Решение № 105 от 30.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000501963 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 27.03.2023г по гр.д. № 569/2020г Окръжен съд-Перник, ГО, е отхвърлил предявения от „Ново финанс“ ООД иск за осъждане на М. С. М. да заплати сумата от 72 683.83лв, представляваща задължения по два договора за заем- главници, лихва, наказателна лихва, договорна неустойка и законна лихва.

С определение от 29.05.2023г съдът, по реда на чл.248 от ГПК, е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1800.00лв.

Решението на Окръжен съд- Перник се обжалва с въззивна жалба от ищеца „Ново финанс ООД” представлявано от адв. Т., с оплакване за неправилност. Въззивникът оспорва извода на съда, че вземането му не е предсрочно изискуемо, като поддържа, че е налице договорено основание за обявяване на договорите за предсрочно изискуеми, както и отправено до ответницата и получено изявление за настъпила предсрочна изискуемост. Възразява още, че вземането му следва да се приеме за обявено като предсрочно изискуемо с исковата молба. Счита, че предявените искове са доказани по основание и размер. Моли въззивният съд, след като съобрази изложеното в жалбата, 1 да отмени решението на ПОС и да постанови ново, с което да уважи предявените осъдителни искове изцяло.

Ответникът по жалбата, ответник пред ОС-Перник, М. М., представлявана от адв.

Х. , е депозирала писмен отговор на въззивната жалба , с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна поддържа възраженията си за нищожност на договорни клаузи поради нарушение на императивни материалноправни разпоредби и нарушена защита на потребителя, както и поради нарушаване на добрите нрави, за нищожност на договора поради нарушение на разпоредби на ЗКНИП.

Навежда възражение за нищожност поради неравноправие на клаузата за договорен годишен лихвен процент от 20%.

В о.с.з. въззивникът- ищец не се представлява. Депозира писмена молба от 20.09.2023г, в която заявява, че поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна се представлява в о.с.з. от адв. Х., която моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба. Възразява, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл.24, ал.1, т.11 от ЗКНИП. Възразява, че съдът не следва да обсъжда обстоятелството, че срокът на договора е изтекъл в хода на процеса.

Претендира разноските, направени по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично неправилно по съображения изложени във въззивната жалба.

С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната искова молба и уточнения към нея от 16.02.2021г и 28.04.2021г ищецът предявява против ответницата осъдителни искове за реално изпълнение на 2 договорни задължения, породени от сключени договори за заем. Ищецът сочи, че е инициирал заповедно производство за установяване на задълженията на ответницата по тези договори, но издадената заповед за изпълнение е била обезсилена, поради което предявява осъдителни искове против ответницата. Поддържа, че до ответницата е изпратено изявление за предсрочна изискуемост на договорните задължения. Счита, че с оглед договореното между страните ответницата дължи връщане на заемната главница, ведно с договорна лихва, наказателна лихва, мораторна неустойка и законна лихва.

В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за нищожност на договорите за заем, че същите попадат под регулацията на ЗПК, ЗКНИП и ЗЗП.

Възразява, че договорите за заем нямат съдържанието , изискуемо по чл. 24, ал.1, т.9 и т.11 от ЗКНИП, в частност , че ГПР не е включва разходите по кредита с подробна информация за тях, че не е посочена общата сума дължима се от потребителя и на осн. чрл.39 и чл.39 от ЗКНИП следва да се приеме,че договорите за нищожни. Възразява по размера на претендираните задължения от ищеца. Прави възражение за нищожност поради неравноправие на клаузи от договора, касаещи 5% месечна наказателна лихва.

Прави възражение за нищожност на договорената неустойка. Възразява да е била обявена предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца по договорите. Възразява на задължението за заплащане на законна лихва.

С определението си по чл.267 от ГПС съдът е указал на страните, че ще провери служебно за евентуална нищожност поради неравноправие посочени договорни клаузи, както и ще провери договорните клаузи за противоречие със закона и добрите нрави.

С молба от 15.0.2023г , депозирана пред настоящата инстанция, ответницата прави възражение за погасяване на част от вземанията на ищеца по давност. В о.с.з. на 26.10.2023г ответницата, чрез своя процесуален представител, уточнява, че прави пред въззивната инстанция за първи път възражение за давностно погасяване на част от вземането на ищеца, тъй като за първи път се поставя въпроса за дължимост на отделни падежирани вноски.

По делото са представени в заверен препис договори № 194/12.07.2018г и № 197/13.07.2018г за заем, сключени между Ново финанс ООД като заемодател и М. М. , като заемополучател, съгласно които дружеството предоставя в заем на ответницата 2000лв и 39 000лв при договорено заплащане на гаранционна вноска в посочен размер, за срок от 60 месеца, с крайна дата на договорите 13.07.2023г и при фиксиран годишен лихвен процент по заема 20%, дължим ежемесечно. Договорено е в чл. 2.2.з, че размерът на месечните вноски от 33.33лв и 650лв е изчислен на база дължимата лихва.

