Решение № 117 от 29.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Велико Търново, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500974 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД гр. София против решение № 197/17.10.2023г. по гр.д. № 242/2023г. на ПРС, с което изцяло е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу ответника Д. П. С. от гр. Павликени иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане срещу ответника в размер на 563, 73 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, ул. „...“ № .., ет. .., ап. .., инсталация ..., аб. № ... за периода м. май 2019г. – м. август 2020г., както и в размер на 132, 26 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. – 02.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на главницата.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Възразява се срещу решаващия извод на районния съд, че по делото не е установено наличието на облигационно отношение между страните, доколкото от събраните доказателства се установява, а самият съд е приел, че ответникът като наемател на процесния имот е 1 клиент на топлинна енергия по см. на чл. 153 ал. 1 ЗЕ. В тази връзка се сочи, че ответникът е страна по договора за доставка на топлинна енергия и че на негово име е открита индивидуална партида при доставчика. Оспорва се възприетият от съда аргумент, че ответникът е заплатил дължими суми на собственика на имота, води от освобождаването му от отговорност, тъй като това обстоятелство е извън предмета на доказване по конкретния спор. По тези съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да уважи подадена въззивна жалба. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата, чрез назначения си особен представител е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че доколкото не е доказано на какво основание при жалбоподателя е открита партида на името на собственика, откриването на такава на името на ответника е само счетоводно действие, тъй като липсва основание собственикът да му предоставя права. В тази връзка се поддържа оспорването, че между страните по делото за процесния период е липсвало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Възразява се, че по делото не е доказано даването на съгласието на всички собственици на процесната сграда за присъединяването й към топлопреносната мрежа. Оспорва се, че по делото не е доказано наличието на договорни отношения между доставчика на топлинна енергия и топлинния счетоводител. Възразява се, че представените от жалбоподателя фактури не са годно доказателство за установяване на реалното потребление на ответника.

Поддържа се извода на районният съд, че жалбоподателят следва да търси процесните суми от собственика на имота, тъй като те са платени на същия от ответника. С тези доводи се моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

2

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с установителен иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл.

415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 563, 73 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, ул. „...“ № .., ет. ., ап. .., инсталация ..., аб. № ... за периода м. май 2019г. – м. август 2020г., както и в размер на 132, 26 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. – 02.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на главницата . Ищецът твърди, че през исковия период ответникът в качеството си на наемател на процесния имот е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по см. на чл. 153 ал. 1 ЗЕ, както и че продажбата на тази енергия се осъществява при публично известни ОУ. Сочи, че през процесния период отношенията между страните са регламентирани от ОУ, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016г., публикувани съответно в един централен и един местен ежедневник. Ищецът твърди, че през исковия период ответникът е ползвал доставяната му в имота ТЕ, но не е заплащал дължимите за това суми в начислените размери и срокове. Допълва, че сумите за потребена топлинна енергия в съответствие с чл. 155 ал. 1 т. 2 ЗЕ първоначално са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база на реален отчет от уредите за дялово разпределение извършен от трето лице – помагач. Ищецът твърди, че съгласно чл. 31 ал. 1 от ОУ върху прогнозните стойности на ТЕ не се начислява лихва за забава, а такава се дължи единствено върху задълженията по изправителните сметки, която се начислява след 45-дневния срок от публикуването на общите фактури в интернет страницата на доставчика. Ищецът твърди, че за периода м. май 2019г. – м. август 2020г. ответникът му дължи сумата от 563, 73 лв. като стойност на потребена, но незаплатена ТЕ, както и сумата от 132, 26 лв. – мораторна лихва върху нея за периода от 15.09.2020г. до 02.12.2022г. Уточнява, че за тези суми се е снабдил със заповед за изпълнение срещу длъжника по ч.гр.д. № 74/2023г. на ПРС, която е връчена на последния при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. По изложените съображения се отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца вземанията, за които се издадена заповед за изпълнение. Претендират се разноски.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Възразява сградата, в която се намира процесното жилище да е топлоснабдена и собственика му да е изразил съгласие за присъединяване. Оспорва ответникът да има качеството на битов клиент на ТЕ и между страните да съществува облигационно правоотношение по продажба на такава енергия, поради липсата на писмен договор по чл. 149б ал. 1 ЗЕ.

