Решение № 261665 от 18.05.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 18.05.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на петнадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

При участието на секретаря Мариана Марокова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3848 по описа на ВРС за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 23413/26320 г. от Й.П.М., ЕГН ********** срещу М.П.Ч., ЕН ********** и Р.Г.Б.-Ч., ЕГН **********, с която е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 228 от ЗЗД да бъде прието за установено между страните, че ответниците дължат при условията на солидарност на ищеца сума от 4800 лв., представляваща наем на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ***, цялата с площ от 157 кв. м, построена в имот с идентификатор ***, съгласно подписано Споразумение от 25.05.1992 г. за периода от 01.11.2016 г. до 10.10.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 9051/05.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 19709/2019 г. на ВРС.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът излага, че до 10.10.2018г. бил собственик на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор: ***, в едно с построените върху него сгради, находящ се на адрес: гр. С., съгласно Продавателен акт от 24.06.1933г., вписан с Протокол №684 от 24.06.1933г. в регистъра на Доростолски Окръжен съд, придобит по наследство от майка му М. Й. М., починала на 06.07.2011г., а тя от нейния наследодател И. Г. П., нейн дядо починал на 24.10.1973г. На 10.10.2018 год. продал собствените си 1/3 идеални части на друг съсобственик в имота В. Д. Й. с Нотариален акт за собственост № 90, том II, дело №290/18 год., издаден от нотариус Добромир Стефанов, нотариус с район на действие Районен съд - Силистра.

Със Споразумение от 25.05.1992г. за ползване на имота, В. Д. Й. и А. М. Ч.-Г. и наследниците на П. М. Ч. се договорили да ползват от по 1/2 ид.ч. от имота, като заплащат на майката на ищеца М. Й. М., в качеството ѝ на съсобственик наем за ползването от тях на съответно 1/6 ид.ч. от В., и 1/6 ид.ч. от А. М. Ч.-Г. и наследниците на П. М. Ч. / М.П.Ч. и Р.Г.Б. - Ч./. Като съгласно същото споразумение А. М. Ч.-Г. стопанисва и отдава под наем заведение пицария „СТОП" имот с идентификатор: ***, наследниците на П. М. Ч. /М.П.Ч. и Р.Г.Б. - Ч./ стопанисват и отдават под наем заведение кафе-аперитив „Фешън" имот с идентификатор: ***, В. Д. Й. стопанисва имот с идентификатор: *** и имот с идентификатор: ***.

Ответниците са отдавали части от имота под наем – кафе-аперетив „Фешън“, като за това са получавала наем, без по какъвто и да било начин до настоящия момент да са заплащали суми на ищеца за ползването му.

Твърди, че солидарната отговорност на ответниците е възникнала на база извъндоговорно основание – увреждане на ищеца, за което не навежда други твърдения.

Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали отговори на исковата молба с идентично съдържание.

В отговора на ответницата М.Ч. се излага следното: Оспорва предявения иск, като счита същия за недопустим, евентуално неоснователен, поради следното:

Твърди, че не е обвързана от представеното, с исковата молба Споразумение от 25.05.1992г. Същото е сключено между живи представители на три колена на преките наследници на И. Г. П., има пожелателен характер и е погасено с тяхната смърт, без да обвързва правно следващите ги по реда наследници. Отношенията, произтичащи от представеното споразумение, в частта му за заплащане на наем, дълги години са уреждани без документи и с оглед периодичния им характер, са погасявани с изтичането на три годишна давност за всяко месечно задължение. Делба на реституирания поземлен имот, по смисъла на т.6 от споразумението, не е извършвана, тъй като неговата площ и граници през 1992г. не съответстват на сегашната му площ и граници, респективно на площта и границите му през процесния период, за който се претендира обезщетение. Същото е валидно и по отношение на реституирания дюкян /магазин/. Бараката описана в споразумението /с площ през 1992г. от 80 кв.м./ не е била предмет на реституцията, респективно правото на собственост върху нея не е възниквало за наследниците на И. Г. П. по силата на реституцията през 1992г. Излага, че поземленият имот, отчужден през 1975г., е бил с площ от 582 кв.м., от които застроената площ на дюкяна е била 182 кв. м. и незастроеното дворно място е било 400 кв.м. В този си вид и площи, имотът /земя и сграда/ е одържавен на 22.12.1977г. и е актуван като държавен. В тези си площи /земя и сграда/, имотът одържавен през 1977г., е бил реституиран през месец юни 1992г. на наследниците на И. Г. П., б.ж. на гр. Силистра, починал на 24.10.1973г. Право на собственост в така реституирания през 1992г. имот /земя и сграда/, ответницата М.П. Н., придобила по наследство едва след смъртта на баба си М. И.Г., поч. на 22.01.2009г., по заместване на починалия през 2000г. нейн баща: П. М. Ч., заедно с майка си Р.Г.Б.-Ч..

