Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1041 от 08.07.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2509/2020
Вид
Определение № 1041
Подписан
08.07.2021
Състав
ЯВОР ИВАНОВ КОЛЕВ

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 1041 Година 2021,08.07. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, ІI отд., II състав на 08 юли 2021 година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело № 2509 по опи­са за 2020 година констатира следното:

Настоящото производството е образувано след отделяне от адм. дело №2257/ 2020г. по описа на Административен съд - Пловдив на предявени от И.Н. *** искови претенции по ЗОДОВ срещу Областна Дирекция/ОД/ на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Плов­див, ул. “Княз Богориди” №7.

Исковите претенции са предявени заедно с оспорването на четири отказа от страна на ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ да бъдат фактически върнати СУМПС с №********* и СРМПС с №*********; НП №20-1030-002752/ 19.03.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №20-1030-000599/26.02.2020г., издадена от Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив; ЗППАМ №20-1030-00600/26.02.2020г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив; ЗППАМ №20-1030-000601/26.02.2020г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“; АУАН №102265/22.05.2020г. и АУАН №040714/22.05.2020г., съставени от мл. полицейски инспектор към ОДМВР Плов­див. Вреди са претендирани и от влязло в сила НП №19-0327-000337/30.07.2019г., издадено от РУ Раднево при ОД на МВР – Стара Загора.

Претендира се присъждане на обезщетение в общ размер на 4 972, 26 лева, ведно със законни лихви върху посочената главница, представляващо обезвреда за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, вследствие на посочените по-горе актове на ответника при или по повод изпълнение от негови служители на административна дейност, които се твърди да са незаконосъобразни. Вредите, в т.ч. и техният размер, както и актовете, от които се претендира настъп­ването им, първоначално са заявени в жалбата, с която са оспорени посочените като незаконосъобразни актове/л.6-24/, впоследствие са уточнени в искова молба, депозирана с молба от 23.10.2020г./л.32 и сл./, както и в молби от 13.11.2020г./л.92/ и 27.11.2020г./л.97-99/.

Или, предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от Н. множество обективно активно кумулативно съединени искове с правно основание в чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

Следва в тази връзка да се посочи, че досежно предпоставките за проце­суална допустимост на исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, които по силата на ал.2 на същия член се разглеждат по реда, установен в АПК, е необходимо в случай, че се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт – отмяната на този административен акт по съответния за това ред. Отклонение от този принцип е въведено в разпоредбите на чл.204 ал.2, ал.3 и ал.4 АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт, когато се претен­дира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт или от незаконо­съобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

В този смисъл с разпореждане на съда, постановено в закрито съдебно засе-дание на 09.10.2020г., исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца, както да представи искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127 ГПК и да уточни ответника, така и да посочи конкретен административен акт/актове (като индивидуализира същия/същите с номер, дата на издаване и орган, който го е издал), отменен по съответния ред, даващ основание за предявяване на иска, съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 АПК, или съответното действие/действия и/или бездействие/бездействия на административен орган или длъжностно лице, от което се твърди, че са претърпени вреди (кога и от кой административен орган са извършени, съответно не са извършени, точно в какво се изразяват), поотделно за всяка от претендираните суми, като в тази връзка изрично да заяви какво е искането му до съда, с оглед разпоредбата на чл.204 ал.4 във вр. с чл.203 ал.1 АПК. И не на последно място указано е на ищеца също така да посочи изрично за всяка от сумите, които претендира, от кой отменен административен акт или действие/бездействие произтичат.

В изпълнение указанията на съда с молба вх.№16999/23.10.2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, ищецът депозира искова молба, към която при­лага и доказателства/л.32 и сл./.

С разпореждане от 29.10.2020г. производството отново е оставено без движе­ние до посочване на правилния ответник, която нередовност е отстранена с Молба вх.№18599/13.11.2020г. по описа на Административен съд – Пловдив/л.92/.

Съгласно разпореждане

№6950/16.11.2020г., постановено по настоящото де­ло, производството е продължило да е без движение, като на ищеца е дадена пос­ледна възможност изрично, ясно и недвусмислено да посочи всяка от сумите, пре­тен­дирани като имуществени и неимуществени вреди конкретно от кой адми­нистративен акт, действие и/или бездействие произтичат.

В изпълнение на тези указания от ищеца е постъпила Молба вх.№19542/ 27.11.2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, в която се уточнява, че имуществените вреди, които претендира, е описал подробно в исковата си молба на стр.12-13, като уточнява, че произтичат както следва:

- „…от влязъл в сила административен акт – Наказателно постановление №19-0327-000337 от 30.07.2019 година на ОДМВР Стара Загора – РУ Раднево…. Това постановление – на стойност 30 лв., …съм заплатил два пъти по вина на КАТ - Пловдив“;

- „Административен акт – Наказателно постановление №20-1030-002752 от 19.03.2020г. на ОДМВР Пловдив – Началник на Пътна полиция КАТ-Пловдив, което не ми беше връчено, но въпреки това беше влязло в сила, а и по същество е напълно незаконосъобразно, въпреки, което заплатих сумата по глобата от постановлението от 220 лв. на ПП - Пловдив …“;

- „Във връзка с постановление №20-1030-002752 от 19.03.2020г., преди това са издадени АУАН №324410 от 26.02.2020г. на Пътна полиция Пловдив и 3 броя административни актове – 3 бр. заповеди на началника на КАТ Пловдив с номера 20-1030-00599/26.02.2020г.; 20-1030-00600/26.02.2020г. и 20-1030-00601/26.02. 2020г. за спиране на автомобила ми от движение, за отстраняване на тех. неизправност, също се явяват опорочени респективно незаконосъобразни. Също­то важи и за АУАН №040714 от 22.05.2020г. и АУАН №102265 от 22.05. 2020г., с които ми свалят номерата на автомобила, както и последващото наказателно постановление с №20-0432-000221/22.06.2020г….“.

