Решение № 295 от 23.02.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Бургас, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Иванова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20222100501495 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „М и В БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК: 206402374, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. 237, вх. Г, ет. 6, ап. 87, подадена чрез упълномощения процесуален представител адв. Надя Йорданова против решение № 135 от 21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 194/2022г. на Районен съд – Айтос, с което е отхвърлен иска му за приемане за установено по отношение на ответника „КМК БИЛД“ ЕООД, ЕИК: 201291767, със седалище и адрес на управление : гр. Айтос, обл.

Бургаска, ***, ет.1, ап. 1, представляван от управителя Конда Митев Кондов, че на основание чл. 422 от ГПК същия дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 5758.33 лв. съгласно издадена фактура № 6 от 07.05.2021г. за извършени монтажни дейности- силова инсталация, окабеляване и осветителна инсталацияокабеляване в обект- социални жилища за настаняване на малцинствени и социално слаби групи в УПИ VIII, в кв. 805 по плана на гр. Разград, ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Разград, като с решението е обезсилена издадената в полза на въззивникаищец заповед № 472 от 09.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.р.д. 1114/2021г. по описа на РС-Айтос и в полза на ответника са присъдени направените по делото разноски в размер на 720 лв.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с оплаквания, че същото е нищожно, тъй като е постановено въз основа на допуснати и приети от съда възражения и доказателства, които са били преклудирани съгласно чл. 133 от ГПК, като се цитират дадените в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения в тази връзка. При условията на евентуалност се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Излагат се съображения, че съдът не е обявил на страните предмета на спора и подлежащите на доказване обстоятелства. Сочи се, че в нарушение на чл. 12 от ГПК съдът не е обсъдил всички 1 доказателства, поради което е постановил необоснован акт. На следващо място се навеждат доводи, че в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения и неправилни фактически изводи, съдът е направил порочни правни изводи. По гореизложените съображения, подробно доразвити в жалбата се иска обявяване на обжалваното решение за нищожно и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, респ. за отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена.

Претендира присъждане на разноските по делото за двете инстанции. Направени са доказателствени искания, които са уважени във въззивното производство на основание чл.

266, ал. 3 от ГПК. Първите две от тях са за задължаване на основание чл. 192 от ГПК на Община Разград да представи всички документи, съдържащи се в обществена поръчка и сключения Договор BG16RFOP001-1-C02-S-05 от 20.01.2020г. и за изискване на справка от ТД на НАП –Бургас относно декларирани от ответника приходи от изпълнение на същата обществена поръчка, вкл. и възстановено ДДС. Третото касае искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза на основание чл. 195 от ГПК, а четвъртото е за изискване и прилагане на ч.гр.д. № 1355/2021г. по описа на РС-Разград .

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемият ответник „КМК БИЛД“ ЕООД, чрез упълномощения си процесуален представител адв. Хубан Соколов, е депозирал писмен отговор, в който е изложил съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Сочи, че в първоинстанционното производство ищецът не е приложил доказателствата, събрани по негова инициатива в производството по обезпечаване на доказателства пред РС- Разград, по което е образувано ч.гр.д. № 1355/2021г. по описа му.

Счита, че изготвените пред РС- Разград две експертизи установяват, че твърдените от ищеца дейности не са извършени фактически от него, нито са приети от ответника, въпреки, че стойността им е включена в изготвените фактури, които са осчетоводени само от ищеца, без да са приети в счетоводството на ответника. Прави се подробен анализ на заключенията по двете технически експертизи, изготвени в производството по чл. 207 и сл. от ГПК, като въз основа на него се излагат доводи, че е налице неправилно и некачествено изпълнение, извършено от ищцовата страна. Навежда съображения, че липсва документ, въз основа на който ищеца е начислил претендираните плащания, в т.ч. и, че не е съставена количествена сметка, която да е приета от ответника, а разходооправдателния документ- фактурата от 07.05.2021г. не съответства с изготвените от ищеца протоколи. На следващо място в отговора се сочи изготвения в протокол 1 за приемане на извършени СМР не е приет от ответника, същият е и с непълни реквизити и не отговаря на изискванията на Наредба № 3/31.07.2003г. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение на основание чл. 272 от ГПК. Противопоставил се е за допускане на исканите в жалбата доказателствени искания. По отношение на първото от тях – за задължаване на Община Разград да представи всички документи, съдържащи се в обществена поръчка и сключения договор № BG16RFOP001-1-C02-S-05 от 20.01.2020г., въззиваемото дружество счита, че посочените документи са неотносими към спора, а и по отношение на тях не е налице условието по чл. 266, ал. 3 от ГПК, тъй като не са били поискани от ищеца в първоинстанционното производство. Що се касае до второто доказателствено искане за изискване на справка от ТД на НАП –Бургас относно декларирани от ответника приходи от изпълнение на същата обществена поръчка, вкл. и възстановено ДДС, се възразява, че същото касае неотносими за спора обстоятелства, още повече, че въззивникът не е посочил какво ще доказва с тях. Въззиваемият не възразил да бъде допусната исканата от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза, но само за част от поисканите въпроси за изследване дали процесната фактура е осчетоводена и дали същата е подадена за възстановяване на ДДС. В останалата част въззиваемият е счел, че на поисканите въпроси е даден отговор в заключението по ч.гр.д. №1335/2021г. по описа на РС-Разград в производството по чл. 207 от ГПК. Не е възразил да бъде изискано и приложено ч.гр.д. № 1335/2021г. по описа на РС-Разград.

