Определение № 380 от 27.07.2021, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 380 гр. София , 19.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камелия Ефремова

Бонка Йонкова

Евгений Стайков като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Частно касационно търговско дело № 20218003901347 по описа за 2021 година

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „БПИ“ АД със седалище в гр. София срещу определение № 100033 от 21.01.2021 г., постановено по ч. т. д. № 4/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено определение № 260134 от 17.09.2020 г. по т. д. № 60/2020 г. на Окръжен съд - Бургас за спиране на производството по делото до приключване на т. д. № 274/2019 г. на Окръжен съд - Бургас и т. д. № 861/2019 г. на Окръжен съд - Варна с влезли в сила решения.

Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа оплаквания, че изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е необоснован и незаконосъобразен, тъй като не е изпълнено едно от изискванията за прилагане на посочената разпоредба субективен идентитет между разглежданото от него дело и образуваните пред Окръжен съд - Бургас и Окръжен съд - Варна т. д. № 274/2019 г. и т. д. № 861/2019 г. Излага доводи, че решенията по посочените дела с предмет установяване нищожност на договорите за лизинг, сключени с удовлетворения от него кредитор, няма да имат значение за изхода по заведеното от него дело с предмет съществуването на възникнало в негова 1 полза суброгационно вземане, евентуално - на вземане от неоснователно обогатяване.

С жалбата е представено изложение по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулиран е следният въпрос, за който се твърди, че е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 173/07.01.2020 г. по гр. д. № 5406/2016 г. на I г. о. : „Съществува ли връзка на обусловеност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между дела, които са образувани между различни страни и предметът на всяко се очертава, както следва : По едното дело ищецът е предявил установителен иск по чл.694, ал.2 ТЗ, с който иска да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземания, възникнали на основание чл.74 ЗЗД и представляващи регресни вземания на ищеца от ответника за погасени от ищеца задължения на ответника по договори за лизинг, по които ищецът не е страна, а при условията на евентуалност - вземанията съществуват поради това, че ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил без основание поради плащане с парични средства на ищеца на задълженията на ответника по договорите за лизинг; Другото дело е образувано по искова молба на ищец ответник по първото дело, срещу лизингодателя по договорите за лизинг, с която се иска прогласяване на нищожността на тези договори поради противоречие със закона съгласно чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и при условията на евентуалност поради постигнато привидно съглашение с лизингодателя, с което се прикривали договори за заем, съгласно чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД“. При условията на евентуалност допускането на касационно обжалване е обвързано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с липсата на произнасяне от страна на ВКС по поставения въпрос. Като основания за допускане на касационно обжалване бланкетно са посочени вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното определение - чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са подадени отговори от ответника по жалбата „Еврокапитал България“ АД /н./ и от синдика на дружеството Николай Ангелов Ганев.

2

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството по т. д. № 60/2020 г. е образувано пред Окръжен съд Бургас по искова молба на „БПИ“ АД, с която е предявен иск против „Еврокапитал България“ ЕАД - в открито производство по несъстоятелност, при участие на синдика на дружеството, за установяване съществуването на вземане с размер 606 364.02 лв. на „БПИ“ АД, предявено в производството по несъстоятелност и включено в списъка на неприетите вземания, претендирано на основание чл.74 ЗЗД като регресно вземане към „Еврокапитал България“ ЕАД вследствие погасяване от „БПИ“ АД на задължения на дружеството към „И Ар Би Лизинг“ ЕАД по договор за лизинг № 004572-001 от 24.03.3008 г. и по договор за лизинг № 004572 от 25.06.2008 г., съединен в условията на евентуалност с иск за съществуване на вземане със същия размер поради неоснователно обогатяване.

Първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад по делото, в който е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, след което по повод направено от ответника искане е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влезли в сила решения на производствата по т. д. № 274/2019 г. на ОС - Бургас и т. д. № 861/2019 г. на Окръжен съд - Варна. За да постанови спирането, съдът е приел, че изходът на посочените две дела, образувани по предявени от „Еврокапитал България“ ЕАД против първоначалния кредитор „И Ар Би Лизинг“ ЕАД с ново фирмено наименование „М Лизинг“ ЕАД искове за прогласяване нищожност на договорите за лизинг на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.52 ЗЗД има преюдициално значение за разрешаването на спора по иска с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ. Връзката на преюдициалност е мотивирана със съображения, че доколкото вземането, предмет на установяване с поддържания като главен иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, произтича от суброгирането на ищеца в правата на удовлетворения кредитор „И Ар Би Лизинг“ ЕАД по договорите за лизинг, произнасянето по исковете 3 за нищожност на договорите е обуславящо за преценката относно съществуването на вземането, тъй като изпълнилото чуждо задължение трето лице не може да има повече права от кредитора, в чиито права се е суброгирало; Отричането на правата на кредитора със сила на пресъдено нещо ще обвърже и суброгиралото се в правата трето лице - в случая ищецът „БПИ“ ДАД.

Сезиран с частна жалба от дружеството - ищец, Апелативен съд - Бургас е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, с което е потвърдил определението на първоинстанционния съд за спиране на делото.

Въззивният съд е изразил съгласие с преценката на първоинстанционния съд за наличие на преюдициална връзка между инициираните от длъжника „Ерокапитал - България“ АД дела, насочени към установяване нищожност на договорите за лизинг, и заведеното от „БПИ“ АД дело с предмет установяване съществуването на вземане, произтичащо от суброгиране в правата на удовлетворения кредитор „И Ар Би Лизинг“ ЕАД, чийто източник са същите договори. С аргумент, че силата на пресъдено нещо на решенията, с които ще се признае или отрече нищожността на договорите за лизинг, ще обвърже „БПИ“ АД в качеството му на частен правоприемник на първоначалния кредитор „И Ар Би Лизинг“ ЕАД, въззивният съд е формирал извод, че са изпълнени изискванията на процесуалния закон за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производствата по предявените от длъжника искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.152 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, с който частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационния контрол, не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В съдържанието на въпроса са възпроизведени фактите от делото, въз основа на които въззивният съд е извършил преценка за наличие на предпоставките за спиране на 4 исковото производство на основание чл.229, ал.1, т.3 ГПК, а отговорът на въпроса предполага произнасяне дали тези факти са преценени правилно. В стадия на производството за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд в обжалваното определение/решение са обосновани и законосъобразни, а селектира жалбите съобразно наличието на специфичните за достъпа до касационно обжалване основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Поради това, че е от значение за правилността на обжалваното определение, поставеният въпрос не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол.

По отношение на въпроса не е доказана и сочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В цитираното в изложението решение № 173/07.01.2020 г. по гр. д. № 5406/2016 г. на ВКС, I г. о., е прието, че : „Основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Когато обуславящото дело е гражданско, за да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на решението по него от съда по обусловения иск, не е достатъчно предмета на преюдициалния спор да се инкорпорира в предмета на обусловеното дело, а трябва да е налице и субективен идентитет между двете дела“. Постановеното от въззивния съд определение не противоречи на практиката в посоченото решение, а е в съответствие с нея. За да потвърди определението на първоинстанционния съд за спиране на делото, въззивният съд е направил извод, че спорът по заведените пред друг съд дела има обуславящо /преюдициално/ значение за разрешаване на спора по спряното дело и че доколкото ищецът по спряното дело е частен правоприемник на една от страните /ответникът/ по преюдициалното дело, той ще бъде обвързан със силата на пресъдено нещо на решенията по разглежданите от другия съд дела. Въззивният съд е преценил, че правоприемството удовлетворява изискването за наличие на субективен идентитет на делата, релевантен за приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, а дали тази преценка е правилна, е въпрос извън обхвана на производството по допускане на касационно 5 обжалване.

Поради значимостта на поставения въпрос за правилността на обжалваното определение неговият отговор би бил от значение единствено за изхода по конкретното дело, не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. С оглед на това искането на жалбоподателя за допускане на определението до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно.

По изложените съображения определението по ч. т. д. № 4/2021 г. на Апелативен съд - Бургас не следва да се допуска до касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател се е позовал бланкетно на основанията по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК, без да посочи от какво произтича вероятната недопустимост и очевидната неправилност на обжалваното определение. В рамките на правомощията си за селектиране на касационните жалби съставът на ВКС не констатира пороци, насочващи към предположение за недопустимост на определението, и не преценява определението като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Поради това касационно обжалване не следва да се допуска и на бланкетно заявените основания по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.