Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3891 от 17.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 10126/2025
Вид
Определение № 3891
Подписан
17.02.2026
В сила
17.02.2026
Състав
Валентина Ангелова, Йоана Милчева Генжова, БОЯН ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3891 гр. София, 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ангелова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510126 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частни жалби на ищеца Е. Д. М. лично и чрез адв. И.

Ю., назначен за негов процесуален представител от съда, срещу определение №35069/30.08.2024г., постановено по гр.д. №50333/2022г. по описа на СРС, 171 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл.126, ал.1 от ГПК. Счита, че определението е неправилно, тъй като делото нямало никаква идентичност с други дела. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Подадени са и частни жалби от ищеца Е. Д. М. лично и чрез адв. И. Ю., назначен за негов процесуален представител от съда, срещу определение №30937/22.03.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК. В жалбите се излагат доводи, че молбата по чл.248 от ГПК е недопустима, тъй като не е представен от страната списък на разноските. Липсвали доказателства разноските да са направени, както и доказателства за качеството юрисконсулт на процесуалния представител на ответника.

Насрещната страна – Върховен касационен съд на РБ, чрез пълномощника юрисконсулт З.С., е подала отговор в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, с който оспорва частните жалби и моли за потвърждаване на обжалваните определения.

1

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка по приложеното първоинстанционно дело, намира следното:

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и са процесуално допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни, по следните съображения:

За да прекрати производството първоинстанционният съд е посочил, че му е служебно известно наличието на други производства, които са с идентичен предмет и страни. Приел е, че макар подадените до ответника жалби да са били с различен входящ номер, то от съдържанието им е видно, че е отправено идентично искане, поради което и на практика ищецът претендира неимуществени вреди от едно и също противоправно поведение на ответника. В тази връзка съдът е приел, че между делата е налице пълен идентитет и процесното дело подлежи на прекратяване като по-късно заведено.

Така постановеното определение е правилно.

Производството по делото е образувано по искова молба, вх.

№192115/15.09.2022г., подадена от Е. Д. М. срещу Върховен касационен съд на РБ за заплащане на сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца в периода 18.08.2020 г. – 06.08.2022 г. неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от него психични страдания – чувство на отчаяние, страх, безизходица, безнадеждност, безпомощност, унижение, ужас, загуба на вяра в правосъдието, паник атаки, депресия и хипертония, вследствие на противоправно поведение на ответника – неизпращане по компетентност на Главния прокурор на РБ на искане за възобновяване на КНОХД №1018/2019г. на ВКС, обективирано в подадена от него жалба с вх.

№6470/2020г. Претендира се и законна лихва върху главницата от 15.09.2022 г. до окончателното й изплащане.

От служебно извършена и от настоящия състав справка се установи, че ищецът Е. Д. М. е подал също така искова молба вх.№192109/15.09.2022г. срещу Върховен касационен съд на РБ, по която е образувано гр.д.

№50327/2022г. на СРС, със съдържание идентично на искова молба вх.

№192115/15.09.2022 г., по която е образувано гр.д. № 50333/2022г. И с двете 2 искови молби е предявен за разрешаване един и същи правен спор – налице е обективен и субективен идентитет. Ищецът претендира обезщетение за бездействието на ответника, изразяващо се в неизпращане по компетентност на Главния прокурор на РБ на искане за възобновяване на КНОХД №1018/2019г. на ВКС, като бездействието да се предприемат действия по всяка от подадените от ищеца жалби на практика накърнява един и същ интерес. С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че увреждащото деяние (твърденият правопораждащ факт), в причинна връзка с което се твърди причиняването на вреди в процесните производства, е едно и също.

Въпросът с коя точна жалба, респективно колко пъти ответникът е бил сезиран с едно и също искане, както и периодът, за който се претендира обезщетение, е относим към размера на дължимото обезщетение при наличие на основание за уважаване на иска, но не и към правопораждащите го факти. Според единната и непротиворечива практика на ВКС разликата във входящите номера на подадени от страната жалби с искания за внасяне на искане до ВКС за възобновяване на наказателно производство не променя извода за идентичност на гражданските дела, образувани въз основа на различни искови молби за присъждане на обезщетение за вреди от бездействието на ВКС. В този смисъл е определение № 1481 от 28.03.2024 г. по ч.гр.д. № 1082/2024 г. на ВКС, III ГО, и цитираните в него определения на ВКС (определения № 35 от 4.01.2024 г. по к. ч. гр. д. № 5350/2023 г. на IV ГО, № 4007 от 12.12.2023 г. по к. ч. гр. д. № 4952/2023 г. на III ГО, № 3343 от 2.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4478/2023 г. на III ГО, № 2624 от 19.09.2023 г. по к. ч. гр. д. № 3168/2023 г. на III ГО, № 2128 от 13.07.2023 г. по к. ч. гр. д. № 2471/2023 г. на III ГО на ВКС и др.). Производството по гр.д. №50327/2022г. на СРС към момента не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Налице е основанието по чл. 126, ал.

1 от ГПК за прекратяване на по-късно заведеното дело – в случая гр.д.

№50333/2022г. на СРС, ГО, 171 състав. Съгласно цитираната разпоредба, когато в съда има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Наличието на висящ процес между същите страни за същия спор е отрицателна процесуална предпоставка – процесуална пречка за упражняване на правото на иск.

Ето защо обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото на основание чл.126, ал.1 от ГПК, е правилно и 3 следва да бъде потвърдено.

По частните жалби срещу постановено по реда на чл.248 от ГПК. определение

№30937/22.03.2025г.,

С атакуваното определение е допълнено определение

№35069/30.08.2024г. в частта за разноските, като в полза на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Съобразно становището, възприето в т.8 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В конкретния случай се касае именно за искане за допълване, тъй като с определението за прекратяване на производството по делото съдът не се е произнесъл по своевременно направеното с подадения писмен отговор на исковата молба искане за присъждане на разноски. Поради това представянето на списък по чл. 80 ГПК не е условие за допустимост на молбата по чл. 248 ГПК. Поради изложеното съдът приема, че молбата по чл.248 от ГПК е била процесуално допустима и същата правилно е била разгледана от първоинстанционния съд. Неоснователни са и доводите във връзка с присъденото в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото е дължимо, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК и съобразно установената съдебна практика не е необходимо доказване на направения разход за юрисконсулт.

При този изход на спора на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

По изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-ІV-А състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №35069/30.08.2024г., постановено по гр.д. №50333/2022г. по описа на СРС, 171 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл.126, ал.1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №30937/22.03.2025г., постановено по 4 реда на чл.248 от ГПК, по гр.д. №50333/2022г. по описа на СРС, 171 състав.

ОСЪЖДА Е. Д. М. да заплати на Върховен касационен съд на РБ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5