Решение № 68 от 27.09.2024, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Тополовград, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20232320100368 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от К. Д. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.Т., ул.“*********, чрез пълномощник адв.Н. Р. от БАК, със съдебен адрес: гр.Б., ул.“*************** против „Е.М.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., кв.***************** чрез управителя Р.И.М.-Т., с цена на иска 10810,36 лева.

Обстоятелствата, на които ищцата основава претендираните права и предявения иск са следните:

Твърди се в исковата молба, че срещу ищцата е бил издаден изпълнителен лист от 25.01.2013 г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ЧГД № 9/20213 г. по описа на РС – Тополовград за сумата в общ размер на 10 810,36, включващо: 9 063,84 лева – главница; 871,05 лева – договорна лихва; 219,38 лева – наказателна лихва;

203,09 лева – внесена държавна такса и 453,00 лева – адвокатско възнаграждение, които суми същата следва да заплати на Банка ДСК ЕАД, като вземането е цедирано с Договор за цесия първоначално на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, а по-късно и на ответника по делото „Е.М.“ 1

ЕООД.

Твърди се още, че за събирането на горепосочените суми е било образувано изпълнително дело № 720/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, рег.№ 765 на КЧСИ, по изрична молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД от 18.03.2016 г. Взискателят се е легитимирал като кредитор на ищеца посредством договор за цесия от 24.09.2013 г., сключен с „Банка ДСК“ЕАД. С молбата взискателят е поискал единствено да се образува изпълнително дело, както и до длъжника да се изпрати и връчи заповед за незабавно изпълнение.

До 18.03.2019 г. по изпълнителното дело не са постъпвали други искания/молби от „ОТП Факторинг“ ЕАД, като на 18.03.2019 г. е постъпило искане за налагане на възбрана на недвижими имоти, собствени на длъжника.

Преди тази дата по делото не са налични изпълнителни действия извършени и по инициатива на съдебния изпълнител, нито са постъпвали искания от взискателя.

Твърди се в исковата молба, че на 14.10.2022 г. по изпълнително дело № 720/2016 г. по описа на ЧСИ Илчева е постъпила молба от ответника по настоящото дело с искане за конституиране като нов кредитор на ищеца във връзка със сключен договор за цесия между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД.

Твърди се още, че вземането на ответника по делото, което има към ищеца по изпълнителен лист от 25.01.2013 г., както и правото му на принудително изпълнение е погасено по давност, както и че ищцата не дължи изпълнение и плащане по представения за събиране пред ЧСИ Гергана Илчева изпълнителен лист, поради погасяването му давност. Начален момент:

25.01.2013 г., когато е издаден изпълнителният лист срещу длъжника и краен момент – 18.03.2019 г. – когато е подадена молба за налагане на възбрана върху недвижими имоти. В периода 25.01.2013 г. – 18.03.206 г. не е имало висящо изпълнително дело срещу длъжника, съответно давността не е спирала, а подадената на 18.06.2016 г. молба за образуване на изпълнителното дело не прекъсва давността, с оглед задължителните постановки дадени в Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г., по тълк.дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, според което молбата за образуване на изпълнително дело не прекъсва давността.

Поради което се претендира с исковата молба, съдът, след като се убеди 2 в основателността на твърденията на ищцата, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника „Е.М.“ЕООД, че ищцата К. Д. В., не дължи изпълнение и плащане на парично задължение, в общ размер на 10 810,36 лева, включващо: 9 063,84 лева – главница, 871,05 лева – договорна лихва; 219,38 лева – наказателна лихва; 203,09 лева – внесена държавна такса и 453,00 лева – адвокатско възнаграждение, които суми са описани в изпълнителен лист от 25.01.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 9/2013 г., по описа на РС – Тополовград и за събирането на които е било образувано изпълнително дело № 720/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, рег.№ 765 на КЧСИ, поради това, че правото му да събира принудително и да изисква плащане на описаните по-горе суми е погасено по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата К. Д. В. – редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не се явява и процесуалният представител адв.Н. Р. от АК – Б., като заявява, че са съгласни делото да бъде гледано в тяхно отсъствие.

