Решение № 1128 от 12.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1128 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330109718 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Алмин“ ЕООД, ЕИК 825185269 против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 314, 96 евро с ДДС /616 лева с ДДС/, представляваща заплатена без правно основание сума за недоставена услуга по пренос през електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение, находящ се в **, с ИТН **, клиентски № ** за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023 г.

Ищецът твърди, че е клиент с кл. № ** на ответното дружество в качеството му на търговец на свободен пазар на електрическа енергия. Във връзка със сключен между тях договор за комбинирани услуги /Индивидуален договор за продажба на ел. енергия от 01.10.2020 г./ ищецът заплащал на търговеца всички дължими суми за енергия, вкл. за мрежови услуги, като фактурите за тези услуги били издавани от ответника. Ищецът бил собственик на трафопост, който трансформирал ел. енергия от средно напрежение 20 kV в ниско напрежение 0,4 kV, която се използвала от производствените мощности на дружеството, а мрежата ниско напрежение била изградена от ищеца съобразно предписанията за обектите на дружеството. Средството за измерване на ел. енергия по преценка на мрежовия оператор „Електроразпределение – Юг“ ЕАД било поставено вътре в имота на ищеца на ниво ниско напрежение, а не на границата на собственост съобразно 1 изискването на чл. 120 ЗЕ, чл. 29, 30 от Наредба № 6 и чл. 14 ПИКЕЕ, при което ежемесечните си сметки ищецът получавал по цена ниско напрежение, а не по цена на ниво на реално доставената ел. енергия – средно напрежение.

Поддържа, че операторът на разпределителната мрежа доставя до трафопоста на ищеца ел. енергия средно напрежение, която ответникът следвало да таксува на цена средно напрежение, на което ниво следвало да се разположи и уредът за измерване. Пренос през мрежа ниско напрежение реално не се осъществявал, тъй като мрежата ниско напрежение била собственост на ищеца. Начинът на отчитане бил в нарушение на разпоредбата на чл. 120 ЗЕ и Наредба № 6, където изрично било регламентирано, че отчитането става с уреди на оператора на мрежата на границата на собственост на имота на крайния клиент, а не, както било в случая – при излизане на ел. енергия от трансформаторите на клиента. Поддържа, че СТИ било погрешно разположено в имота на ищеца, а не на границата на собственост на съоръженията, която била външен стълб на 160 м. извън имота, където още през ** г. следвало да бъде разположено СТИ, съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност, а след това и през 2007 г., съгласно чл. 16, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./. За периода от м. януари 2023 г. до м. декември 2023 г. издаваните от ответното дружество фактури били за услуга по пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение, каквато услуга не била доставяна, при което счита, че е платил на ответника недължимо в повече сума в общ размер от 513,34 лв. без ДДС или 616,01 лв. с ДДС.

Предвид изложеното, моли ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца сумата от общо 616 лева, представляваща получена без правно основание сума за недоставена услуга по пренос през електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска и моли за неговото отхвърляне.

Не оспорва, че ищецът е клиент на дружеството за обект, находящ се в ** с ИТН **. Твърди, че сумата е платена на основание сключения между страните Индивидуален договор за продажба на ел. енергия от 01.10.2020 г., както и Търговските условия към него. Поддържа, че ответното дружество не предоставя услуга пренос по разпределителна мрежа и не следва да отговаря за надплатената цена за тази услуга. Кредитор на това вземане бил мрежовият оператор „Електроразпределение – Юг“ ЕАД, а ответникът бил единствено посредник при плащането на дължимите суми за мрежови услуги. Твърди, че извършва фактурирането след предоставяне на данни от оператора на мрежата, като посочва, че е заплатил, по силата на сключен помежду им рамков договор, получените от ищеца суми за цена за пренос през електроразпределителната мрежа за претендирания период. Ответникът не можел да носи отговорност за коректността на данните, предоставени му от мрежовия оператор.

Счита, че по иска следва да отговаря операторът на разпределителната 2 мрежа, а не търговецът на електрическа енергия. Подържа, че всички суми по процесните фактури са платени на ответното дружество на годно основание – сключения между страните индивидуален договор за продажба на ел. енергия.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът е направил искане на осн. чл.

219, ал. 1 ГПК да бъде конституирано като трето лице – помагач на негова страна „Електроразпределение – Юг“ ЕАД. Твърди, че това дружество е оператор на разпределителната мрежа за обекта на ищеца, като между търговеца и мрежовия оператор бил сключен Рамков договор № ** г. по чл.

