Решение № 555 от 02.07.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. гр. Хасково, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640102054 по описа за 2024 година

Образувано е по е искова молба от Т. М. М., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. ********, срещу „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, пл.“Оборище“ № 13 Б, с която се иска осъждането на ответника на основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД да заплати сумата от 1556,87 лева, заплатена без основание по недействителен договор за кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. В условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 600 лева, заплатена без основание сума за неустойка по сключения между страните договор за кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В исковата молба е изложено, че ищцата е страна по сключен със „СТИК КРЕДИТ“ АД договор за кредит № 746211/20.10.2021 г., съгласно чл.1 от който, кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2400 лева, а последният се задължил да върне сумата от 1

5067,08 лева, съгласно условията на договора, при срок на същия от 12 месеца, при ГПР по кредита в размер на 42.58 % и ГЛП в размер на 36 %. В чл.27 ал.1 от договора било предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение, тя дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като съгласно ал.2 на чл. 27, неустойката се заплащала периодично, заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка на ищцата била начислена неустойка в общ размер на 2091.69 лева, добавена към дължимата главница и лихва. На 26.07.2022г. ищцата погасила Договор за кредит № 746211/20.10.2021 г., като заплатила сумата от 3333.87 лева.

Поддържа се, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност - че неустойката по този договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

На първо място, процесният договор бил нищожен на основание чл.22, вр. чл. 11 ал.1 т.9 от ЗПК, доколкото в него не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, тъй като липсвало изрично посочване дали същият е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив.

Тази неяснота органичавала съществено правата на ищцата като страна по договора и представлявала основание за неговата недействителност. Не било спазено също изискването на чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като в договора била посочена само абсолютната стойност на ГПР, но не и ясно разписана методика на формирането му – кои точно компоненти били включени в него и как се формирал същия. Съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, тоест - в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, доколкото в договора била предвидена 2 дължимостта на неустойка, не ставало ясно дали тя била включена в ГПР, а и изобщо липсвала информация какво точно било включено в него. От изложеното в договора не можел да се направи еднозначен извод, че разходите по същия били включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Наред с това, не било ясно и как точно посочената годишна лихва в процесния договор се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Доколкото вземането за неустойка представлявало общ разход по кредита, известен на кридитора и заплащан от потребителя, то с невключването му в ГПР се заобикаляло установеното с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК изискване размерът му да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014г. Освен това, посочването на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в кредитното отношение, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП, а с преюдициално заключение по дело С-453/10, С-377/14, С-448/17, С344/14, С290/19, С-535/2020 год. се приемало, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлявало един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Предвид неспазване изискванията на чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПП и на основание чл.22 от ЗПК, договорът следвало да бъде обявен за недействителен.

В исковата молба са изложени подробни съображения и относно това, че така уговорената неустойка в процесния договор за потребителски кредит е нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на 3 потребителите (ЗЗП). В подкрепа на това твърдение е цитирана обилна съдебна практика, постановена по сходни на настоящия такъв казуси. Изтъква се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно било прието, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3- то ЗЗД е налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, чиято цел, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Доколкото се касаело до търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД. В случая, поради накърняването на принципа на „добри нрави“ се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Освен нищожна като противоречаща на добрите нрави, процесната неустойка се явявала и неравноправна по смисъла на чл. 143,т.19 от ЗЗП, тъй като с нея безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост, имащи за цел да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвидената клауза за неустойка била неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на необосновано висока неустойка. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, в който смисъл било и съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по процесния договор за кредит, дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията по договора, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

4

Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С неустойката в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, в който смисъл била и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. По съществото си тя представлявала добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница, а съдебната практика била последователна в насока, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

В тази връзка, доколкото процесният договор за кредит бил недействителен, то на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължал само връщането на чистата сума по кредита и не дължал заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита, с оглед на което се претендира връщане на платената от ищцата сума от 933.87 лева. Ако договорът бъде счетен за действителен, то като недължимо платена се явявала сумата в размер на 600 лева за неустойка по договора, която сума се претендира в условията на евентуалност.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който счита иска за допустим, но по същество неоснователен. Действително, между страните бил налице процесния договор, който бил сключен от разстояние като част от система за предоставяне на 5 финансови услуги на ответника, в изпълнение на който на същата дата ответникът погасил предходно задължение на ищеца по друг кредит и предоставил на разположение на ищеца остатъкът от сумата по посочена от негова банкова сметка. Посочва се, че в договора била предвидена хипотеза за начисляване на неустойка при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, но кредиторът не бил договорно задължен за претендира такава. В случая сключването на договора било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит и на същият била изпратена необходимата преддоговорна информация, в т.ч. и СЕФ, проект на договор с погасителен план към него и Общи условия. Всички му били предоставени на български език, информацията била предоставена в ясен и четлив вид, при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.

Разпечатката съдържа 16 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5dde218c-7526-42cf-80f3-2264c095a555