Решение № 1991 от 05.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1991 гр. Варна, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110111096 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът К. Т. Р. твърди, че при ЧСИ И. С., рег. № 712 на КЧСИ е било образувано изп. дело № 139/2014 г. въз основа на Изпълнителен лист № 813/16.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 1117/2011 г. на Районен съд - Д., с който Т.Р.П., ЕГН **********, и К. Т. Р., ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на „Б. ****“ ЕАД, ЕИК *******, следните суми: 6962.57 лева – главница, 1298.91 лева – договорна лихва за периода от 11.10.2010 г. до 15.09.2011 г., 543.46 лева – наказателна лихва за периода от 20.09.2010 г. до 15.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата подаване на заявлението – 15.09.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 580.25 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Излага, че последното изпълнително действие по това дело е извършено на 25.02.2015 г. и делото е перемирано.

Поддържа, че по силата на сключен Договор за прехвърляне на парични вземания от 2014 г. „Б. ****“ ЕАД е прехвърлила на ответното дружество „Е.

М.“ ЕООД гореописаните вземания към ищеца.

Заявява, че по молба на ответното дружество от 09.11.2020 г., въз основа на Изпълнителен лист № 813/16.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 1117/2011г. на Районен съд – Д., е образувано изп. дело № 753 по описа за 2020 г. на ЧСИ И. С., в рамките на което му е изпратена покана за доброволно изпълнение. По изпълнителното дело е изпратено запорно съобщение с изх.

№ 12712/17.12.2018 г. до банки и работодател и е събрана сумата от 28.66 лева.

Ищецът поддържа, че 5-годишната погасителна давност за процесното 1 вземане е започнала да тече от последното валидно изпълнително действие, т.е. от 25.02.2015 г., и е изтекла на 25.02.2020 г., като същата не е прекъсвана или спирана. Поради изложеното счита, че образуването на изп. дело № 753 по описа за 2020 г. на ЧСИ И. С., както и изпълнителните действия по същото дело, са осъществени след изтичането на давностния срок.

Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 9385.19 лева, от която 6962.57 лева – главница, 1298.91 лева – договорна лихва за периода от 11.10.2010 г. до 15.09.2011 г., 543.46 лева – наказателна лихва за периода от 20.09.2010 г. до 15.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.09.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 580.25 лева – съдебно-деловодни разноски, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 753 по описа за 2020 г. на ЧСИ И. С., образувано въз основа на Изпълнителен лист № 813/16.09.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 1117 по описа за 2011 г. на Районен съд – Д., поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който развива подробни съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Признава изложената от ищеца фактическа обстановка, свързана с образуване на заповедното производство, издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и образуването на изпълнителните дела. Оспорва погасяването на вземането по давност. Навежда доводи, че перемпцията е без правно значение за погасителната давност и такава не е изтекла, тъй като ответното дружество е преобразувало изпълнително дело № 139/2014 на ЧСИ И. С. в ново изп. дело № 753/2020 на същия съдебен изпълнител. Сочи, че по делото са налице регулярни поискани и/или извършени действия, както и редовни парични постъпления, превеждани от ЧСИ по сметка на „Е. М.“ ЕООД през време на целия петгодишен период, в който се твърди да е изтекла погасителната давност. Поддържа, че давност не е текла до постановяване на TP № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. Поддържа, че с поисканите и извършени конкретни принудителни действия, както и с извършените погасявания на задължението в рамките на изпълнителното дело и доброволно от длъжниците, давността е прекъсната. Навежда доводи, че с изтичане на предвидения в закона давностен срок се погасява не самото вземане, а единствено правото на принудително изпълнение.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

Длъжникът в изпълнителното производство може да се брани срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез

2 отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят. Съгласно чл. 439, ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаване на предявения иск следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно бланкетното възражение на ответника за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Такъв несъмнено е налице предвид наличието на висящо изпълнително производство за принудително събиране на процесните вземания. Не е налице и твърдяното от ответника противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум.