23, ал. 1, вр. чл. 11, т. 13 ПТЕЕЕ, съобразно който следвало да се уреждат финансовите взаимоотношения между мрежовия оператор, търговеца и ищеца във връзка с дейностите по достъп до разпределителната мрежа и/или пренос и разпределение на ел. енергия през разпределителната мрежа, както и дължимите нормативно определени надбавки и цени за всеки обект на ползвателя на мрежата. Посочва, че в изпълнение на задълженията си по договора е платил на мрежовия оператор процесната сума, като при евентуално уважаване на исковата претенция, за ответника ще възникне претенция към привлеченото трето лице за платеното без основание.

С проекта за доклад на делото, обективиран в Определение № 15163/25.11.2025г. съдът е конституирал „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 29, като трето лице – помагач на страната на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че е извършил плащания в полза на ответното дружество, възлизащи в размер от 616 лв. с ДДС за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023г.

По делото не се спори, че ищецът „Алмин“ ЕООД е собственик на мачтов трафопост 20 kV, находящ се в стопанисвания от него обект в село Царацово, който обект е присъединен към електропреносната мрежа през ** г.

Видно е от приетото като писмено доказателство по делото Разрешение за ползване № **.** г. (л. 6- 7), към момента на присъединяване към електропреносната мрежа същият е отговарял на законоустановените изисквания.

С проекта за доклад по делото, н а основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: ищецът е клиент на ответното дружество с кл. № ** за обект, находящ се в **, ИТН **; за посочения обект между ищеца и ответника е сключен Индивидуален договор за продажба на ел. енергия от 01.10.2020г. ; размерът на дължимата цена за разликата за пренос средно напрежение и пренос ниско напрежение от 616 лева с ДДС, както и 3 обстоятелството, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е заплатила процесната сума на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

В настоящото производство ищецът поддържа, че ответното дружество е получило сумата от 616 лева с ДДС без основание, тъй като до обекта му се доставя електроенергия средно напрежение, но не и ниско напрежение.

Предвид това се претендира възстановяване на процесната сума като платена без основание, която сума представлява разлика в цената на двата вида пренос между мрежите за средно и ниско напрежение за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023г.

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД от своя страна поддържа, че не е материално легитимиран да отговаря по исковата претенция, доколкото обектът на ищеца е присъединен към разпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Това съждение на ответника обаче не може да бъде споделено поради следните съображения:

По смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката ответното дружество има качеството на краен снабдител, а ищецът е краен клиент, присъединен към електропреносната и електроразпределителната мрежа. По делото се установи, че страните са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия и в процесния период 01.01.2023 г. – 31.12.2023г. ответното дружество е снабдявало ищеца с електроенергия, за което е издавало ежемесечно фактури, сумите по които са изплатени от клиента на доставчика. Съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия ( в приложимите за процесния период редакции – ДВ, бр. 39 от 2014 г. и бр. 110 от 2021 г. ), клиентите заплащат цената на мрежовите услуги за достъп на крайния снабдител, като съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, последният има задължението да събира и заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа сумите за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество ел. енергия.

Тоест, именно ответникът изисква и съответно получава плащане от ищеца по издадените и описани по- горе фактури.

Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът е материалноправно легитимиран да отговоря по предявения иск, доколкото се явява краен снабдител, на когото законът е възложил да събира и заплаща на електроразпределителното дружество сумите, дължими за предоставени мрежови услуги. В този смисъл възраженията в отговора на исковата молба се явяват неоснователни.

Основният спорен по делото въпрос се съсредоточава около това дали потребеното количество енергия е измерено в местата, определени съобразно нормативните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 120 ал. 1 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена до крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване, разположени до или на границата на имота на клиента. Чл. 120, ал. 2 ЗЕ обаче предвижда, че границата на собственост на електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно 4 изискванията на наредбата по чл. 116 ал. 7 и на правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6.

ЗЕ. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в редакцията, действаща през процесния период, предвиждат (чл. 14 ал. 1), че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Следователно за разрешаване на спора от съществено значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения.

Според чл. 27 от Наредба № 6/09 .06.2004 г., границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното / разпределителното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване.

По делото не се спори, че обектът на ищеца е присъединен към преносната мрежа на ниво средно напрежение - 20кV чрез мачтов трафопост, находящ се в неговия имот. Видно от представеното по делото Разрешение за ползване № **.** г. (л. 6- 7), собственик и експлоатиращ строежа на процесния трафопост е дружеството – ищец.