Решение № 798 от 06.07.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. Кюстендил, 06.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520100175 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. Б. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Б.“ №**, чрез адв. И. А. от САК, със съдебен адрес в гр. С., ул. „Ц. А.“ №**, ет.*, ап.*, срещу И. А. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Е.“ №*.

В исковата молба се твърди, че на 18.11.2023г. в хотел „А.“ в к.к. Б., общ. С. ответникът И. Й. е причинил на К. Т. средна телесна повреда – счупване на челюст, охлузване в областта на челото, охлузвания в областта на клепачите на лявото око, в основата на носа, лявата ноздра, лявата буза, след като го ударил в лицето с юмрук, по хулигански подбуди.

За причинената телесна повреда е образувано Досъдебно производство №7 от 2024г. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. №17/2024г. по описа на Районна прокуратура – Самоков, като с Протокол от открито съдебно заседание от 17.05.2024г. по НОХД №***/2024г. по описа на Районен съд – Самоков е одобрено споразумение между прокуратурата и подсъдимия Йорданов, като е наложено наказания „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, като ответникът е признат за виновен за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.2, вр. с чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК.

Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се установявали от влязлото в сила споразумение по НОХД №***/2024г. по 1 описа на Районен съд – Самоков, задължително за гражданския съд.

На 18.11.2023г., заради удара, ищецът Т. изпаднал в комоцио, глътнал си езика и изпаднал в безсъзнание. В болница „Пирогов“ в гр. София е постъпил същия ден и е изписан на 21.11.2023г. Претърпял е оперативно лечение – поставяне на назъбно-венечни шини на горна и долна челюст и поставяне на еластична междучелюстна фиксация. На 10.01.2024г. ищецът постъпил отново в същата болница за сваляне на шината и е изписан на 12.01.2024г. За лечението (болнично стоене, медикаменти, прегледи, рентген, пътуване), както и за адвокатско възнаграждение по ДП №7 от 2024г. по описа на ОСлО при СОП извършил разходи, като общият размер на имуществените вреди ищецът оценява на 1710,50 лева.

Отделно от това, ищецът, от момента на случилото се до пълното му възстановяване, си търсил работа, водел се регистриран в Бюро по труда гр.

Самоков, като поради инцидента повече от година и половина не можел да започне работа. Семейството му (жена и две деца) станало свидетел на всички негови болки и страдания, като съпругата му в този момент е била в отпуск по майчинство и в този период са имали необходимост от доходи, но поради телесната повреда е бил в невъзможност да работи. Храненето не било нормално, изпитвал болки и страдания поради травмата, лечението продължавало при стоматолог. Според ищеца, последиците от травмата били за цял живот. Т. се депресирал, не излизал от вкъщи и не искал да общува с хора извън семейството му.

Ищецът предявява осъдителни искове с правно основание по чл. 45, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 26710,50 лева, от която 25000 лева претърпени неимуществени и 1710,50 лева имуществени вреди, породени от причинена средна телесна повреда от ответника, последният признат за виновен със споразумение по НОХД №***/2024г. по описа на Районен съд – Самоков, ведно с законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането (18.11.2023г.) до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор. Оспорват се исковете, както по размер, така и по основание. Претендирата сума за обезщетяване на неимуществени вреди била прекомерна. Не били представени доказателства, че лечението е траело повече от 6 месеца. От представената медицинска документация се установявало, че времето за възстановяване отнело между 2 и 3 месеца, а не шест.

Според съдебната практика на изброени съдилища в страната, присъдените обезщетения за подобни травми били значително по-ниски от претендираното с исковата молба.

От друга страна, претенцията за неимуществени вреди е мотивирана от невъзможността ищецът да полага труд и да издържа семейството си. По своята същност това било пропуснати ползи, а не неимуществени вреди.

Пропуснатите ползи, причинени от деликт, следвало да се докажат. В случая 2 нямало как ищецът да е претърпял пропуснати ползи от нетрудоспособност, ако не е полагал труд по трудово правоотношение, започнало преди датата на увреждането, като размерът на трудово възнаграждение преди увредата следвало да служи за остойностяване на ползите, които са пропуснати.

Оспорват се и претендираните имуществени вреди. Приложените касови бележки не били доказателство, че именно пострадалия е направил тези разходи. Разходи за гориво и паркинг не били такива, които да са свързани с лечението, като същите можело да са направени по други поводи и от други лица.

Претендира отхвърляне на исковете, а при евентуалност – уважаване в размер, многократно по-малък от претендирания.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 17.05.2024 г. по НОХД №***/2024 г. по описа на Районен съд - Самоков по реда на чл. 381 от НПК е одобрено споразумение, по силата на което И. А. Й. от гр.Кюстендил се е признал за виновен в това, че на 18.11.2023г. в хотел „Айсберг“ в к.к. Боровец, общ.

Самоков е причинил на К. Т. средна телесна повреда – счупване на челюст, охлузване в областта на челото, охлузвания в областта на клепачите на лявото око, в основата на носа, лявата ноздра, лявата буза, след като го ударил в лицето с юмрук, по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр.2, вр. чл.129, ал. 1, вр. ал.2 от НК.

Определено е наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, като изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от три години.

По настоящото дело е разпитан свидетеля В.И. Т., която е присъствала на инцидента, при който на ищеца е причинена средна телесна повреда.

Свидетелят е съпруга на ищеца. Тя твърди, че в момента на инцидента били на тържество по случай рождение на дете. Вечерта била спокойна до момента, в който решили да си тръгват в ранните часове на деня. Точно в момента, когато си казвали довиждане с домакините, свидетелят видяла как съпругът й паднал на земята, глътнал си езика и изпаднал в безсъзнание. Ответникът ударил съпругът й и избягал. Ударът бил с юмрук в долната челюст. Свидетелят няма обяснение защо е било това нападение, ищецът не го провокирал по някакъв начин. Преди удара не са разменяли реплики или обиди. Мъж на име Д. помогнал на К. Т., като му оказал първа помощ и му извадил езика.

