Определение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 457/2025
- Вид
- Определение № 1
- Подписан
- 05.01.2026
- Състав
- Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Мирослав Данаилов Досов, Катя Николова Гердова
Цитирани разпоредби
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1 гр. Враца, 05.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:
Мирослав Д. Досов
К. Н. Гердова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500457 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 4067/18.07.2025 г. на адв. М. С. срещу Определение № 671 от 14.07.2025 г. на Районен съд - Козлодуй по ГД № 20251440100029/2025г., IV-ти състав, с което е оставена без уважение подадената от ищеца молба за изменение в частта за разноските на неприсъствено Решение № 112/ 07.05.2025 г., постановеното по гр.дело № 29/2025г. по описа на РС - Козлодуй по реда на чл.239 от ГПК.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като посочва, че съдът е следвало при постановяване на съдебното решение да уважи изцяло искането за присъждане на разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение. Изразява становище, че липсва възражение за прекомерност от другата страна, поради което съдът неправилно служебно е редуцирал размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Моли обжалваното определение да се отмени, като се присъдят изцяло направените от ищеца разноски в производството пред КРС.
Ответната страна е депозирала отговор на частната жалба, като оспорва същата като недопустима. Евентуално, ако съдът приеме подадената жалба за допустима, моли същата да бъде оставена без уважение.
Макар и депозирана е в указания от съда срок и от активно легитимирана страна, частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Обжалването на определението, с което съдът се е произнесъл по предявена пред него молба за изменение на решението в частта за разноските, е обусловено от реда, по който подлежи на обжалване самото решение - чл. 248, ал.3, изр.2 ГПК.
Следователно, обжалваното определение следва съдбата на решението.
1
В настоящата хипотеза районният съд се е произнесъл с неприсъствено решение по чл.239, ал.1 ГПК, като се е съобразил с обстоятелствата по делото и направеното от представител на ищеца в депозирано писмено становище искане за постановяване именно на решение по този ред. Както разпорежда законът, неприсъственото решение не подлежи на обжалване по общия ред - чл.239, ал. 4 ГПК.
За него е предвиден специфичен начин за атакуване - чл. 240 ГПК "Защита срещу неприсъствено решение". По съществото си това производство представлява такова за отмяна на влязъл в сила акт, но различно от това по глава XXIV "Отмяна на влезли в сила решения".
Законодателят е предвидил ограничаване на обжалваемостта на решението, което повлича след себе си и ограничаване на обжалваемостта на определението по чл.248, ал.3 ГПК. Следователно страната разполага единствено с възможността да иска изменение или допълване на решението в частта за разноските, но не и да обжалва определението, с което съдът се е произнесъл по това искане. Резонно е да се приеме, че постановяването на неприсъствено решение е в пряка зависимост от искането в този смисъл на страната и е неин избор. Със заявяването му тя следва да предвиди и трябва да понесе законовите последици от постановяването на неприсъствено решение, каквато в случая се явява и необжалваемостта на определението на районния съд по молбата по чл.248 ГПК, както правилно е посочено и в самото определение. В този смисъл и определение № 997 от 02.11.2012 г. по ч.гр.д. № 727/2012 г. на ВКС, II т.о.
Предвид гореизложеното, депозираната частна жалба срещу определение, което не подлежи на обжалване, е недопустима и не може да се обсъжда по същество, а следва да се остави без разглеждане.
При тези си мотиви Окръжен съд - Враца
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба вх.№ 4067/18.07.2025 г., подадена от адв.М. С. срещу Определение № 671 от 14.07.2025 г. на Районен съд - Козлодуй по ГД № 20251440100029 по описа на този съд, с което е оставена без уважение подадената от адв.С. молба за изменение в частта за разноските на неприсъствено Решение № 112/07.05.2025 г., постановеното по гр.дело № 29/2025г. по описа на РС - Козлодуй по реда на чл.239 от ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд София.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1 гр. Враца, 05.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:
Мирослав Д. Досов
К. Н. Гердова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500457 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 4067/18.07.2025 г. на адв. М. С. срещу Определение № 671 от 14.07.2025 г. на Районен съд - Козлодуй по ГД № 20251440100029/2025г., IV-ти състав, с което е оставена без уважение подадената от ищеца молба за изменение в частта за разноските на неприсъствено Решение № 112/ 07.05.2025 г., постановеното по гр.дело № 29/2025г. по описа на РС - Козлодуй по реда на чл.239 от ГПК.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като посочва, че съдът е следвало при постановяване на съдебното решение да уважи изцяло искането за присъждане на разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение. Изразява становище, че липсва възражение за прекомерност от другата страна, поради което съдът неправилно служебно е редуцирал размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Моли обжалваното определение да се отмени, като се присъдят изцяло направените от ищеца разноски в производството пред КРС.
Ответната страна е депозирала отговор на частната жалба, като оспорва същата като недопустима. Евентуално, ако съдът приеме подадената жалба за допустима, моли същата да бъде оставена без уважение.
Макар и депозирана е в указания от съда срок и от активно легитимирана страна, частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Обжалването на определението, с което съдът се е произнесъл по предявена пред него молба за изменение на решението в частта за разноските, е обусловено от реда, по който подлежи на обжалване самото решение - чл. 248, ал.3, изр.2 ГПК.
Следователно, обжалваното определение следва съдбата на решението.
1
В настоящата хипотеза районният съд се е произнесъл с неприсъствено решение по чл.239, ал.1 ГПК, като се е съобразил с обстоятелствата по делото и направеното от представител на ищеца в депозирано писмено становище искане за постановяване именно на решение по този ред. Както разпорежда законът, неприсъственото решение не подлежи на обжалване по общия ред - чл.239, ал. 4 ГПК.
За него е предвиден специфичен начин за атакуване - чл. 240 ГПК "Защита срещу неприсъствено решение". По съществото си това производство представлява такова за отмяна на влязъл в сила акт, но различно от това по глава XXIV "Отмяна на влезли в сила решения".
Законодателят е предвидил ограничаване на обжалваемостта на решението, което повлича след себе си и ограничаване на обжалваемостта на определението по чл.248, ал.3 ГПК. Следователно страната разполага единствено с възможността да иска изменение или допълване на решението в частта за разноските, но не и да обжалва определението, с което съдът се е произнесъл по това искане. Резонно е да се приеме, че постановяването на неприсъствено решение е в пряка зависимост от искането в този смисъл на страната и е неин избор. Със заявяването му тя следва да предвиди и трябва да понесе законовите последици от постановяването на неприсъствено решение, каквато в случая се явява и необжалваемостта на определението на районния съд по молбата по чл.248 ГПК, както правилно е посочено и в самото определение. В този смисъл и определение № 997 от 02.11.2012 г. по ч.гр.д. № 727/2012 г. на ВКС, II т.о.
Предвид гореизложеното, депозираната частна жалба срещу определение, което не подлежи на обжалване, е недопустима и не може да се обсъжда по същество, а следва да се остави без разглеждане.
При тези си мотиви Окръжен съд - Враца
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба вх.№ 4067/18.07.2025 г., подадена от адв.М. С. срещу Определение № 671 от 14.07.2025 г. на Районен съд - Козлодуй по ГД № 20251440100029 по описа на този съд, с което е оставена без уважение подадената от адв.С. молба за изменение в частта за разноските на неприсъствено Решение № 112/07.05.2025 г., постановеното по гр.дело № 29/2025г. по описа на РС - Козлодуй по реда на чл.239 от ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд София.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________