Ответникът „Е.М.“ ЕООД – редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание, като в отговора си процесуалният представител адв.Н. К. от АК – С.З. дава съгласие делото да бъде гледано в тяхно отсъствие.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ЧГД № 9/2013 г. по описа на РС – Тополовград от 25.01.2013 г. и от изпълнителен лист по същото дело от 25.01.2013 г. ищцата е била осъдена да заплати на Банка ДСК ЕАД общата сума от 10 154,27 лв., от които 9063,84 лева главница по договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2009 г. и допълнително споразумение от 22.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2013 г. до окончателно изплащане на сумата; 871,05 лева – договорна лихва от 22.11.2010 г. до 24.01.2013 г.; 219,38 лева – наказателна лихва от 27.12.2012 г. до 24.01.2013 г.;

203,09 лева – платена държавна такса и 453,00 лева за юрисконсултско 3 възнаграждение. За събирането на горните суми е било образувано изпълнително дело № 720/2016 г. от 18.03.2016 г. Това изпълнително дело е образувано срещу длъжника по повод на изрична молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Взискателят е легитимирал себе си като кредитор на ищеца посредством договор за цесия от 24.09.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД. С молбата си взискателят е поискал да се образува изпълнително дело и да бъде връчена на длъжника, в случая ищцата заповедта за изпълнение с покана за доброволно изпълнение. С тази молба е било поискано да бъдат събрани и всички разноски по изпълнителното дело, както и юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на настоящото изпълнително дело в общ размер на 461,84 лева. С молбата е поискано длъжника да заплати задължението, като е посочен и неговия актуален размер – 9063,84 лева – непогасена главница; 1030,43 лева – лихва по изпълнителен лист върху непогасената главница; 2883,75 лева – законна лихва и 706,09 лева присъдени и непогасени разноски и такси по изпълнителния лист, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане. Поискано е едновременно с връчването на заповедта за изпълнение с покана за доброволно изпълнение, да бъде пристъпено към принудително събиране на вземането, като е посочена и банкова сметка. До 18.03.2019 г. по изпълнителното дело, след образуването му на 18.03.2016 г. по делото е постъпила молба от ОТП Факторинг България ЕАД на 18.03.2019 г. за налагане на възбрана на недвижими имоти, собственост на ищцата – лист 49 от изпълнителното дело, където е видно, че на тази дата е входирана молбата на взискателя. Постъпила е следваща молба от взискателя – лист 55 от изпълнителното дело за налагане на възбрана на недвижими имоти, входирана при ЧС на 28.08.2019 г. След тази дата са постъпвали молби за заличаване на вписана възбрана от 14.05.2020 г., молба за прекратяване на изпълнителното дело от 02.10.2020 г., молба за налагане на запор на всички банкови сметки на ищцата от 12.03.2021 г. Изпратени са и запорни съобщения през 2021 г. На 14.10.2022 г. по изпълнително дело № 720/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева е постъпила молба от ответника по настоящото дело с искане за конституиране като нов кредитор на ищеца, във връзка сключен договор за цесия между „ОДП Факторинг България“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са 4 документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск, че ищцата не дължи изпълнение, поради това, че правото на кредитора – ответника да събира принудително и да изисква плащане на описаните по-горе суми е погасена по давност.

Искът е допустим, тъй като е предявен от лице имащо правен интерес от това и са спазени всички законни изисквания за неговото разглеждане.

По същество същият се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

В чл.110 от ЗЗД е предвидено, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които закона не предвижда друг срок.

Давността започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо, а това е датата 25.01.2013 г., когато е издаден изпълнителен лист срещу длъжника и тази петгодишна давност изтича на 25.01.2019 г. През този период на 18.03.2016 г. взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното дело. След образуване на изпълнителното дело са искани и са извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

На първо място, с подаването на молбата, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане, т.е. с подаването на редовна молба давността се счита за прекъсната. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на Закона за давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес. Освен това, докато трае изпълнителното производство, погасителна давност не тече.

Освен това, следва да се съобразят давностния срокове със Закона за мерките 5 и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците.

Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, налагани са запори, извършвани са описи и са искани поредица от принудителни изпълнителни действия. Ищецът твърди погрешно, че две години след извършеното принудително действие, поисканите и извършени принудителни изпълнителни действия са „правно нищо“. С поисканото следващо изпълнително действие, след двугодишния период, макар без новообразуване на изпълнително дело се прекъсва давностния срок. Предвид горното, изпълняемото право /ликвидно и изискуемо притезание/ и правото на принудително изпълнение не са погасени.

Поради тези съображения отрицателният установителен иск, че не се дължи изпълнение, поради изтекла давност се явява неоснователен и недоказан.

Тъй като в случая ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от ищеца К. Д. В., ЕГН ********** от гр.Т., ул.“*********, чрез пълномощник адв.Н. Р. от АК - Б., със съдебен адрес: гр.Б., ул“************ против „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., *************, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. за признаване за установено между страните, че ищцата К. Д. В. не дължи изпълнение и плащане на парично задължение в общ размер на 10810,36 лева, включващо: 9063,84 лева – главница; 871,05 лева – договорна лихва; 219,38 лева – наказателна лихва;