С доклада по делото е прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че срещу ищеца е издаден Изпълнителен лист № 813/16.09.2011 г. по ч. гр. д. № 1117/2011 г. на Районен съд - Д. в полза на „Б. ****“ ЕАД за следните суми: 6962.57 лева – главница, 1298.91 лева – договорна лихва за периода от 11.10.2010 г. до 15.09.2011 г., 543.46 лева – наказателна лихва за периода от 20.09.2010 г. до 15.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата подаване на заявлението – 15.09.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 580.25 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски; че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. дело № 139 по описа за 2014 г. на ЧСИ И. С.; че по силата на сключен Договор за прехвърляне на парични вземания от 2014 г. „Б. ****“ ЕАД е прехвърлила на ответното дружество процесното вземане; че по молба на ответното дружество от 09.11.2020 г., въз основа на Изпълнителен лист № 813/16.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 1117/2011г. на Районен съд – Д., е образувано изп. дело № 753 по описа за 2020 г. на ЧСИ И. С..

От събраните по делото писмени доказателства става ясно, че изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство. Видно от събраните по делото доказателства, заповедта за изпълнение е влязла в сила на 28.10.2014 г. – същата е връчена на длъжника К. Т. Р. по реда на чл.

46, ал. 1 ГПК на 14.10.2014 г., като по делото липсват доказателства в законоустановения срок длъжникът да е възразил срещу нея. Настоящият съдебен състав приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се приравни по правни последици на съдебно решение. Аргументите за този извод са следните: влязлата в сила заповед за изпълнение, освен изпълнителна сила, има и присъщите на съдебното решение последици – установително действие, непререшаемост и стабилитет. След влизане в сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички възражения на длъжника, че вземането не съществува, като те могат да бъдат релевирани единствено посредством извънредните способи по чл. 424 ГПК, за разлика от исковете по чл. 252, 254 и 255 от ГПК /отм./. В този смисъл разясненията, дадени в т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, не намират приложение. Поради така изложените съображения по 3 отношение установеното с влязлата в сила заповед за изпълнение вземане следва да намери приложение правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Следователно давността по отношение на процесното вземане е прекъсната с подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, като от момента на влизане в сила на заповедта е започнала да тече нова 5-годишна давност.

От съдържанието на приобщеното към писмените доказателства изп. дело № 139 по описа за 2014 г. на ЧСИ И. С. се установява , че същото е образувано с постановление на съдебния изпълнител от 27.01.2012 г., като на 11.02.2014 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на К. Т. Р..

Същото е връчено на 24.02.2014 г. Други изпълнителни действия срещу този длъжник не са предприемани.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Както в теорията, така и в съдебната практика последователно се застъпва становището, че при т. нар. „перемпция“ прекратяването настъпва по силата на закона, като не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. В този случай издаденото от последния постановление има само декларативен, а не конститутивен характер. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Със същото е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Изрично с ТР № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. Съгласно мотивите на цитирания тълкувателен акт за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

Съобразно изложените по-горе съображения следва да се приеме, че давност за процесните вземания не е текла до 26.06.2015 г., като от този момент е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е изтекъл на 26.06.2020 г., т.е. преди образуване на изп. дело № 753 по описа за 2020 г. на ЧСИ И. С.. Тъй като към датата на образуването на последното правото на принудително изпълнение на вземането вече е било погасено, извършените в рамките на изпълнителното дело действия са без правно значение.

Следователно предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Предвид изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1238.52 лева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във 4 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Тъй като с Определение № 10562/27.09.2022 г. ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 375.41 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът К. Т. Р., ЕГН ********** , с адрес гр. Д., ул. „***********, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. **********, СУМАТА ОТ 9385.19 лева /девет хиляди триста осемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/, от която 6962.57 лева – главница, 1298.91 лева – договорна лихва за периода от 11.10.2010 г. до 15.09.2011 г., 543.46 лева – наказателна лихва за периода от 20.09.2010 г. до 15.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.09.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 580.25 лева – съдебно-деловодни разноски, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 753 по описа за 2020 г. на ЧСИ И.