Решение № 278 от 18.09.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Добрич, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20233230200550 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД, ЕИК ***, гр. Д., ул. „***, представлявано от Д. Т. А., в качеството му на работодател, чрез адвокат Д. К. срещу НП № 08 – 2300037/037/28.04.2023г., издадено от И.Д.

Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде изменено, алтернативно се поддържа искане да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на 1 въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице по чл. 416 ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 2 от КТ и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

На 19.01.2023г. е извършена проверка от С. П. и Г. В. – инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич на „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД по изпълнение на принудителни административни мерки /ПАМ/ предписания от предходна проверка, дадени с протокол ПР2240636 от 21.12.2022г.

Проверката започва в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич с връчване на призовка за представяне на документи на Д. Т. А. – управител на дружеството.

На 23, 24.01.2023г. и 06.02.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич по служебната електронна поща са получени присъствени форми за 2022г., графици за 2022г., ведомости за заплати за месеците септември, октомври, ноември и декември 2022г. и разходни касови ордери за извършени плащания на трудови възнаграждения от „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД.

От представените разчетно – платежни ведомости за месец октомври 2022г. и приложените два броя разходни касови ордери /РКО/ за изплатени суми на Ю. В. Д. ЕГН ********** е установено, че „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД, в качеството си на работодател не е изплатил дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 395.98 лева на Ю. В. Д., освободена на 24.10.2022г. в срок до 20.01.2023г.

Така „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД, в качеството си на работодател не е изпълнило в срок до 20.01.2023г. дадената задължителна за изпълнение принудителна административна мярка – предписание по т. 6 от протокол ПР 2240636 от 21.12.2022г., а именно да изплати дължимото обезщетение за 2 неизползван платен годишен отпуск в размер на 395.98 лева на Ю. Д., освободена на 24.10.2022г. Нарушението е извършено на 21.01.2023г.

Установено е на 06.02.2023г. и е доказано от данните, обективирани в: призовка изх. № 2302459 от 19.01.2023г.; протокол № ПР22400636 от 21.12.2022г.; протокол № ПР2302459 от 16.02.2023г.; разчетно – платежна ведомост за месец септември 2022г.; разчетно – платежна ведомост за месец октомври 2022г.; РКО от 30.12.2022г. за сума изплатена на Ю. Д., РКО от 23.01.2023г. за сума изплатена на Ю. Д..

С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ, предвид която, който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

От обективна страна визираната в чл. 415 ал. 1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнена принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, издадена от оправомощен за това орган. Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността им. Няма данни това предписание, издадено от контролен орган на инспекцията по труда, съобразно дадените му правомощия по чл. 404 ал. 1 т. 1 от КТ да е оспорено по реда на чл. 405 от КТ и от него е възникнало задължението, което е негово съдържание. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат.

Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл.

415, ал. 1 от КТ е бездействие и се изразява в това, че „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД не е изпълнило в срок до 20.01.2023г. приложената принудителна административна мярка – предписание по т. 6 от протокол № ПР 2240636 от 21.12.2022г., а именно да изплати дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 395.98 лева на Ю. Д., освободена на 24.10.2022г.

Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко 3 друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД се явява работодател. Т.е. субект на нарушението, за което е наказан.

Законосъобразно, на основание чл. 415 ал. 1 от КТ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца.

Съгласно чл. 416 ал. 5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица, съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

Нарушението се потвърждава от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, така и от приложените по делото писмени доказателства.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

Наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима. В тази насока Решение от 03.07.2014г. по к.а.н.д.

339/2014г. на Административен съд – гр. Добрич.

В конкретния казус е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Разпоредбата е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение” и регламентира критериите, по които следва да се определи дали едно 4 административно нарушение е маловажно такова, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата на чл.

415в ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: извършено нарушение, нарушението да е било отстранено веднага след установяването му и от нарушението да не са произлезли вредни последици.

Налице е извършено нарушение по чл. 415 ал. 1 от КТ.

Относно вредните последици и дали такива са произлезли за работниците и служителите, съдът счита, че в настоящия случай се касае за неизпълнение на приложената принудителна административна мярка – предписание по т. 6 от протокол № ПР 2240636 от 21.12.2022г., а именно да изплати дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 395.98 лева на Ю. Д., освободена на 24.10.2022г.

Т.е. касае се за неизпълнение на предписание, а същото само по себе си е формално нарушение.

Третата предпоставка – нарушението да е било отстранено веднага след установяването му. По делото липсват доказателства в тази насока.

Действително, нарушението е било отстранено, но три дни след изтичане на срока за изпълнение на предписанието.

Наложеното наказание на жалбоподателя е в границите на предвиденото в разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ. При определяне размера на имуществената санкция административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Наложената имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. е в предвидения в кодекса размер, съобразно разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ.

В тази връзка наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

5

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски:

Разноски се претендират от въззиваемата страна като искането е направено своевременно, преди приключване на делото пред настоящия съд.

С оглед крайния изход на спора съдът счете, че отправеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което и на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП и чл.

27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич следва да се присъди такова в размер на 80 /осемдесет/ лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № НП № 08 – 2300037/037/28.04.2023г., издадено от И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД, ЕИК ***, гр. Д., ул. „***, представлявано от Д. Т. А., в качеството му на работодател за нарушение по чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл.

415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00лв.

ОСЪЖДА „ТАБАКО ШОП БГ” ЕООД, ЕИК ***, гр. Д., ул. „***, представлявано от Д. Т. А., в качеството му на работодател да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6