Решение № 66 от 12.08.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Ловеч, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224300600215 по описа за 2022 година

С присъда № 8/20.04.2022 г. , постановена по НОХД № 276/2021 г.

Троянски районен съд е признал ИВ. П. Л., ЕГН ********** за невиновен в извършване на престъпление по чл. 345 ал.2,вр. с 1 от НК , като го е оправдал по повдигнатото обвинение и е отменил взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Подписка“, с определение № 89/20.04.2022г. по реда на чл.

309, ал.4 от НПК.

Срещу така постановения съдебен акт е подаден протест от Снежа Георгиева – прокурор при Районна прокуратура – гр. Ловеч, Териториално отделение – гр. Троян в предвидени от закона срок по реда на въззивното производство. В протеста и допълнителното изложение сочи, че същият е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. В тази връзка излага подробни съображения. Счита, че първоинстанционният съд е тълкувал и оценявал превратно събрания по делото доказателствен материал, въз основа на което е изградил своите фактически изводи, поради което направените въз основа на тях заключения са постановени в нарушение на материалния и процесуални закон. Излага, че неправилно първоинстанционния съд е определил управляваното от И.Л. превозно средство, като „двуколесно“ такова, въпреки че по делото безспорно е било установено, че същото е „моторно превозно средство“- мотопед, марка „Ямаха". Посочва, че по отношение на този факт са налице противоречия в мотивите на решаващият 1 съд и правните му изводи. Сочи разпоредбата на §6,т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, съгласно която МПС е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Освен това изтъква, че от показанията на свидетелите П. и Н. се установява, че същите първоначално са установили самоличността на водача в лицето на подсъдимия, факта, че същият е неправоспособен водач, а след това са констатирали рамата и номера на мотопеда, като свидетелят П. не е посочил, че това е „скутер“, а употребения израз от свидетеля Н. два пъти относно този факт е синоним на мотопед. Счита, че с оглед на констатираното противоречие съдът е следвало да извърши допълнителен разпит на свидетеля Н. по отношение на това обстоятелство. Излага, че неправилно първоинстанционния съд кредитира обясненията на подсъдимия Л. в частта, в която същият е посочил, че върху процесното МПС е имало „поставени лепенки с обозначение на марката „Ямаха". Сочи, че същите се опровергават от показанията на разпитаните свидетели и не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Приема за неправилен направения извод от съда, че непосредствен обект на престъплението по чл. 345 ал. 2 от НК са обществените отношение свързани с безопасността на транспорта. Изтъква, че това са обществените отношения свързани с отчетност и контрол, а именно свързани с реда в транспорта. Не споделя направения извод от решаващия съд, че обвинението не е доказано от обективна страна, тъй като е следвало да се съберат доказателства относно това кога и по какъв начин подсъдимият Л. е придобил „двуколесното превозно средство", за да възникне за него задължение да го регистрира. Счита, че тези факти са правно илеревантни в конкретния казус. Изтъква, че следва да се установят две групи обстоятелства, а именно: управление на процесния мотопед на 04.09 2020 г. от страна на подсъдимия Л. , като в тази връзка са показанията на свидетели очевидци М.С., А.Н. и М.М., включително и факта ,че свидетелката И., с която живее на семейни начала се е возила като пътник, като се приеме като защитна тезата на същия, че е „бутал“ мотопеда. Второто обстоятелство, което следва да се установи, че процесният мотопед - марка „Ямаха", с номер на рама DGM 53728 ОМ, номер на двигател 4КН -007175, тъмно зелен на цвят, без регистрационна табела, не е регистриран по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1, изр. 1 и ал.2, изр. 1 от Закона за движението по пътищата и в чл.2, чл.З, ал.1 и чл.4, ал.1 от Наредбата № 1-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение, пускане в движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи. Сочи, че това обстоятелство се доказва както от показанията на свидетелите Й.С. Н., С. П. П. и М.С. С., така и от приложеното писмо от сектор „Пътна полиция" при ОД МВР-Ловеч с № 9060002325/02.03.2022г., както и от справка в централна база КАТ по рег.№/л.82и л.83 от ДП/. Излага, че е правно ирелевантно за повдигнатото обвинение по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК по отношение на подсъдимия Л. е собствеността върху процесното моторното превозно средство. Освен това сочи, че не 2 споделя твърденията на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано какъв вид е моторното превозно средство и дали то подлежи на задължителна регистрация или попада в някоя от хипотезите на чл.1,ал.4 от Наредбата № I45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение, пускане в движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи.Счита, че от събраните доказателства безспорно се установява вида на управляваното от подсъдимия Л. МПС, а именно-мотопед, както се установява и че същото МПС не попада в нито една от хипотезите посочени по-горе, поради което подлежи на регистрация, съгласно императивната норма на чл.2 от посочената по –горе Наредба № 1-45/24.03.2000 г. Счита, че решаващият съд превратно е тълкувал и напълно е игнорирал показанията на свидетелите -очевидци, относно вида на моторното превозно средство управлявано от подсъдимия Л., а именно свидетелите М.С. С., Й.С. Н., С. П. П., А.Н. и дори показанията на свидетелката Е.Х.И.. Сочи, че същите заявяват, че то е било мотопед, като показанията им са ясни, логични , непротиворечиви и еднопосочни и кореспондират както по между си, така и с останалия доказателствен материал, поради което съдът е следвало да ги кредитира. Счита ,че следва да вземе под внимание и факта, че освен очевидци на деянието са и полицейски служители с дългогодишен опит, като св. Й. Н. е водач на патрулен автомобил, мл.инспектор в РУ-Троян, св.С. П. е мл.автоконтрольор в РУ-Троян, а св. М.С. е бил Началник участък в гр.Априлци при РУ-Троян, поради което точно могат да определят вида на моторното превозно средство. С оглед на това счита, че първоинстанционния съд е допуснал нарушения по оценката на доказателствената съвкупност и начина на изграждане на вътрешното убеждение за виновността на подсъдимия. В тази връзка сочи Решение № 6/2012г. III н.о. ВКС /. При горните съображения излага, че направеният от РС-Троян правен извод относно недоказаност на вида на управляваното МПС от подс.Л. е в противоречие с надлежно събраната по делото доказателствена съвкупност. В тази връзка счита, че решаващият съд е изопачил доказателствените материали и е направил превратно тълкуване на показанията на свидетелите М.С. С., Й.С. Н. и С. П.

