Решение № 7725 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7725 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110145726 по описа за 2025 година

При условията на пасивно субективно комулаивно (чл.215 ГПК ) и обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „ТЕАД е предявил искове за осъждане на двамата ответници да му заплати следните суми : всеки от

1) ответникът Г. Н. Х. да заплати: 184,02 лв, представляващи 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район *** , с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ; 36,33 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху стойността на топлоенергията за периода от 15.09.2023г. до 20.08.2025г. ; 31,44 лв, представляващи 1/2 част от такса за дялово разпределение за същия топлоснабден имот през периода от 01.07.2022г. до 30.04.2024г., и 8,49 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху стойността на топлоенергията за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2025г., заедно със законната лихва върху двете главници от предявяване на исковата молба – 09.09.2025г. до окончателното плащане, и 2) ответникът С. Н. Х. да заплати: 184,02 лв, представляващи 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район *** , с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ; 36,33 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху стойността на топлоенергията за периода от 15.09.2023г. до 1

20.08.2025г. ; 31,44 лв, представляващи 1/2 част от такса за дялово разпределение за същия топлоснабден имот през периода от 01.07.2022г. до 30.04.2024г., и 8,49 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху стойността на топлоенергията за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2025г., заедно със законната лихва върху двете главници от предявяване на исковата молба – 09.09.2025г. до окончателното плащане.

С писмени молби от 05.02.2026г. и от 26.03.206г. пълномощниците на ищцовото дружество са посочили , че след предявяването на исковете по партидата на процесния имот е постъпило плащане от ответниците на сумата от 561,24 лв , с която са погасени всички претендирани вземания за главниците , за мораторните и за законните лихви и за част от разноските по настоящото дело, представляваващи част от държавната такса за исковата молба , като неплатени са останали част от държавната такса за исковата молба в размер на 186, 70 лв и полагащото се юрисконсулско възнаграждение на ищеца.

В съдебното заседание на 27.03.2026г. , в което са проведени устните състезания , не се е явил представител на ищеца , но с писмената молба от 26.03.2026г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за постановяване на решение, като бъде съобразено плащането от ответниците.

Ответниците Г. Н. Х. и С. Н. Х. признават изрично предявените искове видно от изявленията им в представения на 23.10.2025г. отговор на исковата молба, но твърдят , че са платили изцяло претендираните суми и представят като писмено доказателство платеженния документ.

В хода на съдебното производство ответниците поддържат твърдението за плащане на дължимите суми видно от изявленията на ответника С. Н. Х. в заседанието на 27.03.2026г.

При устните състезания в същото заседание ответникът С. Н. Х. е пледирал за отхвърляне на исковете пориди плащането на претендираните суми.

Подпомагащата страна – „Ф”ООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК б.с.) не изпраща представител по делото , не изразява становище по исковете и не сочи доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в исковата молба вземания по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД срещу всеки от двамата ответници за плащане от всеки от тях на сумите : 184,02 лв, представляващи 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район *** , с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г.; 36,33 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху стойността на топлоенергията за периода от 15.09.2023г. до 20.08.2025г.; 31,44 лв, представляващи 1/2 част от такса за 2 дялово разпределение за същия топлоснабден имот през периода от 01.07.2022г. до 30.04.2024г., и 8,49 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху стойността на топлоенергията за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2025г., заедно със законната лихва върху двете главници от предявяване на исковата молба – 09.09.2025г. до окончателното плащане.

Сборът от всички главни и лихвени вземания е 520,66 лв , което е посочено и в петитума на исковата молба.

Като писмено доказателство по настоящото дело е представен Платежно нареждане за наличен паричен превод от 22.10.2025г. , удостоверяващ плащане от ответниците по сметка на ищцовото дружество на 22.10.2025г. на общата сума от 540 лв за погасяване на задължения по насотящото гр.д. № 45726/2025г. Ищецът е уведомен за този фискален бон и не го е оспорил , като с писмените молби от 05.02.2026г. и от 26.03.206г. представители на ищцовото дружество изрично са признали плащането на всички задължения за главници и за лихви. .

Следователно по настоящото дело е доказано , че след предявяването на исковата молба по партидата на ответниците за процесния топлоснабден имот е постъпило плащане , с което са погасени изцяло дължимите суми за главници и лихви , т.е. че вземанията са погасени поради изпълнение (плащане).

