Решение № 336 от 19.11.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 336 гр.Пловдив,19.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и трети октомври…през…две хиляди и деветнадесета година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка

Костадинова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Александър Стойчев при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №538 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №240/08.05.2019г., постановено по търг. д. №540/2018г. по описа на Окръжен съд П., ответникът ЗАД „ОЗК-З“, ЕИК ***, в качеството му на застраховател за риска задължителна застраховка Г.О. на автомобилистите за товарен автомобил „К.“ с ДКН РВ *** ХМ, по силата на застрахователна полица №***, със срок на действие 27.04.13г.-26.04.14г., е осъден да заплати на М.П.Б., ЕГН ********** и на Н.П.Б., ЕГН ********** сумите от по 15 000лв., ведно със законната лихва от 09.07.2013г. до окончателното им плащане, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на дядо им Н.А.Б., загинал при ПТП, състояло се на 09.07.2013г., на път **, на разклона за гр. С., причинено от В.А.К., при управление на посочения товарен автомобил, за което водачът на автомобила е признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд

№1741/14г. на ПОС, като за разликата до претендираните от тях обезщетения от по 30 000лв. исковете са отхвърлени, поради съпричиняване на ПТП от 09.07.2013г. от Н.Б., при принос от 50%. ЗАД „ОЗК-З“ е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, държавна такса 1 200 лв. и на основание чл.38, ал.2 от ЗА - на адвокат Т.Р.Н., сумата от общо 1 430лв. - адвокатско възнаграждение от по 715лв. по съразмерност с уважената част от исковете, за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на всяка от ищците М.П.Б. и Н.П.Б.. Ищците М.П.Б. и Н.П.Б. са осъдени да заплатят на ЗАД „ОЗК-З“ сумата от по 772.50лв. - разноски по съразмерност.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – ЗАД „ОЗК-З“. Въззивната жалба е срещу тази част на решението, с която исковете са уважени за сумата от по 15 000лв. Счита, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Твърди се неправилна преценка относно степента на съпричиняване от страна на пострадалия, като за съпричиняване се сочи, освен управление на велосипеда без изправни спирачки и това, че починалият не е носел каска, светлоотразителна жилетка, нямал е фар или каквото и да е било предпазно средство. Счита, че съпричиняването следва да бъде определено на 75%, а не както е приел първоинстанционният съд – 50%. Позовава се на неспазване на рекламационната процедура по чл.498 ал.3 от КЗО. На следващо място се твърди, че не е доказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищците. Позовава се на неспазване разпоредбата на пар. 96 ал.1 от ПЗР на

ЗИДКЗ, определящ лимитите за обезщетение на лицата по чл. 493а ал.4 от КЗ. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло или присъдени в по-нисък размер.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни – М.П.Б. и Н.П.Б. и насрещна въззивна жалба, обективирани в едно писмено изявление. С отговора на въззивната жалба същата се оспорва изцяло.

Насрещната въззивна жалба е срещу тази част от решението, с която исковете са отхвърлени за разликата от по 15 000лв. до пълния претендиран размер – по

30 000лв. за всяка от жалбоподателките. Без да се възразява срещу възприетото от първоинстанционния съд съпричиняване, считат, че възприетата от първоинстанционния съд степен на съпричиняване е завишена. Позовават се на влязлата в сила присъда и на разпоредбата на чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП и изразяват становище, че действията на водача на товарния автомобил са допринесли в по-голяма степен за инцидента, а съпричиняването от страна на пострадалия следва да бъде не повече от 30%.

В депозирания от ЗАД „ОЗК-З“ отговор на насрещната въззивна жалба, същата е оспорва изцяло.

С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба, както и с отговора на същите, не Са предявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Процесуалният представител на жалбоподателите по насрещната въззивна жалба предявява възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.

Ищците в първоинстанционното производство – М.П.Б. и Н.П.Б. са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: При пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.07.2013г., на път **, на разклона за гр. С., при управление на велосипед, починал техният дядо - Н.А.Б.. Пътнотранспортното произшествие е причинено от В.А.К., при управление на товарен автомобил „К.“ с ДКН РВ *** ХМ.