П., като е възприел, че е налице противоречие в показанията на тримата свидетели, тъй като не можели да си спомнят къде точно върху процесното моторно превозно средство са установили номера на рамата, който са възприели и по който са направили справка, чрез таблета и в ОДЧ при РУТроян и са установили, че същото не е регистрирано по надлежния ред като по този начин е нарушил законите на обективната логика на изследваните факти и обстоятелства свързани с престъпното деяние и възприетото от цитираните свидетели. Сочи, че с оглед на изминали срок от извършване на деянието и разпита на тези свидетели в съдебно заседание, както и с ежедневната им работа е невъзможно да се помни на кое точно място върху процесния мотопед са били изписани идентификационните знаци на рамата, които са възприели. Счита, че това е правно ирелевантно. Изтъква, че показанията на свидетелите М.С., Й. Н. и С. П. се отличават с висока степен 3 на конкретност относно правнорелавантните за делото обстоятелства, включени в предмета на доказване. Сочи, че установеното било констатирано от полицейските служители в Акт за установяване на административно нарушение с бл.№224995 от 04.09.2020г., който подсъдимия Л. подписал с отметка, че има възражения и че ще ги представи в РУ-Троян в тридневен срок, което не направил. С оглед на това , че обстоятелствата са установени от показанията на цитираните полицейски служители не е било необходимо изземване на мотопеда. Сочи, че в подкрепа на показанията на тези свидетели е и последващата проверка в масивите на КАТ, поради което не е било необходимо извършване на експертиза и в тази връзка изземване на мотопеда. Изтъква ,че в §6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е посочено, че „регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификация на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Излага, че игнорирането от съда на посочените по-горе доказателства по своята същност представлява нарушение при формиране на вътрешното му убеждение - Решение № 475/2010г. на I н.о. на ВКС. Изтъква, че непри eма и намира за неправилни доводите на съда, относно това, че управляваното от подсъдимия „двуколесно превозно средство“, не е приобщено към доказателствата по делото, нито е било предмет на оглед, нито е експертно изследвано дали това са действителните номера на рама и двигател, за да се установи по несъмнен начин, че не е налице въздействие върху същите или подмяна, както и не е установено това какъв вид МПС е -мотопед, мотоциклет или друго" т.е. че е налице „доказателствена празнота". Счита, че този извод на съда е в пълно противоречие със забраната, визирана в чл.14, ал.2 от НПК за придаване на предварително определена сила на доказателствата и доказателствените средства при вземане на решения по вътрешно убеждение.

Счита, че в конкретния случай не са били налице предпоставките на чл. 212, ал.2 от НПК, касаещи образуване на досъдебно производство в условията на неотложност, поради това , че налице са били трима свидетели-очевидци относно вида, цвета, марката на управляваното от подс.Л. моторно превозно средство, същите са възприели липсата на регистрационна табела и наличието на знаци върху МПС-то, като са отразили констатираното в АУАН приобщен по надлежния ред. Счита, че с оглед допълнителна проверка на показанията на полицейските служители е следвало решаващият съд да изиска от РУ на МВР-Троян разпечатка за дейността на наряда от 04.09.2020г. т.е. т.нар."ежедневен отчет" в който се отразява цялата проверка извършена от полицейските служители Н. и П., както относно вида МПС, марка, модел, идентификационни номера на същото, цвят, така и относно проверяваното лице, проверка която решаващият съд не е извършил, с което е нарушил принципа за разкриване на обективната истина, който принцип е визиран в чл.13 от НПК. Сочи,че съдът в мотивите си коментира само обективната страна на престъплението, макар, че изводите му за несъставомеронст на деянието се отнасят както за обективната, така и за субективната страна на същото.

По изложените съображения счита, че изводите на първоинстанциония 4 съд за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна са неправилни и са постановени в нарушение на материалния закон, че в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие събраните гласни и писмени доказателствени източници са в изискуемата от процесуалния закон степен на достатъчност за обосноваване по несъмнен начин на предявеното на подсъдимия обвинение в извършване на горепосоченото престъпление по транспорта, за което същият е бил предаден на съд.

Разпечатката съдържа 15 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5dd33205-8196-4a39-84aa-b3c9aa39aee0