Твърди, че реституираният имот попада в района на бившата автогара в гр. Силистра, като към момента на реституцията в този район е имало комплекс от павилиони /бараки/ за услуги, които са били ситуирани северно, извън границите на реституирания имот, без същите да са били предмет на реституцията.

През месец април 1992г. леля ѝ, А. М. Ч.-*** за сумата от 11 301.50 лева, два от преместваемите павилиони /пункт стъклари/ в най-северната част от двора на бившата автогара, ситуирани извън реституирания имот, а В. Д. Й. закупила за сумата от 11 301.50 лева два други преместваеми павилиона, също ситуирани извън реституирания имот. За така закупените четири преместваеми павилиона от по 20 кв.м., с обща полезна площ от 80 кв.м., под общ покрив, двете заплатили общо 22 603 лева. По отношение на тези павилиони, закупени от А. Ч.-Г. и от В. Й., нито един от наследниците на И. Г. П., включително и ищецът, не са придобивали права през 1992г. по реституционната процедура.

След настъпили изменения в кадастралния план (КП) на гр. Силистра и частично изменени трасета на улиците в района, границите на реституирания имот с площ от 582 кв.м., частично били променени, при което освен първоначалната му конфигурация, била променена и площта му на 683 кв.м., без да са уреждани сметки по регулация, с която нова площ имотът е попълнен в КККР на гр. Силистра, като Поземлен имот с идентификатор №***.

Поради функционалната свързаност на павилионите /бараките/, закупени през 1992г. от А. Ч.-Г. и от В. Д., общ покрив, наличието на канализация и захранване с електроенергия и вода, същите през годините били реконструирани, подобрявани и разширявани, като за разлика от първоначалния им вид, конструкция и обща площ от 80 кв.м., към есента на 2016г. същите представлявали вече сграда с идентификатор *** с обща площ от 393 кв.м.

С последното изменение на КККР на гр. Силистра през 2016г. същите били попълнени като: Самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение: За обществено хранене, обект на едно ниво с площ 174 кв.м. находящ се в гр. С. и Самостоятелен обект с идентификатор *** с предназначение: За обществено хранене, обект на едно ниво с площ 219 кв.м., находящ се в гр. С..

Отделно от тях са обособени като самостоятелни сгради: Сграда с идентификатор *** с предназначение: Складова база, склад, на едно ниво с площ 62 кв.м., находяща се в гр. С. и и реституираният през 1992г. дюкян/магазин/ - Сграда с идентификатор *** с предназначение: Сграда за търговия на едно ниво с площ 157 кв.м., находяща се в гр. С..

Излага, че още след закупуването на павилионите /бараките/ през 1992г., леля ѝ А. Ч.-Г. започнала да експлоатира самостоятелно най-северния обект, с площ от 40 кв.м., който по него време бил извън границите на реституирания поземлен имот. От своя страна В. Д. Й. започнала да експлоатира лично другата част от закупените павилиони, с площ от 40 кв.м., също ситуирани извън площта на реституирания имот.

По него време единствената постройка в реституирания поземлен имот била реституираният дюкян/магазин с площ от 182 кв.м., който също се експлоатирал от В. Й., която давала помещенията му под наем и до 2011г. този наем тя, чрез сина си Д.Й.Г. /адвокат по настоящото дело на ищеца Й.М./, е давала на М. Й. М. - майка на ищеца Й.М..

След смъртта на М. М. на 06.07.2011г. им било съобщено от същия адвокат, че занапред наемът от реституирания дюкян/магазин/ ще се дава на Й.М. - син на покойната М. М., който ответницата никога не е виждала. Чувала е, че като малък е напуснал България заедно с баща си и се е установил в Южна Африка, гр. Йоханесбург, където учил медицина и след това имал лекарска практика. Лично той никога не е посещавал реституирания имот в нейно присъствие и не е разговарял с някой от съсобствениците - негови роднини, още по-малко пък е претендирал устно или писмено, да бъде обезщетен от ответницата за това, че го е лишила от ползване на имота.

