Решение № 151 от 12.05.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Варна, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело № 20223001000145 по описа за 2022 година

Постъпила е въззивна жалба от ПЛ. Г. Д. от гр.Варна срещу решение № 5/06.01.2022 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 346/2021 г., в частта, с която са отхвърлени - искът по чл. 432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 45000 лева до 73000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2017 г., и искът по чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ за мораторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 26.06.2017 г. – 04.02.2021 г. Моли за отмяна на решението в тези части като неправилно и за уважаване на исковете му изцяло, ведно с присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – ЗД „Бул Инс“ АД – гр.София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено 1 следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването за занижен размер на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалия следствие на ПТП от 26.06.2017 г., е неоснователно.Уврежданията на ищеца са посочени от ВОС изчерпателно в обжалваното решение и въззивният съд препраща към установената фактическа обстановка относно тях. Увредените основно минискус и дясна колянна става на пострадалия следствие усукване при ПТП на коляното му действително не са възстановени след две оперативни намеси, като ищецът е с блокирано коляно, артрозни промени, накуцваща походка и с болков синдром с давност от повече от 4 години. Същевременно според медицинското вещо лице лечението не е завършено като с рехабилитация и кинезитерапия би могло да се предотврати фиброзирането на връзките и на ставната капсула и на ограниченото свиване на коляното като се възстановят функциите му до 90%, но не и 100%. Походката на пострадалия е самостоятелна, без помощно средство, накуцваща с десния крак. Има и негативна прогноза при неповлияване да се наложи пълна смяна на колянната става с изкуствена такава, но това е само едно предположение без наложителност, като вещото лице не препоръчва да се отива директно на изкуствена става в случая предвид младата възраст на ищеца. Видно от представените във въззивното производство писмени доказателства за новонастъпили обстоятелства – две епикризи, на ищеца е извършено междувременно частично ендопротезиране на коляното през м.февруари 2022 г. в Болница „Лозенец“ – гр.София и проведени физио-терапевтични процедури в МБАЛ „Марина“ ЕАД-гр.Варна през м.март 2022 г., следствие на които болният е изписан с подобрение, като ходът на заболяването е благоприятен. Редуциран е отокът на дясната колянна става и са намалели болките, като походката се стабилизира след последните операция и процедури с помощно средство /патерица/. Нужни са продължителни рехабилитационни процедури, провеждане на ЛФК у дома и нов курс физиотерапия в болнични или санаториални условия, за да стане траен ефектът от лечението и да се подобри необратимо състоянието на ищеца.

Всички обстоятелства с оглед вида, характера, тежестта, силата и 2 продължителността на претърпените от ищеца следствие на ПТП болки и страдания, в т.ч. и на силната му тревожност и раздразнителност, възможни да отшумят по-бързо с посещения при психолог или психиатър, както и на тези, които ще търпи за в бъдеще, са отчетени правилно от ВОС, като обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 45000 лева, тъй като е адекватен, а не занижен, и справедливо ги възмездява.

Оплакването в жалбата относно началния момент на начисляване на законната лихва върху обезщетението е неоснователно. По новия КЗ няма основание за присъждане на законната лихва от датата на деликта, в случая – считано от 26.06.2017 г. Тя се присъжда на основание чл.429, ал.3 – КЗ, считано от по-ранната дата между датата на уведомяването от застрахования за събитието и датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. В случая по делото са представени доказателства за предявяване на застрахователна претенция от ищеца на 05.02.2021 г., затова законната лихва е присъдена от този момент и това е правилно. Не може да се обсъжда копиран по средата на жалбата на л.8 документ от 28.07.2017 г., който не е бил представен и приет в първоинстанционното, както и във въззивното производство.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваните му части. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция – договорен и изплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 1680 лева, с вкл.ДДС, предвид регистрация на адвоката по ЗДДС, който не е прекомерен съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/06.01.2022 г. на Окръжен съд Варна-ТО 3 по т.д. № 346/2021 г. в обжалваните му части.

ОСЪЖДА ПЛ. Г. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Мария Луиза“ №26, ет.2, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД – гр.София , ЕИК 831830482, сумата 1680 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция.

В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4