От така цитираните актове се претендират имуществени вреди в общ размер на 607,26 лв., от които 250 лв. за 2 бр. недължимо платени НП №20-1030-002752/ 19.03.2020г. и НП №19-0327-000337/30.07.2019г.; 97 лв. винетка за МПС, собстве­ност на ищеца;

62,22 лв. вноска по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, собственост на ищеца; 55,58 лв. вноска за застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Нисан Микра“/собственост на съпругата на ищеца и нейната майка/; 45 лв. две винетки за лек автомобил „Нисан Микра“; 40 лв. годишен техни­чески преглед на лек автомобил „Нисан Микра“; 48,86 лв. годишен данък на лек автомобил „Нисан Микра“; 6,60 лв. разходи за пътуване с влак; 2 лв. заплатена такса на Пътна полиция – Пловдив за издаване на нов контролен талон.

Претендираните неимуществени вреди са в общ размер на 4365 лв., от които:

- 2800 лв. за периода от

10.03.2020г. до 22.05.2020г. „…поради незако­носъобразно задържане на СУМПС и малък талон на автомобила …“;

- 300 лв. за периода 21, 22 и

26 май 2020г. „…породени от бюрокрацията в Пътна полиция Пловдив …“;

- 200 лв. „…обезщетение …от незаконосъобразно отнемане на табели с номе­ра на МПС …както и незаконосъобразен АУАН за шофиране без СУМПС..“;

- 200 лв. „…за това, че без СУМПС срещах огромни затруднения …“;

- 100 лв. „…за това, че поради незаконосъобразните и неморални действия на Пътна полиция бях принуден да ходя на преглед при психиатър …“;

- 5 лв. на ден „…за това, че в резултат на незаконосъобразното сваляне на табелите на автомобила ми, е отнета възможността да го шофирам...“ за периода от 22.05.2020г. до датата, на която Пътна полиция Пловдив върне същите, които към датата на депозиране на исковата молба ищецът е изчислил на такива в размер на 765 лв.

С Определение

№2031/04.12.2020г., постановено по настоящото дело, исковата молба на Н. е оставена без разглеждане, а производството е прекра­тено/л.100-101/. По жалба на ищеца е постановено Определение №6850/ 08.06.2021г. по адм. дело №2350/2021г. по описа на ВАС, Трето отделение, с което прекратителното определение е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно дадени в мотивната част указания по прилагане на закона.

В изпълнение указанията на ВАС и във връзка с преценката относно допус­тимостта на предявените искове, с Определение №884/15.06.2021г. от съда са изискани доказателства за отмяната на посочените от ищеца актове по съответния ред, в каквато връзка са постъпили, както следва: заверен препис на влязло в сила Решение №431/26.02.2021г., постановено по адм. дело №2898/2020г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Н. против ЗППАМ №20-1030-00600/26.02.2020г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл.22 ЗАНН на лицето е наложена ПАМ, изразяваща се във временно спиране от движение на МПС до заплащане на дължимата глоба; заверен препис на влязло в сила Решение №481/05.03.2021г., постановено по адм. дело №2899/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена Заповед №20-1030-000601/ 26.02.2020г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на Н. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2, б.А ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността; заверен препис на влязло в сила Решение №2362/17.12.2020г., постановено по адм. дело №2508/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Н. против ЗППАМ №20-1030-000599/26.02.2020г., издадена от Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.171 т.1, б.“д“ ЗДвП на Н. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба; заверен препис на влязло в сила Определение №2171/23.12.2020г., постановено по адм. дело №2257/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба на Н. срещу четири отказа от страна на ОД на МВР – Пловдив да бъдат фактически върнати СУМПС и СРМПС, ведно с потвържда­ващото го Определение №3455/16.03.2021г., постановено по адм. дело №2371/ 2021г. по описа на ВАС, Седмо отделение; писмо изх.№15557/22.06.2021г. по описа на ПРС, с което се предоставя информация относно водени от ищеца дела – АНД №6764/2020г. срещу НП №20-1030-002752/19.03.2020г. и АНД №7711/2020г. срещу НП №20-0432-00221/22.06.2020г.; заверен препис от влязло в сила Решение №260317/01.03.2021г., постановено по АНД №6764/2020г. по описа на ПРС, с което е отменено НП №20-1030-002752/19.03.2020г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на Н. са наложени адми­нистративни наказания - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 ЗДвП; писмо УРИ 432000-9324 от 25.06.2021г. по описа на ОД на МВР – Пловдив, Първо РУ, към което са приложени копия на преписки по НП

№20-0432-000221/22.06.2020г., ведно с АУАН №040714/22.05.2020г., ЗППАМ №20-0432-000125/22.05.2020г. и НП №20-0432-000165/19.06.2020г., ведно с АУАН №102265/22.05.2020г.

След преценка на изложеното в жалбата, допълнително представената искова молба, както и уточнението към нея, служебно изисканите писмени доказателства и при съобразяване с дадените от ВАС указания, настоящият съдебен състав намира за установено следното.

Ищецът претендира имуществени и неимуществени вреди от твърдени като незаконосъобразни редица актове, като по отношение на една част от тях се констатира, че не са отменени по съответния ред, поради което и исковите претенции в тези им части са процесуално недопустими за разглеждане и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството в тези части – прекратено. Констатира се също така и че в една част претенциите са с характер на такива, произтичащи от действия и/или бездействия на администрацията, поради което и за прегледност действията и/или бездействията и административните актове, ведно с вредите, които се претендират от всеки един ще бъдат разгледани хроно­логично.