Решение № 1215 от 25.10.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1447/2023
- Вид
- Решение № 1215
- Подписан
- 25.10.2023
- В сила
- 25.10.2023
- Състав
- Тони Кръстев, мл.с. Марина Кирилова Семова, Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- §13 · Закон за здравето
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 409, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1215 гр. Варна, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тони Кръстев
Членове:
Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско дело № 20233100501447 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 41660/05.06.2023 г. , подадена от Н. К. Н., ЕГН **********, гр. Варна, действаща чрез адв. Л. П., срещу Решение № 1616/14.05.2023 г., постановено по гр.д. № 12843/2022г. на ВРС, 48-ми състав, в частите, с които са отхвърлени заявените от последната искови претенции, срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, както следва:
1/ за сумата от 120.26 лева, представляваща горницата над присъдените 369.49 лева до претендираните 489.75 лева за вреди по щета № 13019030105693, допълнително над заплатената сума от 214.48 лева, претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор /застрахователна полица № *********/ КАСКО НА МПС за лек автомобил, марка „******“, с рег. № ********, със срок на валидност за периода 28.07.2018 г. – 27.07.2019 г., както и за сумата от 37.92 лева – горница над присъдените 117.43 лева до претендираните 155.35 лева за 1 мораторна лихва върху главницата за периода 10.08.2019 г. – 26.09.2022 г.;
2/ за сумата от 51.94 лева, представляваща горницата над присъдените 114.29 лева до претендираните 166.23 лева за вреди по щета № 13019030105694, допълнително над заплатената сума от 148.53 лева, претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор /застрахователна полица № *********/ КАСКО НА МПС за лек автомобил марка „******“, с рег. № ********, със срок на валидност за периода 28.07.2018 г. – 27.07.2019 г., както и за сумата от 16.45 лева – горница над присъдените 36.29 лева до претендираните 52.74 лева за мораторна лихва върху главницата за периода 11.08.2019 г. – 26.09.2022 г.;
3/ за сумата от 147.62 лева, представляваща горницата над присъдените 686.46 лева до претендираните 834.08 лева за вреди по щета № ***********, допълнително над заплатената сума от 204.40 лева, претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор /застрахователна полица № *********/ КАСКО НА МПС за лек автомобил марка „******“, с рег. № ********, със срок на валидност за периода 28.07.2018 г. – 27.07.2019 г., както и за сумата от 46.46 лева – горница над присъдените 218.14 лева до претендираните 264.60 лева за мораторна лихва върху главницата за периода 10.08.2019 г. – 26.09.2022 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Спорът се свежда до размера на дължимото обезщетение и начина на изчисляването му. Въззивникът счита, че в средната стойност, необходима за възстановяване на щетите по процесния автомобил, следва да се включи и стойността на ремонта по данни и на официалния сервиз на марката „******“. Приетата от първостепенния съд като достатъчна средна пазарна цена на труд от 28.50 лева с ДДС за 1 нормочас намира за неоправдано ниска и занижена поради включване на данни от несертифицирани сервизи. Счита, че следва да се съобрази допълнителното експертно заключение, при което е приета за средна пазарна цена за труд 36.50 лева с ДДС за 1 нормочас, а не първоначалното такова. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в посочените части и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД не е депозирала отговор на въззивната жалба.
2
Въззивникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, не се явява в съдебно заседание. Депозира становище, с което поддържа въззивната жалба и отправя искане за присъждане на разноски. Въззиваемият, също редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не депозира становище.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване на останалите изисквания за редовност, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, касаещи правилността, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
За да се произнесе по спора въззивният съд съобрази следното:
Районен съд – Варна е сезиран с предявени, в условията на обективно и кумулативно съединяване, осъдителни искове, с правно основание чл. 405, ал.
1 от КЗ и чл. 409, ал. 1 от КЗ, депозирани от Н. К. Н. срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, представляващи неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор /застрахователна полица № *********/ КАСКО НА МПС за лек автомобил, марка „******“, с рег. № ********, със срок на валидност за периода 28.07.2018 г. – 27.07.2019 г., както следва: 1/ По щета № 13019030105693 сумата от 900 лева, допълнително над заплатените 214.48 лева, както и сумата от 286 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 10.08.2019 г. до 26.09.2022 г.; 2/ По щета № 13019030105694 сумата от 200 лева, допълнително над заплатените 148.53 лева, както и сумата от 63.49 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 11.08.2019 г. до 26.09.2022 г. и 3/ По щета № *********** сумата от 600 лева, допълнително над заплатените 204.40 лева, както и сумата от 190.50 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 10.08.2019 г. до 26.09.2022 г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата посочва, че собственият й лек автомобил марка „******“, с рег.
№ ********, е застрахован при ответното дружество по застраховка 3
„КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, с Полица № 0306XO404533, валидна за периода от 28.07.2018 г. до 27.07.2019 г., включваща клауза на покритие „П“ – ПЪЛНО КАСКО.
Излага, че е изплатила изцяло дължимата застрахователна премия, като общата застрахователна сума за автомобила била 4600 лева. Сочи, че при настъпили застрахователни събития и след извършен оглед, заснемане и описание от застрахователя на повредите по автомобила са заведени процесните щети.
