Решение № 262 от 07.04.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Бургас, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20242100501932 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 116/11.11.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20232160100329. С това решение, съдът отхвърля иска на М. А. Д., ЕГН: *********** от ****** и А. Х. Д., ЕГН: ********** от ******, двамата със съдебен адрес в гр. Поморие, *** – адвокат Татяна Янева против Община Поморие, ЕИК : 000057479 с адрес в гр. Поморие, ***, представлявана от кмета Иван Алексиев да се признае за установено по отношение на ответната община, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ имот пл.№ 131 по кадастралния план на с.

Дъбник, община Поморие с площ от 2 505 кв.м., която площ е извън регулацията на с.

Дъбник, община Поморие и попада в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР за землището на с. Дъбник, община Поморие, ведно с построената в имота жилищна сграда с гаражен етаж със застроена площ от 60 кв.м.

Подадена е въззивна жалба от М. А. Д. и А. Х. Д. против решение № 116/11.11.2024г.

Жалбопадателите въвеждат оплакване, че решението е неправилно. Те твърдят, че от показанията на свидетелите се установява владението на ищците и на техните праводатели от 1971г. Жалбоподателите оспорват извода на районния съд, че общината се явява собственик на земеделската земя на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като тази земя не е била възстановена на граждани, юридически лица и държавата. М. и А. Д. поддържат оплакването пред районния съд, че актът за частна общинска собственост няма доказателствена сила и подчертават, че периодът от 1990г. до 2023г. е достатъчен, за да се придобие имота по давност съгласно чл.79, а.1 от ЗС. Ответната община, която носи доказателствената тежест да установи основанието, на което е придобила имота, не е представила доказателства, че имотът е бил земеделски, към момента на влизане в сила на 1 картата на възстановената собственост.

Жалбоподателите искат от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Жалбоподателите се представляват в съдебно заседание от адвокат Т. Янева, която пледира за отмяна на решението и за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът твърди, че в хода на първоинстанционното производство е доказано безспорно, че процесният имот е със статут на земеделска земя по чл.2 от ЗСПЗЗ, бил е земеделски към момента на влизане в сила на КВС и Община Поморие е установила собствеността си с решение по чл.27а от ППЗСПЗЗ.

Ответната страна иска от въззивната инстанция да отхвърли жалбата и да потвърди решението на районния съд.

Община Поморие се представлява в процеса от юрисконсулт С. Събева, която пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 14.03.1980г. А.А.К. дарява на брат си М. А. Д. следния недвижим имот: празно дворно място, находящо се в с. Дъбник, област Бургаска с площ от 464 кв. м., съставляващо парцел ХХІІІ – 72 в кв.8 по плана на селото при граници: улица, М.С., мера и Ю.А.К.

(нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9, том І, дело № 20/14.03.1980г. на нотариус в Поморийски районен съд).

На 17.11.2003г. Община Поморие съставя акт за частна общинска собственост № 2566/17.11.2003г., с който на основание чл.2, ал.2, т.4 от ЗОС и решение № 319/30.07.2003г., издадено от ОС „Земеделие и гори“ – гр. Поморие признава за частна общинска собственост поземлен имот № 001025, представляващ нива с площ от 16,984 дка, десета категория, находяща се в землището на с. Дъбник, местността „Мерата“ при граници: имот № 000015 – гробище; имот № 001029 – пасище, мера и имот № 000014 - жилищна територия.

На 30.03.2009г. А.И.Д. и А.Ю.Д. продават на Х.А.Д. дворно място, находящо се в с.

Дъбник, област Бургаска с площ от 464 кв.м., съставляващо парцел ХХІІ-131 в кв.8 по действащия на план на селото при граници: улица, УПИ ХХІ – 130, край на регулацията и УПИ ХХІІІ – 132, ведно с построената в дворното място жилищна сграда с площ от 65 кв.м. и салма с площ от 15 кв.м. (нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 40, том ІІ, рег.№ 631, дело № 235/10.03.2009г).

