Решение № 4852 от 13.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4852 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100512016 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесета "ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ", чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 258201/28.07.2025год. от М. Д. А.

,ответник по делото ,чрез адв.И.И. против Решение № 13109/04.07.2025год.,постановено по гр.дело № 52328/2024год. по описа на СРС,47 състав ,в частта в която М. Д. А., ЕГН:

********** е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 427,36 лева, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата о т 58,10 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г., сумата от 53,91 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането.

Със съдебното решение съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил ответника да заплати на ищеца ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 188,70 лева.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Оспорва се наличието на облигационна 1 връзка ,поради това че неправилно от първоинстанционния съд е приета за доказваща правото на собственост на наследодателите на ответницата за топлоснабдения имот заповед от 22.11.1974год. по чл.100 от ЗТСУ ,без да е изследвано дали определеното обезщетение за отчуждения имот е платено.Излага и че не е доказано предоставянето на услугата от страна на ищеца.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлен изцяло. Претендират се направените по делото разноски и пред двете инстанции .В о.с.з. се представят платежни нареждания от периода 14.11.2025год. – 30.03.2026год. за платени по сметка на „Топлофикация София“ЕАД задължения в общ размер от 423,39лв.,вкл. разноските по делото пред първата инстанция като в условията на евентуалност въззивника моли съда да съобрази направеното плащане в хода на процеса и отхвърли исковете.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ЕАД на 10.10.2025год. в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 200лв.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Директ“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на М. Д. А. да заплати на ищцовото дружество задълженията, начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, за цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. в размер на 433,34 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до 2 окончателното изплащане, за мораторна лихва в размер на 64,31 лева, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г. върху главницата за топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. в размер на 58,28 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и за мораторна лихва в размер на 13,13 лева, начислена за периода от 16.07.2021 г. до 15.05.2024 г. върху главницата за услугата „дялово разпределение“.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представеното пред първата инстанция писмо от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ от 17.03.2025 г., и приложената към него Заповед № ПК-4535 от 22.11.1974 г. , се установява, че процесният апартамент е предоставен в собственост като обезщетение на Р.Д.С. и неговия баща Д.П.С. в съсобственост при равни квоти. В писмо от Столична община, Район „Младост“, от 17.03.2025 г. изрично е посочено, че процесният имот не е продаван от Столична община и не е общинска собственост.

Не е спорно ,че Д.П.С. е починал на 28.12.2005 г., като е оставил за свои наследници по закон Р.Д.С. и М. Д. А.. На 15.11.2018 г. е починал Р.Д.С., като е оставил за свой единствен наследник по закон своята сестра М. Д. А..Няма доказателства ,както наследодателите на ответницата ,така и самата тя да се е разпоредила с правото на собственост на имота ,преди процесния имот, за което същата носи доказателствена тежест.Не е релевантно правоизключващото й възражение ,че цената за придобития в замяна на отчуждения имот не е платена от нейния наследодател, поради което той не е станал собственик на имота ,получен като обезщетение,предвид че от списъците на живущите в жилищната сграда бл.******** от 19.11.1975год. ,както и в списък към Протокол от ОС на ЕТ от 08.03.2001год. се установява ,че като собственик на ап.45 фигурира Д.П.С..

Следователно към процесния период между страните е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до имота, свързана с правото на собственост.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, М. А. се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него, доколкото е бил собственик на топлоснабденото жилище през целия процесен период .

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при 3 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивниците за липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че Б.К. е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между Б.К., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м.05.2018год. – м.04.2021год.

Пред първата инстанция с доклада по делото са отделни като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните релевантни за основателността на предявените искове факти и обстоятелства: количеството на реално доставената в процесния топлоснабден имот през исковия период топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираните за така доставената енергия вземания.Следователно възраженията на ответника ,направени във въззивната жалба относно липсата на предоставена услуга от страна на ищеца са преклудирани.

Пред въззивната инстанция са представени платежно нареждане от 14.11.2025год. за сумата от 100лв. или 51,13 евро ; платежно нареждане от 21.12.2025год. за платена сума по сметка на „Топлофикация София“ЕАД в размер на 200лв. или 102,26 евро ,както и потвърждения за плащане от 18.01.2026год. и 30.03.2026год. за суми или за платени задължения в общ размер от 822,44лв. или 420,51 евро.

На основание чл.235 от ГПК тези плащания ,с които ответницата погасява задълженията си към ищеца и то изцяло ,включително и законната лихва върху главниците за периода 04.09.2024год. до 30.03.2026год. следва да бъдат съобразени.

Ето защо следва първоинстанционното решение да бъде отменено ,вкл. в частта за присъдените на ищеца разноски,поради настъпилото плащане на задълженията в хода на делото.

По разноските:

При този изход на спора,въпреки отхвърлянето на исковете ,но на основание извършеното плащане от страна на ответника , въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски в размер 51,13 евро - юрисконсултско възнаграждение .

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

4

Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 13109/04.07.2025год.,постановено по гр.дело № 52328/2024год. по описа на СРС,47 състав ,в частта в която М. Д. А., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 427,36 лева, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 58,10 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г., сумата от 53,91 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането , както и сумата от 188,70 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съобразно уважената част от исковите претенции ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу М. Д. А., ЕГН:

Разпечатката съдържа 41 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ddb5441-4ca7-49ef-bc62-31c446928ab6