Решение № 2193 от 15.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2193 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20231100505309 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. Р. С., действащ лично и със съгласие на майка му Н. Н. З., срещу Решение № 3353 от 03.03.2023 г., постановено по гр. дело № 60558/2022 г. на Софийски районен съд, 139 -ти състав, в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка на въззивника е отхвърлен за разликата над 380.00 лева до пълния предявен размер от 450.00 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и противоречи на нормите на чл. 142 СК и чл. 150 СК. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск. Не претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна Р. С. С. не е подал отговор на въззивната жалба и не се явява в съдебно заседание.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

1

С Решение № 3353 от 03.03.2023 г., постановено по гр. дело № 60558/2022 г. на Софийски районен съд, 139-ти състав, първоинстанционният съд е изменил размера на определената с Решението от 08.12.2021 г. по гр. дело № 891/2021 г. на Районен съд – Радомир, месечна издръжка в размер на 250.00 лева в полза на детето М. Р. С., като е осъдил бащата да заплаща на детето му М., на основание чл. 150 СК, месечна издръжка в увеличен размер от 380.00 лева, считано от датата на исковата молба (08.11.2022 г.) до настъпване на пълнолетие или на законни предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 450.00 лева, като неоснователен. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си и по отговорността за разноските.

Доводите на въззивника касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваната част са неоснователни.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице увеличение на нуждите на детето от средства за съществуване от времето, когато е определена месечна издръжка от 250.00 лева (08.12.2021 г.). През изминалия период ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и неговите потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Освен това, в случая, поначало няма нужда от издръжка, която да е съществено различна от нуждата от издръжка на всяко здраво дете на неговата възраст. Бащата реализира месечен облагаем доход в размер малко над 2 000.00 лева.

Размерът на издръжката зависи и от възможностите на дължащия да я заплаща, а последните – от неговите доходи, имотно състояние и професионална квалификация (т. 5 от ППВС 5/70 г.). Въззивникът-ищец не е ангажирал доказателства в преклузивните срокове за по - големи доходи на въззиваемия. Възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка, която касае не само размера на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, но и основанието на иска – арг. от чл. 140, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 СК и т. ІV от ППВС 5-70 г.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част е правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Неоснователен е доводът във въззивната жалба, свързан с настъпили промени в обстоятелствата по чл. 142, 2 ал. 1 СК – нарастването на собствените потребности и нарастване на материалните възможности на родителя – въззиваем, от когото се търси издръжката. Правилно първостепенният съд е съобразил нарасналите нужди на детето и му е определил издръжка платима от бащата в размер на 380.00 лева, съобразно дохода малко над 2 000.00 лева на този родител, но като е отчел и, че поначало по-голямата част от дължимата издръжка се покрива от неотглеждащия родител.

С оглед на което, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

По делото в настоящата инстанция никоя от страните не претендира разноски, поради което въззивният съд не се произнася по въпроса за разноските.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3353 от 03.03.2023 г. , постановено по гр. дело № 60558/2022 г. на Софийски районен съд, 139-ти състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3