Решение № 1617 от 20.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10671/2023
- Вид
- Решение № 1617
- Подписан
- 20.03.2024
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- Петър Веселинов Боснешки
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1617 гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20231100110671 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. К. К.Т., ЕГН:**********, адрес: гр. София, ул. „проф. ****, срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 60 000, 00 (шестдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на пътно – транспортно произшествие от 05.07.2023г., причинено виновно от водача на автобус марка “МАН", модел “Лион", с peг. № СА **** ХС, управляван от Н. Й.
Д., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно със законна лихва върху главницата от 27.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 05.07.2023г. около 10:56 часа е била пътник в автобус марка “МАН", модел “Лион", с peг. № СА **** ХС, управляван от Н. Й. Д.. Същият автобус е самокатастрофирал в гр. София, бул. ****, поради движение с несъобразена скорост и неспазване на достатъчно странично разстояние.
Твърди, че отговорността за процесното ПТП е изцяло на водача - Н. Д..
В резултат на ПТП ищецът получил следните увреждания: закрити множествени счупвания на ребрата - фрактура на 3-10 ребра, като 5,6 и 8-мо ребра са по две линии; деформация на 7 и 8-мо ребра с проминиране на фрагменти към плеврална кухина; пневмоторакс; и хемоторакс.
Във връзка с претърпените телесни увреждания пострадалата търпи 13 дни (от 05.07.2023г. до 17.07.2023 г.) болнично лечение. Търпи и ще продължава да търпи болки и 1 страдания за един неопределен период от време, същата все още се нуждае от медикаменти, от чужда помощ, за да може да се къпе, облича и грижи за хигиената си, което на фона на всичките болки, мъки, страдания и сълзи е било момент на достигане на тежка депресия, пълна липса на надежда и вяра.
Поради силните болки не са били малко дните, в които ищцата не е могла да спи по цели нощи, което допринася за тежкото й психическо състояние. Наред с горното ищцата продължава да страда и от постравматичен стресов синдром изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх от движение по пътното платно. Следва да бъде отчетено и, че от посочените увреди и операции, ще останат силно загрозяващи белези по тялото на ищцата, от които тя се притеснява и преживява допълнително на фона на всички останали болки и страдания.
Поради телесните увреждания, които ищцата е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи и продължителният период на лечение, всички грижи относно нейното физическо здраве са поети от нейното семейство - съпруг и син. От дата на ПТП до настоящия момент те са неотлъчно до нея и ежедневно полагат грижи, като я преобличат, дават лекарства и извършват цялостното обслужване според нуждите на ищцата.
В законоустановения срок ответникът
ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. **** , чрез адв. И. Т. - САК, е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача Н. Й. Д., както и наличието на другите елементи на фактическия състав по чл.45 ЗЗД.
Направено е възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредите, тъй като ищцата с поведението си е станала причина за настъпване на вредите, тъй като 1.е нарушила разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП): липсват доказателства пострадалата да е била седнала към момента на извършване на маневрата или да е използвала системите за обезопасяване, които МПС е имало.
2.не е следвала предписанията на лекарите по провеждане на лечението, което е основание за намаляване на претендираното обезщетение.
Оспорва вида, тежестта, продължителността и размера на твърдените като причинени на ищеца неимуществени вреди, както и твърдените в исковата молба неблагоприятни последици за здравословното му състояние.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно завишено по размер. Твърди, че с Решение № 226 от 30.01.2019 г. по гр. д. № 756/2018 г., III г.о. на ВКС, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за травми в размер на 20 000 лева за сходни по вид, но по- тежки увреждания.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа 2 и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 27.07.2023г. се установява, че ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните, а и видно от приетите доказателства, че за процесния автобус е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на процесното ПТП.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ, се установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: На 05.07.2023г около 10:56 ч. в гр. София автобус марка „Ман“ с pег. № СА **** ХС се е движил по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в посока от ул. „Оборище“ към ул. „Шипка“. В района на № 141 на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ водачът на автобуса е задействал рязко спирачната система, при което вследствие появата на инерционна сила в салона на автобуса са паднали четирима пътници.
Причините са настъпване на процесното произшествие са субективните действия на водача на автобуса задействал рязко спирачната му система.
Видно от заключението по комплексната СМЕ, неоспорена от страните, ищецът е получил следните травматични увреждания:
- Фрактури на трето до десето ребра вляво (Fracturae costarum III-X sinistri), като 5, 6 и 8-мо ребра са по две линии с деформация на 7 и 8-мо ребра с проминиране на фрагменти към плевралната кухина (Фиг. 1-4);
- Пневмоторакс вляво (Pneumotorax sinistri);
- Хемоторакс вляво (Haemothorax sinistri).
Фрактурата на едно или няколко (до три) ребра предизвиква обикновено само болка по време на дихателните движения от страна на пострадалия. Фрактурите на множество ребра, особено ако са съседни, какъвто е процесният случай (счупвания на III до X ребра вляво), водят до нарушаване целостта на гръдната стена и компрометират функцията й на фиксирана структура, необходима за дихателния процес.