Водачът на товарния автомобил е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №1741/2014г. на ПОС. Ищците твърдят и са изложили обстоятелства за наличие на установена трайна емоционална връзка с техния дядо, който участвал активно в отглеждането и възпитанието им. Вследствие смъртта на близкия родственик, с когото живеели и в едно домакинство, ищците и понастоящем изпитват душевни болки и страдания. Отговорността на ответника се ангажира в качеството му на застраховател за риска Г.О. на автомобилистите за товарния автомобил „К.“ с ДКН РВ *** ХМ, по силата на застрахователна полица №***, със срок на действие - 27.04.2013г.-26.04.2014г.

Искането, с което е сезиран съдът е, ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата от по 30 000лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 09.07.2013г.

В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника ЗАД „ОЗК-З“ се оспорват предявените искове. Относимите за настоящето производство възражения по основателността на същите, се поддържат във въззивната жалба и са посочени по-горе.

При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери за установено следното:

Доколкото възражението за неспазена процедура по чл.498 ал.3 от КЗ касае допустимостта на предявените искове, съответно допустимостта на постановеното решение, то следва да се обсъди на първо място.

Същото е неоснователно. Разпоредбата на чл.498 ал.3 от действащия КЗ визира като положителната процесуална предпоставка за възникване правото на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка Г.О. на деликвента – провеждането на рекламационната процедура по отправяне на писмена застрахователна претенция пред застрахователя, отказ или бездействие на последния в указания от закона срок. Пар. 22 от ПЗР КЗ обаче изрично предвижда, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилагат разпоредбите на отменения КЗ, непредвиждащ посочената в чл.498 ал.3 от действащия КЗ процедура, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В случая, застрахователният договор е сключен, а и процесното ПТП е настъпило по време на действието на отменение КЗ и липсва „договорено друго“ по смисъла на пар.22 от ПЗР КЗ, при което процедурата, визирана в чл.498 от КЗ е неприложима.

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за Зто /отм./, съгласно която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Г.О.”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Ищците са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на своя дядо, с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Релевантни за наличието на действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговите внуци – ищци по делото, са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства. От показанията на свидетелите Б. и С.

– съответно майка и леля на ищците, по безспорен начин се установява, че ищците и починалият им дядо са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. Семействата на ищците и починалия Н.Б. живеят в двуетажна къща и ищците от раждането им са свикнали с присъствието на дядо си.

Като деца преимуществено са пребивавали в дома му /на първия етаж/, а Н.Б. е участвал активно в тяхното отглеждане. /Същият е бил пенсионер, грижел се е за тях, докато родителите им са били на работа, водел ги е и ги е прибирал от детска градина и от училище/. Създадената близка емоционална връзка между дядо и внуци се е запазила и доразвила през годините. А неочакваната смърт на дядото, която и за двете ищци е била пръв трагичен случай в семейството, се отразила изключително неблагоприятно на психическото им състояние. М.Б. припаднала на погребението, а Н.Б. /която към процесния момент не е била навършила пълнолетие/ не пожелала да отиде на погребението, не искала да приеме като факт смъртта на дядо си, искала да го запомни „такъв, какъвто е“. След смъртта на дядо си и двете ищци били тъжни /„съкрушени“, според показанията на св.С./, усамотени и понастоящем все още преживяват тежко загубата на един от най-близките родственици. Показанията на двете свидетелки, макар и родственици на ищците, съобразявайки и разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът кредитира изцяло, като непосредствени и убедителни, почиващи на лични впечатления. От традиционно установените отношения на близост и привързаност между роднини по права линия от втора степен, следва, че загубата, причинена от смъртта на родственик от този кръг, води до отрицателни психо-емоционални преживявания. При преценката на личния характер на претенцията за репариране на неимуществени вреди, настъпили вследствие смърт на родственик, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите, както и връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение, въззивната инстанция намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от по 30 000лв. е справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищците болки и страдания, свързани в със загубата на изключително близък човек.

Разпечатката съдържа 40 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5dd9d8c6-c13d-450b-9fe8-be8100731c62