Щета № 13019030105693 е заведена по повод застрахователно събитие, при което на 25.07.2019 г. ищцата установила, че през изминалата вечер, на паркинг до ул. „*********“ № 13, е направен опит за отваряне на багажника на автомобила, като във фугата между багажника и заден ляв панел ТЕ, вкл. и ключалката, е поставен предмет, при което трите детайла са изкривени, а боята им е увредена. Увреден е и отвора на ключалката на задния капак, вследствие на механичния натиск са изкривени пантите на багажника, а така също липсва емблемата на багажника, като при демонтирането й е надраскана и боята в тази зона.
Щета № 13019030105694 е заведена по повод застрахователно събитие, настъпило на 26.07.2019 г., при което ищцата, паркирайки процесния автомобил на паркинг до ул. „*********“ № 13, надрасква тавана на автомобила в увиснали клони на дърво.
Щета № *********** е заведена по повод застрахователно събитие, настъпило на 25.07.2019 г., при което ищцата, паркирайки процесния автомобил на паркинг до ул. „*********“ № 13, уврежда предна и задна броня, преден десен спойлер, десен заден спойлер и ляв стоп.
Навежда твърдения за изплатени от ответната страна застрахователни обезщетения, които намира за недостатъчни да покрият щетите по автомобила.
При евентуално възражение на ответника за погасяване по давност на претенциите излага, че давността е започнала да тече от 25.07.2019 г., когато е настъпило първото застрахователно събитие, и е спряла да тече за период от 13.03.2020 г., когато е обявено извънредното положение до 20.05.2020 г., когато са изтекли 7 дни от обнародване на нормата на §13 от ПЗР на Закон за здравето.
4
Акцесорните претенции заявява с начални дати 15 дни след уведомяването на застрахователя за щетите и изготвянето от последния на описи, от който момент счита, че ответникът е изпаднал в забава.
По изложените съображения моли за осъждане на ответника да заплати търсените суми.
Ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
Прави възражение за погасяване на претенциите по давност, тъй като приложима в случая е тригодишната давност, която е изтекла на 26.07.2022 г.
Намира, че не е настъпила нито една от предвидените в закона хипотези за спиране или прекъсване на давността.
Оспорва исковите претенции по основание и размер. Посочва, че изцяло е изпълнил задълженията си по процесната застрахователна полица, като вече изплатените суми по трите заведени щети са достатъчни да покрият необходимите разходи за възстановяване на щетите по автомобила по средни пазарни цени. Намира, че изплащането на обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване за ищеца. Подчертава, че към датата на ПТП лекият автомобил е на повече от 16 години от датата на първата регистрация и цените за резервни части и материали следва да се съобразят с този факт, както и че няма нормативни изисквания, които да предвиждат, че ремонтът трябва да се извърши в официален сервиз на марката, където цените значително надхвърлят средните пазарни, както за материали, така и за труд.
Излага също, че официалните сервизи на съответните марки не се ангажират с ремонти на автомобили, близки до края на своя естествен експлоатационен срок. Намира, че сочената от ищцата сума е произволна и не отразява средните пазарни цени за материали и труд и не отговаря на действително претърпените вреди. Отбелязва, че не е представен документ, който доказва извършването на ремонт.
Подчертава, че неоснователността на главната претенция води до неоснователност и на акцесорната такава.
По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на исковите претенции в цялост.
С протоколно определение от 20.04.2023 г., на осн. чл. 214 от ГПК, е 5 допуснато изменение в размера на предявените искове (главни и акцесорни).
Поради частичен отказ, на осн. чл. 233 от ГПК, производството е прекратено за част от претенциите по щета № 13019030105693 – за сумата над 489.75 лева до първоначално заявените 900 лева за главница, както и за сумата над 155.35 лева до 286.00 лева за мораторна лихва и по щета № 13019030105694 – за сумата над 166.23 лева до първоначално заявените 200 лева за главница, както и за сумата над 52.74 лева до 63.49 лева за мораторна лихва.
Претенциите по щета № *********** са изменени чрез увеличаване размера на исковете: за главницата от 600 лева на 834.08 лева, а за мораторната лихва от 190.50 лева на 264.60 лева.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично така заявените искови претенции, като е кредитирал заключението по първоначалната СТЕ. Възражението за погасяване по давност на претенциите е приел за неоснователно.
При така очертания предмет на делото и при осъществяване на проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира жалбата за основателна, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За успешното провеждане на този иск ищецът следва да докаже, че между него и ответника е сключен валиден, към момента на настъпване на застрахователното събитие, договор за застраховка, че на посочената дата е настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети, чиито размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне (материали и труд).
Не е спорно между страните, а и се подкрепя от представените по 6 делото писмени доказателства, че за периода от 28.07.2018 г. – 27.07.2019 г. лек автомобил, марка „******“, с рег. № ********, е застрахован по застрахователен договор КАСКО НА МПС, обективиран в застрахователна полица № *********, при клауза на покритие ПЪЛНО КАСКО.