Със заповед № РД–16-390/06.07.2010г., издадена от кмета на Община Поморие, имотът е отписан от актовите книги на общината.

На 14.07.2011г. от поземлен имот № 001025 е обособен имот № 001039 с площ от 13,932 дка въз основа на решение № 415/07.07.2011г., издадено от ОС „Земеделие и гори“ – гр. Поморие на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ (справка от регистъра на земеделските земи за землището на с. Дъбник, община Поморие към 12.03.2012г.)

На 21.04.2012г. Община Поморие съставя акт за частна общинска собственост № 5245/24.04.2012г., с който на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС признава за частна общинска собственост поземлен имот № 001039, представляващ нива с площ от 13,932 дка, десета категория, находяща се в землището на с. Дъбник, местността „Мерата“ при граници: имот № 001038; имот № 000015; имот № 001029 и имот № 000014.

А.И.Д. умира на 03.04.2018г. и оставя за наследници синовете си М. А. Д., Х.А.Д. и Ю. А. Д. и дъщеря си А.А.К..

На 27.04.2023г. М. А. Д. и А. Х. Д. подават декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която декларират, че са собственици по давност на УПИ ХХІІІ – 131 в кв.8 по плана на с. Дъбник, 2 област Бургаска от 1962г. с площ от 2 505 кв.м., ведно с построените в имота жилище на два етажа и гараж.

На 12.06.2023г. М. А. Д. и съпругата му А. Х. Д. предявяват иск с правно основание чл.124 от Закона за собствеността против Община Поморие. Ищците твърдят, че от лятото на 1971г. родителите на М. владеят дворно място, съставляващо имот с пл.№ 131, целият с площ от 2 505 кв.м. при граници: от запад – УПИ ХІІІ – 23 (собственост на М. и А. Д. съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 9, том І, дело № 20/14.03.1980г. на нотариус в Поморийски районен съд), парцел ХІІ – 72, собственост на Х.А.Д.; от север, от изток и от юг – край на регулацията, частна общинска собственост. Ищците посочват, че поземленият имот е закупен от родителите им през 1934г., когато селото се е казвало Османкьой. След като сключват брак през 1975г., ищците обработват мястото заедно с родителите на М. и през 1984г. построяват жилищна сграда с гаражен етаж, а впоследствие – три оранжерии и ограда. Ищците подчертават, че мястото никога не е включвано в ТКЗС и не е възстановявано. През 2022г. ищците правят опит да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост върху поземления имот, но установяват, че за същия е съставен акт за частна общинска собственост. Те уточняват, че владеят имота от 1971г. и никой досега не е оспорвал това владение. М. А. Д. и съпругата му А. Х. Д. искат от съда да приеме за установено по отношение на Община Поморие, че са собственици на поземлен имот с пл.№ 131, целият с площ от 2 505 кв.м. при граници: от запад – парцел ХІІІ – 23 и парцел ХІІ – 72; от север – край на регулацията и частна общинска собственост; от изток – край на регулацията и частна общинска собственост и от юг – край на регулацията и частна общинска собственост, ведно с построената в имота жилищна сграда и гаражен жилищен етаж с площ от 60 кв.м.

Ответната страна – Община Поморие представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Общината твърди, че поземлен имот № 001039, отразен в КККР с идентификатор № *** е частна общинска собственост, за който е съставен АЧОС № 5245/21.01.2012г. с обща площ от 13,932 дка въз основа на решение № 451/07.07.2011г., издадено от ОС „Земеделие“ – гр. Поморие на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ. Този имот е отразен в регистъра на имотите – частна общинска собственост, за което свидетелства представеното по делото удостоверение рег.№ 627/22.12.2011г., издадено от ОС „Земеделие“ – гр. Поморие.

