Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 266 от 13.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 874/2022
Вид
Определение № 266
Подписан
13.03.2023
Състав
Теодорина Димитрова, Йордан Воденичаров, Любка Милкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Велико Търново, 13.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500874 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Делото е образувано по жалба с вх. №8584/27.10.2022 г. на С. М. А., с ЕГН: ********** – длъжник по изпълнително дело № 51/2022 г. на ЧСИ Силвия Косева , вписан в КЧСИ с рег. № 809, с район ВТОС подадена лично от него направо до ВТОС / изпратена за администриране на съдебния изпълнител по реда на чл.436, ал.4, ал.3, ал.2 от ГПК и върната отново с писмо с вх. № 10463/16.12.2022 г. / , от чието съдържание се вижда/ счетено за уточнено в документ с вх.31497/16.11.2022 г. и в жалба срещу ЧСИ Силвия Косева от 29.11.2022 г. подадена до ВКС с вх. № 509650/01.12.2022 г. и препратена до ВТОС / , че е против насочено принудително изпълнение върху част от получавано в Затвора в гр.Плевен трудово възнаграждение в несеквестируем размер на 255,60 лева чрез наложен и изпълнен в нарушение чл.446 от ГПК запор, с молба да бъде отменено действието / „запорът да бъде прекратен“/. Назначеният му по реда на ЗПП служебен защитник адвокат В. Л. от ВТАК е представил по електронен път на 07.11.2022 г. становище в подкрепа на жалбата.

Жалбата следва да се квалифицира като такава попадаща в приложното поле на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, но разглеждането й по същество е недопустимо поради неупражнено в срок право на обжалване.

Действието чрез което е насочено изпълнение върху имуществото на длъжника в случая е изпратено с изх.№ 13856/13.05.2022 г. до Затвора гр.Плевен съобщение за налагане на запор върху вземане за трудово възнаграждение/ с указание да се правят всеки месец удръжки при спазване на правилата на чл.446 от ГПК/ получено от третото задължено лице работодател на 27.05.2022 г., в който момент запорът като изпълнителен способ е наложен/ чл.450, ал.3, вр. с чл.507, ал.1 от ГПК/.

Предмет на обжалването може да бъде само законосъобразността на насочването на изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, не и действията поотделно в обхвата му, подготвили и/или осъществили целения му резултат / например удръжките , които третото задължено лице прави /.

Жалбоподателят е уведомен за наложения запор на 27.05.2022 г.. с връчването на призовката за доброволно изпълнение , а на 21.06.2022 г. е узнал за първата удръжка от трудовото му възнаграждение в размер на 142 лева , направена от работодателя.

1

Двуседмичният срок за обжалване е започнал да тече от първата дата/ а не от узнаването на първата удръжка/ и е изтекъл на 10.06.2022 г. в края на работния ден – чл. 436, ал.1 , изр.1-во, пр.3-то от ГПК / той е страна по изпълнителното дело, а не трето лице по смисъла на чл. 436, ал.1, изр.2-ро от ГПК/ . В срока за обжалване с молба/ именувана „жалба“/, с вх.

№ 15444/06.06.2022 г. / допълнена от 21.06.2022 г./ е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и поради изтекла давност на събираемото вземане . Няма изложение на никакви обстоятелства за несеквестируемост на трудовото му възнаграждение и не е направил искане за отмяна на запора / като последица на уважаване на жалбата поради установяване на нарушения на правилата на чл.446 и чл.446а от ГПК/.

Затова жалбата- предмет на делото не е никакво „доразвитие“ на предходно подадена в срока по чл.436, ал.1от ГПК , притежаваща годност да бъде счетена за такава по чл.435, ал.2 , т.2 от ГПК. Ако би или е имало , тогава съдебният изпълнител е бил длъжен да я администрира по реда на чл.436, ал.4, ал.2 и ал.3 от ГПК. Следва да бъде оставена без разглеждане по същество и производството по нея - прекратено – чл. 436, ал.4, вр. с чл.262, ал.2, т.1 от ГПК.

Пропускането на този срок , макар и да осуетява отмяна на наложения запор, не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от събраните суми, докато те не са получени от кредитора- взискател , а в краен случай – да претендира по исков ред обезщетение за вреди по реда на чл.441, ал.1 от ГПК/ вж. т.1 на ТР. № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Предвид горното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане по същество жалба с вх. №8584/27.10.2022 г. на С. М. А., с ЕГН: ********** – длъжник по изпълнително дело № 51/2022 г. на ЧСИ Силвия Косева , вписан в КЧСИ с рег. № 809, с район ВТОС срещу насочено изпълнение върху част от получавано в Затвора в гр.Плевен трудово възнаграждение в несеквестируем размер на 255,60 лева чрез наложен на 27.05.2022 г. запор и ПРЕКРАТЯВА образуваното производство .

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред ВТАС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2