Решение № 22 от 15.02.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Кърджали, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20225100500279 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. N 810/22.07.2022 г., п.кл. 20.07.2022 г., частна жалба вх. N 1179/19.10.2022 г. и частна жалба вх. N 1222/27.10.2022 г., п.кл.25.10.2022г., всички по входящия регистър на РС – А..

Въззивна жалба вх. N 810/22.07.2022 г., п.кл. 20.07.2022г., по входящия регистър на РС – А., е подадена от “П.к.Б.“ ЕООД гр.С., представлявано от юрк. Г.П., против решение N 38/27.06.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу З. Т. Ф. от гр.А. по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК искове с пр.осн. чл. 240 ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК за съществуване на вземания за сумата в размер на 1 372.33 лв. – неизпълнено парично задължение за остатъчна предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт N 3025819461 от 28.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2021г. - датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане; сумата 542.10 лв. – договорно възнаграждение за периода от 24.07.2019г. до 11.08.2020г. – дата на предсрочна изискуемост; сумата 217.82 лв. - лихва за забава за периода от 25.04.2018г.

– начална дата на забавата - до 11.08.2020г. – дата на предсрочна изискуемост; сумата 1

428.46 лв. – законна лихва за периода от 11.08.2020г. - дата на предсрочна изискуемост до 25.11.2021г., за които е издадена Заповед N 41/02.12.2021г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. N 184/2021 г. по описа на Районен съд – А., както и е отхвърлен предявеният по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 3 от ГПК иск с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 360.48 лв. към договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт N 3025819461 от 28.11.2017г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 09.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. N 184/2021 г. по описа на Районен съд – А. не е уважено.

С горепосоченото решение жалбоподателят "П.к.Б." ЕООД гр. С. е осъден да заплати на адвокат Н. И. И. – САК, адвокатско възнаграждение в размер на 504.48 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ответника в исковото производство Решението се обжалва от ищеца по исковете като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, в отхвърлителната му част. В жалбата се излага довод, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че не е надлежно обявена на длъжника предсрочна изискуемост по договора и не е установен размера на спорните вземания по пера. Сочи се, че съгласно чл.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит и преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е изпратено уведомително писмо на З. Ф., на посочения от самата нея в процесния договор адрес. В същото изрично е записано, че се обявява предсрочна изискуемост на процесния договор и то е получено лично от длъжника З. Ф., който факт не е оспорен, като неправилен е изводът на съда, че не може да се идентифицира изпратено и получено писмо в тази връзка, наред с което не е отчетено, че исковата молба по чл.422 от ГПК може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея се обявява предсрочната изискуемост на длъжника, както е прието в Решение N 114/07.09.2016г. по т.д. N 362/2015г. на ВКС, II т.о.. Сочи се, че обжалваното решение противоречи и на приетото в ТР N 8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС, че допустимо е искът по чл.422 от ГПК да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, при условие, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като моментът към който следва да се преценяват падежиралите вноски е датата на формиране на силата на пресъдено нещо/респ. моментът на приключване на съдебното дирене. Жалбоподателят сочи, че с обжалваното решение неправилно е прието, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи размера на спорните вземания по пера, защото съдът е пропуснал съгласно чл.146, ал.2 от ГПК да даде указания на страните за кои факти не сочат доказателства и по тази причина от ищеца не са представени допълнителни писмени доказателства за установяване на 2 същите, но представеното, макар и неподписано, извлечение от сметка, представляващо частен свидетелстващ документ, е годно доказателствено средство, което не е оспорено от насрещната страна, но което съдът не е обсъдил, с което е допуснал нарушение на задължението си да обсъди в цялост събраните по делото доказателства. При тези оплаквания жалбоподателят моли въззивният съд да отмени изцяло решението на РС-А. и да постанови ново, с което да установи съществуването на вземане в полза на “П.к.Б.“ ЕООД срещу З. Т. Ф., включващо главница в размер на 1 372.33 лв., договорно възнаграждение в размер на 542.10 лв., лихви за забава в размер на 217.82 лв. и законна лихва в размер на 428.46 лв., ведно със законна лихва в размер от подаване на заявлението в съда, до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит N 3025819461, както и да осъди З. Т. Ф. да заплати на “П.к.Б.“ ЕООД вземане в размер на 1 360.48 лв., представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законна лихва.