Ответната община посочва, че по делото не са налични доказателства както за правото на собственост върху имота, така и за заплащането на данъци в периода от 1971 г. до подаването на исковата молба. Единственото отбелязване, в което имотът е отразен с площ от 2 505 кв.м. е върху скица № 32/06.04.2023г., издадена за имот ХХІІ – 72 в кв.8 по плана на с. Дъбник, а не за имот ХХІІІ – 72 в кв.8, който е собственост на М.А.Д..

Община Поморие подчертава, че с писмо вх. рег.№ 92-00-482/26.10.2005г. е уведомена от ОС „Земеделие и гори“ – гр. Поморие за оземлените безимотни и малоимотни граждани от общинския поземлен фонд, сред които е и ищеца М. А. Д. с имот № 6060 на площ от 6 дка.

Ответникът твърди, че обстоятелството, че имотът не е включен в ТКЗС е без правно значение, защото съгласно чл.2, т.1 от ЗСПЗЗ в редакцията в сила от 01.03.1991г. земеделски земи са и тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в строителните граници на населените места. Ответникът заявява, че в случая е налице земеделска земя извън строителните граници на населеното място, която е предназначена и използвана за земеделско производство.

Община Поморие оспорва твърдението на ищците са придобили имота по давност, тъй като съгласно §1, ал.1 от ЗДЗС, давността за придобиване на имот – частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31.12.2022г.

В хода на първоинстанционното производство са приети описаните по-горе писмени доказателства и са събрани показанията на свидетелите С.Ю.М. и М.Е.Ч.. Свидетелят С.М. твърди, че имотът представлява нива с площ от около 2 дка, която се намира извън 3 регулация и е „оставена“ на ищеца от баща му. Свидетелят посочва, че М. и съпругата му владеят имота от 70-те години, че е ограден и никога не е имало спор за собствеността.

Свидетелят М.Ч. твърди, че „това място е на М., който наследи баща си“. Той посочва, че бащата е купил имота от други хора и пояснява, че площта му е над два декара.

Според свидетеля, имотът е обработван от бащата на ищеца през седемдесетте години, а сега се обработва от М.. Ч. описва границите на имота по следния начин: от изток – баир, от юг – баир, от запад – къщата на М. и от юг – къщата на брат му.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което за територията на с. Дъбник, община Поморие са одобрен кадастрален и регулационен план през 1962г. и само кадастрален план, одобрен със заповед № РД-17-3/04.02.2005г. Имот № 131 с площ от 464 кв.м. попада в регулацията и за него е отреден УПИ ХХІІ – 72 в кв.8 по плана на селото. Останалата площ от 2 505 кв.м. е извън регулацията и е с граници: от север – имот с пл.№ 130; от запад – край на регулацията и УПИ ХІІ-72 и УПИ ХХІІІ – 72 в кв.8; юг – имот с пл.№ 133 и имот с пл.№ 134. Процесният имот е онагледен върху скица, представляваща неразделна част от заключението и е нанесен в КККР с идентификатор № *** – частна общинска собственост. Вещото лице дава заключение, че между УПИ ХХІІ – 72 и УПИ ХХІІІ – 72 в кв.8 няма изградена ограда, но в процесния имот са построени оранжерии, бита е сонда, прекарано електричество и са монтирани камери.

Според вещото лице, имот с пл.№ 131 е записан в разписния лист към кадастралния план от 2005г. като „двор на А. И. Д.“ За частта от него, която попада в регулацията на селото, е отреден парцел ХХІІ-72 в кв.8 по плана на селото. Площта от 2 505 кв.м. от имот с пл.№ 131 е извън регулацията и представлява част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР за землището на с. Дъбник, записан като частна общинска собственост – земеделска територия, десета категория. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, границите на поземления имот към настоящия момент са, както следва: северПИ с идентификатор № ***; изток – ПИ с идентификатор № ***; юг – ПИ с идентификатор № *** и запад – край на регулацията и УПИ ХІІ-72 и УПИ ХХІІІ – 72 в кв.8.