След смъртта на баба си М. И.Г. на 22.01.2009г., ответницата наследила по заместване на починалия на 21.01.2000г. нейн баща, П. М. Н. 1/12 ид.ч. от реституирания имот/земя и сграда/. Майка ѝ Р.Б.-Ч. наследила по заместване на съпруга си, също 1/12 от посочения имот.

Тъй като до около 2011г. площта от 80 кв.м. на закупените през 1992г. от А. Ч.-Г. и от В. Й. преместваеми павилиони не е била променяна, най-голям доход от реституирания наследствен имот, чрез отдавания под наем от В. Й., дюкян/магазин/ с площ от 182 кв.м. е получавала М. М., майка на ищеца Й.М..

Между 2011г. и 2016г. всички постройки в имота са били подобрени и реконструирани за сметка на част от съсобствениците, които увеличили площите им, като площта на закупените от А. Ч.-Г. и от В. Й. през 1992г. павилиони от 80 кв.м. нарастнала на 393 кв.м. и се обособили две заведения за хранене и развлечения, под общ покрив, едното от които, пицария с площ от 174 кв.м., а другото ресторант с площ от 219 кв.м. Реституираният дюкян бил реконструиран и достроен, като се обособили две самостоятелни сгради - кафене с площ от 157 кв.м. и склад с площ от 62 кв.м.

По отношение ползването на така реконструираните обекти, промени не са настъпвали. Обектите били три и всяко едно от трите наследнически колена получавало доход от едно от трите заведения. В посочените ремонти, реконструкции и дострояване, ищецът не е участвал лично или чрез пълномощник и не е влагал свои средства.

В началото на 2016г. адв.Д.Й.Г. /син на В. Й. и процесуален представител на ищеца по настоящото дело/ предложил на ответницата да подпише пълномощно за процедура по попълване на КККР на сградите и самостоятелните обекти в тях, които до тогава не били отразени с действителните си площи. След внимателен прочит установила, че пълномощното съдържа клауза, даваща възможност на адвоката да се разпорежда с имота. След като отказала да подпише пълномощното, съдържащо посочената клауза, адвокатът го коригирал и тя подписала и процедурата пред СГКК Силистра приключила със Заповед № № 18-8021/07.10.2016г. на Началника на СГКК Силистра, изписана в последствие на всички скици и схеми за поземления имот и сградите в него.

След попълването на сградите в КККР на гр. Силистра, в началото на 2017г. съсобственикът В. Д. Й., чрез адв.Д.Й.Г. внесла Декларация по чл.14 от ЗМДТ с Вх.№ 200/31.01.2017г. в Община Силистра, в която от името на съсобствениците Й.П.М., В. Д. Й., А. М. Ч.-Ганчева и М.П.Ч. били декларирани поземления имот и три сгради в него, изписани като Обект 1-Ресторант с площ от 393 кв.м.; Обект 2-Склад 62 кв.м. и Обект З-Кафе с площ от 157 кв.м. В тази данъчна декларация, подписана от съсобственика В. Й. е записано, че ищецът Й.М. не притежава квота в Обект 1- Ресторант с площ от 393 кв.м., а само по 1/3 ид.части от другите два обекта, склад и кафене.

В съответствие с така декларираните обстоятелства, ищецът Й.М. бил данъчно задължен само за Обект 2-Склад 62 кв.м. и Обект З-Кафе с площ от 157 кв.м., т.е. и преди и след декларирането, същият не е имал принос в поддържането и разноските за сградата с идентификатор *** нито за двата самостоятелни обекта в нея с идентификатори *** и ***, т.к. не е плащал местен данък, данък върху дохода от сградата, както електроенергия и вода и не е участвал в поддръжката на посочената сграда. По думите на адв. Д.Й.Г. по това време целият доход от сградите с идентификатори *** и *** получавал единствено и само ищецът Й.М., чрез адвоката си. Нито ответницата, нито майка ѝ М.Ч. са експлоатирали тези сгради през претендирания период.