Въззиваемият З. Т. Ф. не е представила отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

С обжалваното решение жалбоподателят "П.к.Б." ЕООД, гр. С., е осъден да заплати на адвокат Н. И. И. – САК, адвокатско възнаграждение в размер на 504.48 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ответника в исковото производство, като в частта за разноски, по подадени молби по чл.248 от ГПК от упълномощения от ответника в първоинстанционното производство адв.Н. И. и от упълномощения от ответника като длъжник в заповедното производство адв.К. Б., и двамата в качеството им на адвокати, осъществили безплатна правна помощ, решението е изменено с определение N 98/29.09.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А., на което с определение N 118/17.11.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, "П.к.Б." ЕООД, гр. С., е осъден да заплати на адвокат Н. И. И. – САК допълнително сумата от 1 046.81 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ответника в исковото производство, като искането в останалата част, за разликата над сумата 1 551.29 лв. до пълния му размер от 1 552 лв. е отхвърлено, както и е осъден да заплати на адв.К. И. Б. –РАК сумата в размер на 200 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на длъжника З. Т. Ф. в заповедното производство по ч.гр.д. N 184/2021г. по описа на РС-А., като искането в останалата част, за разликата над сумата 200 лв. до пълния му размер от 360 лв., е отхвърлено.

Частна жалба вх. N 1179/19.10.2022 г. по входящия регистър на РС – А. е подадена от “П.к.Б.“ ЕООД гр.С., представлявано от юрк. Г.П., против определение N 98/29.09.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А., с което обжалваното решение N 38/27.06.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А. е изменено в частта за разноски по подадените молби по чл.248 от ГПК от упълномощения от ответника в първоинстанционното производство адв.Н. И. и от упълномощения от ответника като 3 длъжник в заповедното производство адв.К. Б., и двамата в качеството им на адвокати, осъществили безплатна правна помощ. Определението се обжалва като неправилно.

Жалбоподателят счита, че присъдените размери на адвокатски възнаграждения, с оглед вида и характера на съдебните производства, са необосновано високи/прекомерни и несъобразени с разпоредбите за минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба N 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС. Счита, че при определяне на адвокатското възнаграждение за исковото производство следва да се преценят критериите, посочени в чл.78, ал.5 от ГПК, относно фактическата и правна сложност на делото, с оглед на всички обстоятелства по делото и конкретно, че такава не е налице, както и не са извършвани действия или разходи от ответника или процесуалния й представител, обосноваващи присъдения в исковото производство размер на адвокатско възнаграждение от общо 1 551.29 лв., формиран неправилно от самостоятелно възнаграждение по всеки иск, предвид, че не са извършвани самостоятелни действия по отделните искове и предметът им на защита съвпада, като по делото е проведено само едно открито съдебно заседание. Искането е да се отмени определението в обжалваната му част или присъдените адвокатски възнаграждения да се намалят до минималните им размери.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил общ отговор на частната жалба от упълномощения от ответника в първоинстанционното производство адв.Н. И. и от упълномощения от ответника като длъжник в заповедното производство адв.К. Б., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частна жалба вх. N 1222/27.10.2022 г., п.кл.25.10.2022 г., по входящия регистър на РС – А., е подадена от адв.К. Б., против определение N 98/29.09.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А., в частта, с която отчасти е отхвърлено искането й за изменение на обжалваното решение N 38/27.06.2022 г. по гр.д. N 22/2022 г. по описа на РС – А. в частта му за разноски, по подадената от адв.К. Б. молба по чл.248 от ГПК, в качеството й на адвокат, осъществил безплатна правна помощ на ответника като длъжник в заповедното производство. В посочената част определението се обжалва като неправилно. Жалбоподателят счита, че съдът правилно е приел, че в полза на жалбоподателя като адвокат, оказал безплатна правна помощ, се дължат разноски за тази помощ в заповедното производство, но неправилно е приложил материалния закон при определяне на минималния му размер. Релевира се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.11 от Наредба N 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения, вместо приложимата разпоредба на чл.7, ал.7 от същата, регламентираща минималния размер на адвокатското възнаграждение в заповедното производство, която не провежда разграничение дали правната помощ е оказана на заявителя или на длъжника и приемането на противното е в разрез с принципа на равенство на страните в гражданския процес. Искането е да се отмени определението в обжалваната му част, с която искането за адвокатско възнаграждение за разликата над 4

200 лв. до пълния му претендиран размер от 360 лв. е отхвърлено, и ответника по частната жалба “П.к.Б.“ ЕООД гр.С. да се осъди да заплати на частния жалбоподател адв.К. И. Б. от РАК адвокатско възнаграждение от още 160 лв..

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от от “П.к.Б.“ ЕООД гр.С., представлявано от юрк. Г.П., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят “П.к.Б.“ ЕООД гр.С. не се представлява, поддържа въззивната и частната жалби, както и отговора по частната жалба на адв.К.

Б., с писмено становище чрез представител по пълномощие, който прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на разноските на насрещната страна и претендира разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание частният жалбоподател адв.К. Б. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по въззивната и частната жалби, подадени от “П.к.Б.“ ЕООД гр.С., З. Т. Ф. не се явява и не се представлява. От упълномощения за въззивното производство адв.М.Л. e постъпило становище за неоснователност на подадената от “П.к.Б.“ ЕООД гр.С. въззивна жалба, с искане на адвоката да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивната инстанция на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв и съгласно приложен към становището списък по чл.80 от ГПК.