООД чрез изключване, поради отказ от съдействие за нормалната работа на дружеството, както и неизпълнение решения на общото събрание, и действия против интересите на дружеството.

„Търговия - К“ ООД е осъдено да заплати на Г. И. Т. разноски в размер общо на 1 280 лв., от които 80 лв. - държавна такса и 1200 лева - адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при условията на чл. 237 от ГПК – при признание на иска.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от

„Търговия - К“ ООД, което дружество се представлява от назначен особен представител адв. С. А.. Излагат се оплаквания за недопустимост на решението, като се поддържа теза, че липсват предпоставки за постановяване на решение по чл. 237 от ГПК, тъй като не е направено такова искане от ищцовата страна, както и че в случая е била налице забрана за постановяване на такова решение по смисъла на чл. 237, ал.3,т.1 от ГПК – поради противоречие на признатото право със закона. Освен това в хода на делото е 1 направено възражение за недопустимост и поради отпаднал правен интерес от водене на иска, тъй като същият е загубил качеството си съдружник заличен като съдружник с вписване 20231208164158. Евентуално, се излагат оплаквания за неправилност на решението и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да бъде отменено и вместо това се постанови решение, с което да се отхвърли като неоснователен предявеният от Г. Т. иск.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна Г. Т. по подробни съображения, изложени в отговора. Иска се решението да бъде потвърдено като краен резултат като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл. 74, ал. , от ТЗ, предявен от Г. И. Т. против „Търговия - К“ ООД за отмяна на решение, взето от общо събрание на дружеството, проведено на 20.11.23 г. за изключване на ищеца като съдружник.

Установява се от справка в ТР, че към датата на предявяване на исковата молба ищецът Г. Т. е бил вписан като съдружник в ТР по партидата на дружеството. Но с вписване № 20231208164158, осъществено на 8.12.23 г., Г. И. Т. е заличен като съдружник, като вписването е осъществено въз основа на заявление А4 вх. № 29231026182800/26.10.23 г. и постановено решение № 40/30.11.23 г. по т.д. № 68/23 г. на ОС Кърджали, с което е отменен постановения по заявлението отказ на ДЛР и е задължена АВ да извърши исканото вписване. Последното е основано на взето решение от ОСС на „Търговия-К“ ООД, проведено на 20.10.23 г. за изключване на Г. И.а Т. като съдружник.

Взетите от ОСС в дружество с ограничена отговорност решенията, подлежащи на вписване в ТР, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, т. е. от вземане на решението. Това действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 от ТЗ, като конститутивният ефект на решенията в хипотезата на чл. 140, ал.3 ТЗ е по отношение на третите лица.

Процесуалното потестативно право на иск по чл. 74, ал.1 ТЗ принадлежи на съдружниците/акционерите в търговско дружество, на които законодателят е предоставил процесуална възможност да оспорят по съдебен ред всяко решение на общото събрание на дружеството, което противоречи на повелителни норми на закона или на учредителния акт -, устав или 2 дружествен договор. Активно легитимирани да предявят конститутивния иск по са само лицата, които притежават качеството "съдружник", респ.

"акционер" в дружеството, чието решение на общото събрание се оспорва с този иск и то към момента на провеждане на заседанието на този колективен върховен орган на ЮЛ- търговец, взел атакуваното решение.

С оглед посоченото от значение за наличието на активна процесуална легитимация на ищеца да предяви иск по чл. 74, ал.1 от ТЗ е да се прецени дали същият има качество на съдружник в „Търговия-К“ ООД към момента на вземане на атакуваното решение – 20.11.23 г.

В случая отговорът на този въпрос е отрицателен. Налице е предходно решение за изключване на ищеца като съдружник, взето на ОСС от 20.10.23 г. Във вътрешните отношения между съдружниците, дружеството и неговите органи, това решение е породило незабавно действие. Т.е. към датата на провеждане на процесното ОСС ищецът не е имал качество на съдружник, респ. същият няма активна процесуалноправна легитимация да предяви иск по чл. 74, ал.1 от ТЗ по отношение на решенията, взети на това ОСС.

Този извод не може да се промени от обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение № 23/17.05.24 г., постановено пот.д. № 66/23 г. на ОС Кърджали, се отменя като незаконосъобразно решение по т.2 на проведеното ОСС от 20.10.23 г. за прекратяване участието на Г. И. Т. като съдружник чрез изключване. Съдебното решение /л.62 и сл. от първоинст.д./ е влязло в сила на 2.7.24 г., като отмяната няма обратно действие.

Т.е. в случая липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 74, ал.1 от ТЗ – ищецът не е съдружник в ответното дружество към момента на вземане на атакуваното решение от 20.11.23 г., тъй като вече е бил изключен с решение от 20.10.23 г.

Това прави иска недопустим, при което производството по първоинстанционното дело е следвало да бъде прекратено. Постановеното решение по недопустим иск също е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като се прекрати производството по подадената искова молба вх. № 4567/5.12.23 г. по описа на ОС Кърджали, по която е било образувано т.д. № 74/23 г. на ОС Кърджали.

С оглед изхода на спора е основателна претенцията на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски за настоящето производство – 400 лв. за възнаграждение за особен представител /л.43 от делото и 40 лв. платена ДТ /л.25 от делото/, общо в размер на 440 лв. / 224,97 евро.

Следва да бъдат присъдени и разноски за първа инстанция.

Претенция за присъждането на разноски е направена още с подадения отговор на исковата молба, като се констатират такива в размер на 1560 лв. / 797,62 евро – платено в брой адвокатско възнаграждение съобразно данните в договор за правна защита и съдействие /л. 38 от първоинст.д./, приложен към отговора на ИМ.

3

Мотивиран от горното ПАС

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА КАТО

НЕДОПУСТИМО решение №

57/29.11.24 г., постановено по т.д. № 74/23 г. на ОС Кърджали.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по искова молба вх. №

4567/5.12.23 г. по описа на ОС Кърджали, по която е образувано т.д. № 74/23 г. на ОС Кърджали.

ОСЪЖДА Г. И. Т. ЕГН ********** да заплати на

„Търговия - К“ ООД ЕИК 000222314 сумите:

224,97 евро – разноски за първа инстанция.

797,62 евро – разноски за първа инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4