Независимо, че плащането на вземанията за главници и за лихви е извършено след предявяването на исковете по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК те следва да бъдат взети предвид от съда .

Тъй като претендираните вземания за главниците и за лихвите за забава са погасени, предявените осъдителни искове по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдът отхвърлени изцяло, както и претенцията за законната лихва от датата на предявяването на исковата молба – 09.09.2025г. до плащането- 22.10.2025г.

Относно разноските по делото :

Въпреки че исковете по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД не са уважени (отхвърлени са поради погасяване на вземанията в хода на съдебното производство) ищцовата страна има право на разноски , тъй като ответниците са дали повод за завеждане на исковата молба , доколкото плащанията не са били извършени до датата на предявяване на исковете , а след това. В конкретния случай претендираните от ищеца задължения са с точно определени падежи , поради което за изпаането в забава на ответниците не е била необходима изрична покана. Възраженията на ответниците са неоснователни. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски и при отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията от ответника след предявяването на исковата молба.

По настоящото дело ищецът е извършил разноски, представляващи платената държавна такса (200 лв).Вземането за разноски на ищеца, представляващи платената 3 държавна такса от

200 лв, не е платено изцяло от ответниците с плащането на

22.10.2025г. , а само 13, 30 лв според твърденията на ищцовата страна, като дължима остава сумата от 186,70лв.

Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца , като всеки от ответниците бъде осъден да плати част от нея съобразно неговия дял в съсобствеността , т.е. поравно.

Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.

Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК - 50 лв , като всеки ответник следва да бъде осъден да плати част от така определеното юрисконсулско възнаграждение , пропорционална на размерите на исковете против него.

На ответниците не следва да се присъждат разноски , тъй като са дали повод за завеждане на исковете и са погасили задълженията си след предявяването на исковата молба.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** против Г. Н. Х., ЕГН: **********, гр.

София , ж.к. ***, обективно съединени искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите : 184,02 лв (сто осемдесет и четири лева и две стотинки), представляващи 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, район *** , с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г.; 36,33 лв (тридесет и шест лева и тридесет и три стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху стойността на топлоенергията за периода от 15.09.2023г. до 20.08.2025г. ; 31,44 лв (тридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи 1/2 част от такса за дялово разпределение за същия топлоснабден имот през периода от 01.07.2022г. до 30.04.2024г., и 8,49 лв (осем лева и четиридесет и девет стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху стойността на топлоенергията за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2025г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяването на исковата молба – 09.09.2025г. до плащането- 22.10.2025г.

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** против С. Н. Х., ЕГН: **********, гр.

София , ж.к. ***, обективно съединени искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите : 184,02 лв (сто осемдесет и четири лева и две стотинки), представляващи 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

4

София, район *** , с абонатен № *** по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г.; 36,33 лв (тридесет и шест лева и тридесет и три стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху стойността на топлоенергията за периода от 15.09.2023г. до 20.08.2025г. ; 31,44 лв (тридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи 1/2 част от такса за дялово разпределение за същия топлоснабден имот през периода от 01.07.2022г. до 30.04.2024г., и 8,49 лв (осем лева и четиридесет и девет стотинки), представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху стойността на топлоенергията за периода от 15.09.2022г. до 20.08.2025г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяването на исковата молба – 09.09.2025г. до плащането- 22.10.2025г.

ОСЪЖДА Г. Н. Х., ЕГН: **********, гр. София , ж.к. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** сумите : 93,35 лв (деветдесет и три лева и тридесет и пет стотинки), представляващи 1/2 част от непогасената част от разноските, направени от ищеца по настоящото дело – платената държавна такса за исковата молба, и 25 лв (двадесет и пет лева), представляващи 1/2 част от полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.

ОСЪЖДА С. Н. Х., ЕГН: **********, гр. София , ж.к. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *** сумите : 93,35 лв (деветдесет и три лева и тридесет и пет стотинки), представляващи 1/2 част от непогасената част от разноските, направени от ищеца по настоящото дело – платената държавна такса за исковата молба, и 25 лв (двадесет и пет лева), представляващи 1/2 част от полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.