Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 351 от 04.11.2026, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
120/2026
Подписан
04.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Костинброд, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20261850100120 по описа за 2026 година

Предявен е за разглеждане от страна на В. М. С., ЕГН ********** от гр.

К., чрез адв. Г. – АК - Л. против „АПГ“ АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от С. А. – директор с правно основание : чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК да признае за недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 632643 / 20.01.2024 г., поради неточно посочване в него на ГПР.

Ищецът твърди, че на 20.01.2024 г. е сключил с ответното дружество Договор за предоставяне на потребителски кредит № 632643, при следните условия : 700.00 лева – главница, при фиксиран лихвен процент от 34.76 % и ГПР от 65 %. В отделно приложение към договора / Приложение № 5 / към договора е възложено на потребителя задължение в срок до края на следващия ден от сключването на договора за заем да обезпечи договора за кредит с поръчителство на две ФЛ или банкова гаранция в пълния размер на кредита.

В случай, че потребителят не успее да представи банкова гаранция в еднодневен срок или поръчители отговарящи на изискванията, то ще му бъде начислена неустойка в размер на 710.64 лева, или повече от заетата сума.

Ищецът сочи още, че сключеният договор по своята същност 1 представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителки кредит / ЗПК/.

Твърди изначална нищожност на договора, въпросното вземане макар и наименувано „неустойка“ няма характера на такова, то е изначално уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Кредиторът я е наименувал „неустойка“, за да заобиколи ограничението по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Предвидената „неустойка“ не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение.

Също така от неосигуряването на поръчители, кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е по – голяма от тази при пълно неизпълнение от страна на от страна на кредитополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е определил горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК – размерът на законната лихва.

На следващо място неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция.

В договора като обща сума, която следва да бъде върната е посочено 1 619.28 лева, която включва отпуснатия кредит – 700.00 лева, която не съответства на общите размери на лихвения процент на разходите / 65 % /.

Ищецът твърди, че при сключването на процесния договор и чрез предвиждане на вноски за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя е била заобиколена императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Предвид горното ищецът сочи, че посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора / чл. 22 ЗПК/.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае Договор за предоставяне на потребителски кредит № 632643 / 20.01.2024 г. за недействителен, поради неточно посоченото в него на ГПР.

2

Претендират се направените по делото разноски.

В едномесечния срок за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. В. - САК, която възразява срещу материалният интерес на иска. Същата оспорва основателността на предявения иск, Счита, че не е налице недействителност на процесния договор по чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК.

Същият отговаря на изискванията на закона, като не води до накърняване на добрите нрави, нито противоречи на закона. Излага подробни съображения.

Претендират разноски.

Ищецът редовно призован не се явява, не се явява и упълномощеният му защитник – адв. Г. – АК - Л., но същият е депозирал молба вх. № 5664 / 30.09.2026 г., с която е изразил становище, че поддържа ИМ, така, както е предявена и моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявения иск. Моли съдът да присъди направените по делото разноски, като прилага и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът редовно призован не се явява, не изпраща представител, но е депозирал молба с вх. № 5777 / 05.10.2026 г. от ответника, чрез адв. В. - САК, с която заявява, че поддържа така депозирания отговор и е поискала промяна в доклада, като излага подробно доводите си и моли присъждане на разноски, като прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна :

В съдебно заседание съдът прави промяна в доклада, като отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 632643 / 20.01.2024 г.

Ищецът в качеството на кредитополучател, е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 632643 / 20.01.2024 г. по силата на който е получил сумата от 700.00 лева, при фиксиран лихвен процент от 34.76% и ГПР в размер на 65%, при срок на кредита от 12 месечни вноски.

Части от договора са оформени с отделни приложения към него, като са представени приложение № 1, приложение № 4 и приложение № 5. С Приложение № 1 са установени параметри за заемното правоотношение – заемна сума, срок, лихви, ГПР и обща дължима сума, като е посочено, че 3 определянето на ГПР е при допускане, че кредита ще се ползва за целия срок и ще се изпълняват всички задължения по договора по размер и в срок. Вписано е изрично, че ГПР не включва съдебни разходи за събиране и лихва за забава С Приложение № 4 към договора е установено, че ищецът дължи и сума от 69.96 лева, представляваща такса за разглеждане и оценка на заявката за кредит, която сума се заплаща разсрочено с вноските, като се дължи и при предсрочно погасяване на кредита. С приложение № 5 е възложено на потребителя задължение в срок до края на следващия ден от сключването на договора за заем да обезпечи договора за кредит с поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в пълния размер на кредита / като е посочено на какви изисквания трябва да отговарят ФЛ /. В случая, че потребителят не успее да представи банкова гаранция в еднодневен срок или поръчители, отгоарящи на изискванията, то ще му бъде начислена неустойка в размер на 710.64 лева или повече от заетата сума.