След инцидента, отишли на зъболекар, който го изпратил на рентгенова снимка, като било установено счупването. След това посетили „Пирогов“, където му поставили шина на челюстта. Възстановителният период продължил около 6 месеца, храненето и говорът били затруднени. Поради случилото се, ищецът загубил телесно тегло (според свидетеля 15 килограма), като едва през април 2025г. започнал да се храни с твърди храни, като бил все още неуверен в храненето си. Получил и психологическа травма, изпаднал в 3 депресия, не искал да се среща с хора, изпитвал физическа слабост. Тъй като ищецът е човек, който тренирал и се хранел здравословно, след инцидента получил и психическа травма.

От показанията на св. Гр. Ст. – приятел на ищеца, се установява, че двамата заедно се познавали покрай тренировките си във фитнес залата.

Свидетелят също присъствал на празненството, но си тръгнал по-рано и не бил пряк свидетел на деянието. От приятели разбрал за инцидента. Обадил се на ищеца, но той не можел да говори. Тъй като били семейни приятели, виждали се всяка седмица. Поради травмата, Т. се затворил в себе си, започнали да се виждат по-рядко, а когато се виждали, на ищеца му било трудно да говори. Храненето се осъществявало чрез сламка, поради което видимо започнал да губи килограми, дори и след свалянето на шините продължавал да се храни трудно. Ищецът имал и финансови проблеми, тъй като имал кредит, не можел да започне работа, поради което и свидетелят му предоставял и средства на няколко пъти. От около половин година след инцидента двамата не са тренирали във фитнес залата заедно.

За установяване на травматичните увреждания, както и на процеса и продължителността на възстановяването, е допусната и изслушана съдебномедицинска експертива, неоспорена от страните. От заключението на вещото лице се установява, че в резултат на нанесения удар ищецът е получил следните увреждания: 1. Фрактура (счупване) на долната челюст (в областите на ъгъла на тялото към корена на 6-ти долен зъб – зъб 36); 2. Охлузвания по кожата в лява половина на лицето в областите на челото, външна част на окото и носа. Според заключението, при счупването на челюстта се затруднило дъвченето и говоренето. Нямало обаче данни за черепно-мозъчна травма с нарушения на съзнанието. Продължителността на възстановяване била индивидуална съобразно спецификите на всеки организъм, като в конкретния случай възстановителния период е протекъл около 4 месеца. Останалите мекотъканни увреждания са възстановени за около 2 седмици. Обичайният срок за възстановяване на такъв тип травми бил около 2-3 месеца. Болките били по-интензивни в период от около 2-3 седмици след получаване на травмата, както и около до 1-2 седмици след повторно постъпване в „Пирогов“ за отстраняване на междучелюстната имобилизация, в останалите части на периода били постепенно отслабващи до отзвучаването им. По делото нямало данни за възникнали усложнения и физически следтравматични последици от процесните травми, които да се отразят практически значимо върху здравето на ищеца. Не било изключено при промяна на времето, натоварване на челюстта ищецът да изпитва епизодични краткотрайни и леки болкови усещания в областта на травмата на челюстта в по-продължително време и след практическото му възстановяване.

Трудовата неработоспособност в конкретния случай продължила около 2.5 месеца. При конкретната травма, при изпълнение на по-тежка физическа работа или работа в по-екстремни климатични или рискови за допълнителна травма условия, пострадалият могъл да се завърне на работа до 2-2.5 месеца.

4

Този срок би бил по-дълъг, ако трудовата дейност е свързана с речева комуникация или тежка физическа дейност.

По отношение на трудовата заетост на ищеца е предоставена информация от Дирекция „Бюро по труда“ гр.Самоков, от която се установява, че ищецът К. Т. е с прекратена регистрация в ДБТ от дата 25.03.2024г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е обосновано, кореспондира с останалите събрани по делото доказателства и не се оспорва от страните. Съдът кредитира и показанията на свидетелите, тъй като същите са логични и последователни, кореспондират помежду си и с останалите събрани по делото доказателства, включително и с установеното по проведеното наказателно производство.

От представената по делото с исковата молба документация, която е приета по делото, се установява следното:

От приетите епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 18.11.2023г. и е изписан на 21.11.2023г. Съобщил е за нанесен удар в областта на долната челюст вляво. Установено е, че е налице фрактура на тялото на мандибулата в ляво към корена на 36-ти зъб. Съзъбието е санирано (репозиция на фрагментите на тялото на долна челюст) с назъбно-венечни шини чрез проведено оперативно лечение. На 10.01.2024г. ищецът е постъпил в лечебното заведение за отстраняване на вътрешно фиксиращо устройство след зарастване на счупването. Изписан е на 12.01.2024г. При повторното изписване от лечебното заведение, ищецът Т. е дал данни, че има умерени болки. Във връзка с проведеното лечение ищецът е направил следните разходи – 60 лева за престой в болницата, 70 лева хедгиър с подбрадник (ортодонтски апарат, който се използва за корекция на проблеми със захапката и направляване правилното развитие на челюстите), 30 лева рентгенова услуга, 17,35 лева и 16,90 лева за Медоклав (антибиотик), 30 лева за ортопантомография (цялостна снимка с изглед на челюстите) и 60 лева консултация с лекар-специалист. Общата стойност на всичко е в размер на 284,25 лева. Установяват се разходвани средства за транспорт до гр. София – закупено гориво на няколко пъти (доколкото ищецът е жител на гр.Самоков).