Решение № 260402 от 19.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260402

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение, девети състав, на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

КОСТАДИН ИВАНОВ при участието на секретар Пенка

Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2166 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Главна дирекция „Гранична полиция при МВР“ – СОФИЯ, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А.Н., като се обжалва изцяло решение № 2177 от 29.06.2020 г., постановено по гр. д. № 17582 по описа за 2019 г., на VІІІ на гр.с., с което са уважени предявените обективно съединени искове, с правно основание чл.140 във връзка с чл.261 от КТ, във връзка с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.5, т.2 и чл.179 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, като е осъден ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, гр. София, да заплати на ищеца Т.К.Ц., сумата 1 141, 47 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 310 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 28.10.2016 г. - 28.10.2019 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд до 28.10.2019 г. в размер общо на 143, 73 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 28.10.2019 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото, съобразно изхода от спора.

Жалбоподателят излага подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР искове.

Излагат се съображения за това, че съдът при постановяване на решението си не е взел предвид изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която според него, не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга Наредба, в която липсва изрична норма, допускаща превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Заявява се, че е налице и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Сочи се, че тази разпоредба е непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите необходими предпоставки в нея, а именно: - на първо място - подневно отчитане на работното време; на второ - работа на смени; на трето място - продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното и на четвърто място - трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, може да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Заявява се, че в чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа, както и, че не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ.

Заявява се, че редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода от 01.07.2016 г. до 02.08.2016 г., е регламентиран с Наредба № 8121-з407 от 11.08.2014 г. ,обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изменена и допълнена, брой 15 от 2015 г., отменена с параграф 4 от ДР на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.

Заявява се, че неправилно съдът бил посочил в съдебното решение, че осъжда Главна Дирекция ГП да заплати на ищеца горепосочената сума за положен извънреден труд, тъй като превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1, 143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Заявява се, че в Министерството на вътрешните работи е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд, което водило, според жалбоподателя, до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Заявява се, във въззивната жалба, че страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като се сочи, че в Закона няма препращаща норма, даваща основание да се прилагат субсидиарно, нито разпоредбите на ЗДСл, нито разпоредбите на КТ и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, включително и НСОРЗ.

Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. Заявява се, че с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените наредби и заповеди на министъра на вътрешните работи, въз основа на призната от закона делегация. Завява се, че за процесния период правната уредба на нощния труд на служителите в МВР е регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР във връзка с ал. 3 и чл. 179 от ЗМВР, както и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР, както с естеството на извършваната дейност. Сочи се съдебна практика. Предвид всичко изложено се иска да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените срещу ГДГП – МВР искове.

Претендират се разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В условията на евентуалност се моли направените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Не са ангажирани нови доказателства във въззивната жалба.

С писмен отговор от въззиваемия Т.П.Н., чрез пълномощника му адв. Т.Н. се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Излагат се доводи във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания. Моли се да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Претендират се разноски по делото. Доказателствени искания в отговора не са налице. Постъпила е писмена молба, от

29.09.2020 г., депозирана по въззивното дело, от адв. Н., пълномощник на въззиваемия ищец Т.К.Ц.. В същата се поддържа писмения отговор, подаден срещу жалбата. Иска се отново потвърждаване на постановеното от Районен съд – Пловдив решение, като правилно и законосъобразно. Прилагат се към молбата пълномощно по въззивното дело, Договор за правна защита и съдействие, от 23.10.2020 г., и списък на разноските, както и писмена защита на адв. Н., по въззивното дело.

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр. чл. 269 изр. второ от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира за установено следното:

Районен съд – Пловдив е бил сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД. Безспорно е установено по делото, че ищецът, настоящ въззиваем, е работил на длъжността „***“/*** на ГКПП-Аерогара Пловдив при Гранично полицейско управление „Летище Пловдив“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР София за процесния период от 28.10.2016 г. до 28.10.2019 г. Същият е полагал труд на смени при 12-часов режим по утвърдени графици съгласно представените по делото протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа сутринта, и при сумарно изчисляване на работното време.

По делото е прието заключение по ССчЕ, което е пълно и е изготвено от компетентно лице на базата на събраните по делото материали, не е оспорено от страните, поради което е кредитирано от районния съд, както и от настоящия.

Съгласно заключението на в.л. въззиваемата страна е отработила общо 1146 часа нощен труд през процесния период.

Районният съд е приел, че положените от въззиваемата страна часове нощен труд следва да се преизчислят с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време през деня, по аргумент от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, доколкото същата намира субсидиарно приложение, предвид липсата на изрична регламентация в този смисъл както в ЗМВР, така и в приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове. Следователно получените след преизчисляването отработени часове, явяващи се извънреден труд, също следва да бъдат заплатени. В този смисъл и въз основа на заключението по ССчЕ е прието, че ищецът е положил общо 164 часа извънреден труд, за който му се дължи допълнително възнаграждение от 1141.47 лв., което не му е заплатено. По тези аргументи е уважил изцяло главния иск, въз основа на това и акцесорния иск за обезщетението за забава.

Настоящият състав на ОС – Пловдив, след като съобрази доводите на страните и обсъди материалите по делото, споделя даденото разрешение от първоинстанционния съд по предявените искове като краен резултат, а мотивите за това са следните:

Въззиваемата страна е държавен служител от системата на МВР, чийто статут се урежда от същия закон – чл. 142, ал. 2 от ЗМВР. На основание чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, вкл. и за извънреден труд по арг. на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.) за служителите, работещи на смени (какъвто е и въззиваемата страна), работата извън редовното работно време за отработени до 70 часа на тримесечен период се компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който съгласно ал. 6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Следователно ЗМВР предвижда възможност за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно били приложени нормите на КТ за преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, доколкото в ЗМВР бил специален по отношение на КТ, както и че неправилно не била съобразена действащата тогава Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за организация и разпределение на работното време и компенсиране на работното време при дежурства за държавните служители. По силата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, така както това изрично е уредено с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Липсата на подобно правило в приложимата наредба обаче не означава, че преизчисляване не следва да се извършва.

Разпечатката съдържа 31 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5dde3618-25be-408e-a5ec-bba6b918036e