2

С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от ищеца „М и В Билдинг“ ООД за приемане за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79,ал. 1 от ЗЗД, че ответника „КМК БИЛД“ ЕООД му дължи сумата в размер на 5758.33лв. съгласно издадена фактура № 6 от 07.05.2021г. за извършени монтажни дейности- силова инсталация, окабеляване и осветителна инсталация в обект- социални жилища за настаняване на малцинствени и социално слаби групи в УПИ VIII, в кв. 805 по плана на гр. Разград, ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Разград.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен с Община Разград договор от 20.01.2020г. ответното дружество е изпълнител на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на СМР чрез инженеринг –изграждане на социални жилища за настаняване на малцинствени и социално слаби групи в кв. Орел“ на гр. Разград. Сочи се, че ответникът е възложил на ищеца като „подизпълнител“ на обекта извършване по горепосочената обществена поръчка определени СМР, а именно: силова инсталация, окабеляване и осветителна инсталация, като след изпращане от ответника на 14.04.2021г. на форма на подробна сметка на апартаменти и етажи, ищецът е уведомил ответника, че е налице разминаване по проекта и исканите услуги, за което е приложил подробна сметка. Ищецът твърди, че тази сметка била приета от ответника и след възприемане изцяло на констатираните по нея разминавания, му било възложено извършване на дейности по силова инсталация, окабеляване и осветителна инсталация- окабеляване. Заявява, че след изпълнение на възложените му дейности, на 04.05.2021г. е уведомил ответника, че е преработил изцяло количествената сметка на обекта и всички кабели на силовата инсталация са монтирани и подвързани, както и, че са уточнени трасетата на слаботоковите системи и необходимите технологични отвори за преминаване на захранващите линии и слаботоковите системи. Ищецът сочи също, че в същото уведомление е посочил, че в направения работен проект са заложени излази за контакти и осветление със средна дължима 10 м., а реалната дължина е 12м., което води до двойно увеличаване на метражите на кабелите на силовата инсталация. Наред с това се твърди, че към уведомлението е изпратил на ответника протокол за приемане на СМР по проекта– част силова инсталация и част осветление. Заявява, че на 07.05.2021г. е изпратил на ответника фактура № 6/07.05.2021г. за стойността на извършените услуги, по която ответникът е отказал да извърши плащане, въпреки, че не е възразил по изпълнението. Сочи, че с цел установяване на извършените СМР е поискал извършване на експертиза в производство по чл. 207 от ГПК, образувано по гр.д. № 1355/2021г. по описа на РС- Разград, като междувременно в хода на това дело е научил, че Община Разград е прекратила едностранно договора за обществена поръчка с ответника поради поискано от последния изменение на стойността на договора и удължаване на срока на изпълнение, както и поради констатирано некачествено изпълнение на СМР, липсата на технически ръководител и координатор на обекта, нарушаване на графика, разхвърляна площадка, затрупана с боклуци. Сочи, че е инициирал производство по чл. 410 от ГПК, по което с оглед постъпилото от ответника възражение по чл. 414 от ГПК е образувано настоящото исково производство. По подробно изложените в исковата молба съображения се иска уважаване на иска и присъждане на разноските по делото.

В предоставения едномесечен ответното дружество не е депозирало писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е взело становище по иска и не е ангажирало доказателства. В съдебно заседание пред първата инстанция, чрез упълномощения си адвокатски представител е оспорило иска. Представени са писмени бележки.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил изцяло предявения иск. Счел е, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване изпълнението на договора, тъй като експертизата и отговорите на вещото лице в производството по чл. 207 3 от ГПК е установено, че възложената от ответника работа е изпълнена неточно или изобщо не е изпълнена. Приел е също, че поради липсата на подписан между страните приемопредавателен протокол за свършената работа не става ясно кои елементи от поръчката са изпълнени. На последно място съдът е изложил мотиви, че счита, че отказът на ответника да плати претендираната сума е индикация, че същият не приема възложената поръчка за изпълнена.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е валиден съдебен акт.

По отношение на възраженията за нищожност следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, се приема, че нищожно е съдебното решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото или неподписаното решение.

В случая възраженията, направени във въззивната жалба, поради които се твърди нищожност на първоинстанционното решение са, че то е постановено в нарушение с дадените в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС указания, тъй като е основано на допуснати и приети от съда възражения и доказателства, които са били преклудирани съгласно чл. 133 от ГПК. Така наведените доводи обаче представляват твърдения за допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което не касаят валидността, а правилността на решението.