3

Възразява, че откриването на партида на името на ответника в дружеството ищец не доказва наличието на договорна връзка за продажба на ТЕ. Оспорва ищецът да има договорни отношения с трето лице – помагач за извършване на дялово разпределение на ТЕ относно процесната сграда в етажна собственост и общото събрание на същата да го е избирала за топлинен счетоводител. Оспорва представените от ищеца счетоводни документи да доказват реалното потребление на доставена ТЕ. Релевира възражение за погасяване с кратката тригодишна давност на процесните задължения. С тези доводи моли за отхвърля на исковете.

Въз основа на твърдения на страните и събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Собственикът на процесния имот и ответникът като наемател са сключили на 30.11.2015г. договор за наем на същия за срок от 01.12.2015г. до 30.11.2016г. С договора ответникът е поел задължение да заплаща консумативните разноски за ползване на имота, вкл. за потребена ТЕ към ищеца по аб. № .... С декларация от 30.11.2015г. с нотариална заверка на подписа собственикът на имота е дал съгласието си ответникът да бъде купувач на ТЕ за срока на наемния договор. Със заявления – декларация от 01.12.2015г. наемателят е поискал партидата на топлоснабдения имот да бъде променена на негово име в съответствие с ОУ за продажба на ТЕ и е декларирал, че е запознат с обстоятелството, че дяловото разпределение на отчетената от топломера в абонатната станция на сградата ТЕ се извърша от трето лице – помагач на ищеца.

С последващи анекси от 30.11.2016г., 30.11.2017г., 30.11.2018г. и 30.11.2019г. срока на наемния договор е продължен до 01.12.2020г., като всеки път собственикът на имота и ответникът са заявявали желанието си последният да бъде купувач на ТЕ и партида при ищеца да се води на негово име. От протокол от 11.08.2020г. подписан между страните по наемния договор се установява, че същите са се съгласили договор между тях да бъде прекратен, считано от 12.08.2020г. С подписването на този протокол ответникът е признал, че във връзка с ползването на процесния имот има натрупани и неизплатени задължения към ищеца в размер на 952, 58 лв., за заплащането на които предава на наемодателя съответната сума, получаването на която е удостоверено от последния с полагането на подписа му върху протокола. Със заявление до ищеца от 12.08.2020г. собственикът на имота е изявил желание партидата на процесния имот с инсталация № ...да бъде променена на негово име съгласно ОУ.

От протокол № 2900/11.12.2009г. и приложения списък към него се установява, че общото събрание на собствениците в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, р-н Н., ул. „...“ № ..са избрали третото лице – помагач да извършва услугата дялово разпределение на ТЕ в процесната сграда. Между последното и ищецът има сключен договор при ОУ за извършване на тази услуга в 4 сгради етажна собственост на територията на гр. София, като изпълнителят се е задължил да отчита уредите за дялово разпределение не по – късно от 10 юли, съгласно чл. 70 ал. 5 от Наредбата за топлоподаването и да изготвя изравнителни сметки, които да предава на възложителя до 5 август на текущата година.

По делото са представени ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД на клиенти в гр. София, за които не се спори, че са влезли в сила съгласно предвидения в закона ред, след публикуването им в един централен и един местен ежедневник /чл. 150 ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 32 ал. 1 и ал. 3 от ОУ месечната дължима сума за доставена ТЕ при заплащане на консумацията на прогнозни количества се фактурира ежемесечно, а след отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, ищецът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на тези фактури, както и съставя фактура за потребеното количество ТЕ, определено на база изравнителните сметки.

От представената от ищеца обща фактура № ../31.07.2020г. е видно, че по партидата на ответника за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. за отопление и подгряване на вода е начислена сумата от 744, 98 лв. с ДДС, като след приспадане на платените суми по прогнозните месечни вноски и извършеното прихващане във връзка с намаляване цената на ТЕ, е определена окончателна сума за доплащане в размер на 531, 83 лв. с падеж - 14.09.2020г. От обща фактура с № ../31.07.2021г. се установява, че за следващия отчетен период 01.05.2020г. – 31.08.2020г. стойността на горепосочените услуги възлиза на 154, 64 лв., като след приспадане на платеното по прогнозите стойности, дължимата сума за плащане е в размер на 85, 92 лв. с падеж 14.09.2021г.