Договорено е /чл.2.2.и/ ,че през целия срок на заема заемополучателят погасява само дължима лихва, а главницата се дължи в края на срока. Посочен е /чл.2.2.м/ ГПР в 3 размер на 20%. Договорено е /чл. 2.6/, че при забава в погасяването на вноска заемодателят начислява наказателен лихвен процент в размер на 5% върху остатъчната заемна сума. Договорено е в чл.2.7, че при забава повече от 30 дни цялото вземане става предсрочно изискуемо, като в такъв случай заемополучателят дължи неустойка в размер на 60% от пълния размер на заемната сума. Посочено е още/чл.7.1/ че заемът по договора се обезпечава с договорна ипотека.

Договорите са двустранно подписани, подписите не са оспорени.

Представени са погасителни планове към договорите с посочени размер на кредита, лихвен процент, ГПР, месечни вноски и общ размер на задължението при редовно погасяване и изтичане на срока на договора. Плановете също са двустранно подписани.

Представени са предварителни договори от 28.06.2018 между страните за сключване на процесните договорите за заем, подписани от страните, попълнен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на М. М. за договорите за потребителски кредит, подписан м.06.2018г. .

Видно от разписки от 22.10.2019г М. М. е получила от Ново фенанс ООД уведомително писмо № 79 и № 80, с което дружеството я уведомява, че прекратява едностранно действието на договорите за заем.

В о.с.з. на 12.09.2022г е изслушано заключение на ССчЕ, изготвено от в.л. И., която сочи размерите на задълженията на ответника, съобразно твърденията на ищеца в исковата молба

Пред настоящата инстанция ищецът представя преписи от договори за заем сключени с други потребители за установяване на индивидуалния характер на договорките с ответницата

В о.с.з. на 07.12.2023г е изслушано заключение на ССчЕ, изготвено от в.л. С., който изчислява в различни варианти и към различни падежи задълженията на ответницата по договорите за заем. Вещото лице сочи, че ГПР по двата договора е помалък от 5- пъти законната лихва към момента на предсрочната изискуемост или изтичане срока на договора.

Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на фактите, относими към спора, предмет на делото.

При така предявените осъдителни искове за изпълнение на договорни задължения в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за заем , получаването на кредита от заемополучателя, а ответникът следва да доказва заплащане на заемните вноски или друг способ за погасяване на задължението му, включително и изтичането на погасителен срок на вземането на ответника.

Между страните не се спори, че страните са в договорни отношения, породени от 4 сключени договори за заем от 12.07.2018 и 13.07.2018г.

Не се спори също, че заемните суми са предоставени на ответника и че той дължи връщане на заетото за потребление при условията на договорите или разпоредбите на закона, които обвързват страните.

По делото ответникът се позовава на недействителност на договорите поради несъобразяване на Закона за потребителския кредит , ЗКНИП и ЗЗП.

Няма спор по делото, че страните по процесните договори за заем са търговец и потребител по смисъла на пар.13 , т.т.1 и 2 от ДР на ЗЗП. Съгласно дефиницията на пар. 13, т. 1 ДРЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съдът намира, че при подписване на договорите за заем на 12/13.07.2018г ответницата заемополучател е физическо лице, за което няма данни да е действала в рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. Няма твърдения и доказателства по делото ответницата да е ползвала заема за своя професионална или търговска дейност. Следва да се приеме, че длъжник- заемополучател по сделката се явява физическото лице, действащо в личен интерес. Ето защо, според настоящата съдебна инстанция заемополучателят има правата на потребител, влизайки в договорните си отношения с търговеца–ищец, доколкото действа непрофесионално и за собствени нужди.

Следователно регламентацията по ЗЗП е приложима в отношенията между банката и тези страни.

Както се установява от договорите за заем между страните задължението на ответницата е обезпечено с ипотека, поради което и на осн. чл. 4, ал.1, т.2 от ЗПК регламентацията на този закон не се прилага по отношение на процесните договори.

Приложими са разпоредбите на ЗКНИП и ЗЗП.

Съгласно чл.22 и сл. от ЗКНИП договора за кредит/ в случая наречен заем/ следва да е сключен писмено да е изготвен на разбираем език и с посочено в закона съдържание. Съгласно чл.37-39 и сл. от ЗКНИП всяка клауза в договор за кредит за недвижим имот, която противоречи на закона или има за цел заобикаляне на този закон, е нищожна. Всяка клауза в договор за кредит за недвижим имот с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 41, ал. 3 от закона , е нищожна. Когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал.

1, чл. 24,ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен. Когато договорът за кредит е обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.