Ищецът не е могъл да представи подобно обезпечение и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с носките за главница и лихва по заема. По този начин в действителност общата сума, която ищецът е следвало да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора – 908.64 лева, а значително по голям – 1 619.28 лева.

При тези факти, установени по несъмнен начин от представените писмени доказателства, неоспорени от страните съдът намира, че предявения иск за недействителност на договора е изцяло основателен.

Основание за този извод е задължителния характер на съдебна практика - Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., че невключването в ГПР на разходи по кредита се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект, след като продължава практиката за уговаряне и претенции по недействителни клаузи и договори. Без съмнение е налице задължение за заплащане на такса за разглеждане и оценка на заявката за кредит и тази сума 4 представлява разход по кредита, съответно следва да се вземе предвид при определяне на ГПР, което не е направено и съобразно посочената съдебна практика е налице цялостна липса на този основен показател за преценка от потребителя на предлаганата финансова услуга. Няма спор, че е установено право на ответника да извършва оценка на кредитоспособността на ищцата в течение ва договора – ежемесечно, което обаче не се покрива с възможностите по чл. 16, ал. 3 от ЗПК, предвидени за промяна в размера на кредита.

Договорената допълнителна оценка на кредитоспособността на ищеца обаче е възложена изцяло в негова тежест и то за да бъдат защитени интересите на ответника, което според съда е силно увреждащо интересите на потребителя, като в смисъла на настоящото произнасяне без съмнение това довежда до допълнителни разходи за ищеца, той като е създадено задължение за ежемесечно представяне на доказателства за образувани срещу него изпълнителни дела от ЧСИ. Това са косвени разходи по кредита и също следва да бъдат отчетени при определяне на ГПР съгласно чл. 19 от ЗПК, като това са разходи за изпълнение на задълженията по договора, а не са вследствие на неизпълнение. Договора за кредит е недействителен още към момента на сключването му с неотразяване на всички разходи по него при изчисление на ГПР и уведомяване на заемателя за размерът му.

Поради това съдът намира, че между страните е съществувало неформално заемно правоотношение, възникнало между ищеца и ответника, съгласно което първият е получил заемната сума от 700.00 лева и дължи връщане на тази сума, при установените в ЗЗД общи условия за неформално заемно правоотношение.

Само за пълнота следва да се отбележи, че не е налице нищожност на клаузите отнасящи се до договорната лихва, представляваща възнаграждение за кредитора в този вид отношения. Предвид изложеното съдът намира за основателен предявения иск, поради което следва да признае за недействителен-нищожен договор за потребителски кредит № 632643 / 20.01.2024 г., сключен между ищеца и ответника.

На ищеца следва да бъде присъдена сумата от 33.12 / тридесет и три евро и дванадесет евроцента / евро за направени разноски дължима ДТ за производството.

В полза на адвокат Г. – АК - Л. следва да се присъди възнаграждениеза 5 оказаната безплатна правна помощ, като предвид ниската правна сложност, малкия обем доказателства и провеждането на едно заседание без явяване, според съда справедливото обезщетение е в размер на 200.00 / двеста / евро, като отхвърля искането до пълния размер от 283.42 евро.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН - НИЩОЖЕН сключения между ищеца В. М. С., ЕГН ********** от гр. К. и ответника „АПГ“ АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от С. А. – директор Договор за потребителски кредит № 632643 / 20.01.2024 г. на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10 ал.1,2 ЗПК и чл. 11ал.1 т. 9, т. 10 и т.

11 ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1 предл. трето от ЗЗД.

ОСЪЖДА ответникът на основание чл. 78 ал.1 от ГПК „АПГ“ АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от С. А. – директор да заплати на ищеца В. М. С., ЕГН ********** от гр. К. направените по делото разноски в размер на от 33.12 / тридесет и три евро и дванадесет евроцента / евро - заплатена ДТ в настоящото производство.

ОСЪЖДА ответникът „АПГ“ АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от С. А. – директор да заплати на адвокат Д. Г. – АК – Л., Л№ ********** със служебен адрес : гр. Т. сумата от 200.00 / двеста / евро за оказаната безплатна правна помощ, като отхвърля искането до пълния размер от 283.42 евро.