Фрактурите на ребрата могат да доведат и до други сериозни последствия. Когато острият край на някой от фрагментите на счупеното ребро проникне в дълбочина, той може да пробие плеврата (обвивката на белия дроб) и дори самия бял дроб, което предизвиква т.нар. пневмоторакс (разхерметизиране на гръдната клетка). Ако при това проникване на острия фрагмент навътре бъдат засегнати субкостални или белодробни кръвоносни съдове, възникналият при това кръвоизлив, съпътстван от наличието на въздух в плевралната кухина, ще доведе до настъпването на хемопневмоторакс. И двете патологични състояния се 3 наблюдават при ищцата В. К. Каленкова - Т. в резултат на процесното ПТП от 05.07.2023г. хемопневмоторакс в ляво.
Травматичният хемопневмоторакс е комбинация от 2 условия: пневмоторакс или въздух в плевралната кухина и хемоторакс или кръв в гръдната клетка. Хемо- и пневмоторакс или и двете може да настъпят при пробив на стената на гръдния кош. Основен отключващ механизъм е нарушената динамика в дишането. Поради тежките нарушения във вентилацията, намаленото съдържание на кислород в кръвния поток, нарушена перфузия, хемодинамичните нарушения на важните жизнени показатели, състоянието бързо може да се влоши и да настъпи смърт за няколко минути.
Хемоторакс е патологично състояние, при което в плевралната кухина се събира кръв.
Кръвта постъпва от нараняване на междуребрените съдове, белодробните съдове, сърцето и други вътрегръдни органи. Клинично се изразява когато количеството на излятата кръв е над 200 мл.
От съдебномедицинска гледна точка увредите на гръдния кош при ищеца В. Т., изразяващи се във фрактури на III до X ребра вляво и хемопневмоторакс вляво, трябва да бъдат разглеждани като комплексна травма, чиято тежест и интензитет са довели до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на тялото и снагата“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата (по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК).
От приложената по делото епикриза се установява, че в следващите дни след хоспитализирането на ищцата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е настъпила негативна промяна в белодробния й статус, изразяваща се в усложняване на хемо- и пневмоторакса, което е накарало лекуващият екип да предприеме осъществяването на торакоцентеза дрениране на гръдната кухина по вентилен механизъм с цел евакуиране на въздуха и коагулумите, преодоляване колапса на белия дроб и възстановяване на негативното налягане в гръдната клетка.
От своя страна фрактурите на ребрата се лекуват консервативно и с времето зарастват от само себе си. Тези счупвания отнемат поне 6 седмици, за да зараснат. Основно място в комплексната терапия заема обезболяването с конвенционални или опиоидни аналгетици и НСПВС. Освен това се прилага локално криотерапия и допълнителен постелен режим.
В представената епикриза е описан оперативен протокол №1221 от дата 09.07.2023г. — вкарване на интеркостален катетър за дренаж. С диагноза Haemothorax sin. е извършена операция - Thoracocentesis et drainage N1 sin . Поставен е торакоцентезен катетър, отделена е 200 мл стара кръв. Постоперативното лечение е с влИ.е на водно-солеви разтвори, протектори на стомашната лигавица, обезболяващи, антитромботична профилактика, антибиотично лечение, дихателна гимнастика. След извършване на контролни изследвания пулмография и КТ на гръден кош не се установяват данни за хемо- и пневмоторакс. Без данни за дихателна недостатъчност. Премахнат гръден дрен и дехоспитализирана.
Самата интервенция торакоцентеза представлява процедура за отстраняване на течност или въздух от плевралната кухина. Това се осъществява чрез поставянето на игла или катетър през гръдната стена в плевралното пространство. От чисто техническа гледна точка, може да се каже, че торакоцентезата представлява спешна, често пъти животоспасяваща интервенция, която не се характеризира с голяма трудност, не изисква специални умения от страна на извършващия и в много страни по света влиза в обема на дейност на всички лекари със специалност „Спешна медицина“, както и на парамедиците, изключвайки специалистите по коремна и гръдна хирургия, за които е задължителна част от специалността.
От травматологична гледна точка, би могло да се каже, че няма необходимост от извършване на допълнителни операции, тъй като в разглеждания казус се касае за спешна гръдна травма, изразяваща се във фрактури на ребра и наличие на хемопневмоторакс, която налага съответното спешно поведение от страна на лекуващия екип и съвсем правилно е била третирана чрез извършената торакоцентеза.
4
Относно фрактурите на ребра, в Република България е възприет консервативния подход на лечение, който се изразява в покой и наблюдение на състоянието, макар че в някои страни, основно САЩ и Канада, се практикува открита репозиция на счупванията и остеосинтеза със специални плаки, предназначени за фрактури на ребрата. В конкретния случай, тъй като фрактурите на седемте ребра са лекувани неоперативно, те са зараснали в позицията, в която са се намирали след настъпване на травмата. Въпреки по-изразената дислокация на фрагментите на 7-мо и 8- мо ребра, те също са сраснали, без да предизвикват особени затруднения в дихателната функция на ищцата.