Решение № 242 от 19.06.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. П., 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230100659 по описа за 2025 година

Производството производство“). е по реда на

Глава тринадесета от

ГПК

(„Основно

Първоначално е образувано в Районен съд - П. по подадена искова молба на А. В. В., ЕГН: 73082554448, с адрес в с. Т., ул. „36-та“ № 1, общ. П., чрез адв. Х. Д., с адрес на кантората гр. П., ул. „А.“ № 16, срещу Д. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 22.

Съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност, визирани в чл. 127 и чл. 128 ГПК, като е извършена процедурата по чл. 131 ГПК. В законоустановения срок, от ответната страна е постъпил отговор на исковата молба, в който е инкорпорирано и възражение за неподсъдност на спора на РС – П., като е направено искане същото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на РС – П..

С Определение с рег. № 4318 от 28.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2191/2025 г. по описа на РС – П., производството по делото е прекратено, тъй като е констатирано, че съдът не е местно компетентен да се произнесе по спора и същото е изпратено на РС – гр. П. по подсъдност.

В исковата молба се сочи, че ответницата е поискала от ищеца паричен заем за медицински разходи, в резултат на което последният предоставил на първата паричен заем в размер на 4 000 лв., чрез превод в системата на Изипей на 05.10.2022 г. и с основание медицински разходи, по искане на ответницата, със задължението заемът да бъде върнат в рамките на три месеца от получаването му. Твърди се, че до началото на м. април 2023 г. след многократни покани, заемът не е върнат, както и до подаване на заявлението в съда също не е извършено плащане.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът Д. Д. Р., ЕГН ********** дължи на ищеца А. В. В., ЕГН **********, сумата 1 от 4 000,00 (четири хиляди) лева дадени в заем за медицински разходи, както и сумата от 867,01 (осемстотин шестдесет и седем лева и една стотинка), представляваща лихва върху претендираната главница, считано от 01.04.2023 г. до 12.11.2024 г. (дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), както и да осъди ответника да плати сторените разноски от ищеца в двете производства.

В рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответната страна, с който последната изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва като неоснователни ищцовите твърдения, като в тази връзка оспорва и предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди, че исковете са недоказани, тъй като в исковата молба ищецът не сочи твърдения договор за заем, нито неговите основни параметри, както и че не е представил като приложение към молбата процесния договор, доказателства, установяващи настъпилия падеж на задължението по договора, както и отправена покана за връщане на дадената в заем парична сума. Оспорва ищцовите твърдения, че между страните е сключен договор за заем, както и че ищецът й е предоставил сочената в исковата молба сума. Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли ищцовата претенция, като неоснователна и неподкрепена от какъвто и да е доказателствен материал. Претендира сторените по делото разноски.

В проведените по делото съдебни заседания ищецът не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа подадената искова молба, като изразява становище за неоснователност на изложените от ответницата възражения, обективирани в отговора на исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове, претендира сторените както в заповедното, така и в настоящото исково производства разноски.

Ответната страна не се явява, не се представлява.

П.кият районен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 1831/2024 г. по описа на Районен съд – гр. П. се установява, че е издадена Заповед № 1157 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.11.2024 г., по силата на която е разпоредено длъжникът Д. Д. Р., ЕГН **********, да заплати на кредитора А. В. В., ЕГН **********, сумата от 4 000 лева, представляваща главница по паричен заем, предоставен от заявителя на длъжника чрез системата на „Изипей“ на 05.10.2022 г., сумата от 867,01 лева, представляваща законна лихва, дължима за периода от 01.04.2023 г. до 12.11.2024 г., както и сумата от 97,34 лева държавна такса и 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Към исковата молба е приложено копие от Разписка № 0100016797855520 от 05.10.2022 г. от системата на „Изипей“ АД, съгласно което на 05.10.2022 г. е била преведена сума в размер на 4 000 лева, с вписано основание „Медицински разходи“, с наредител А. В.

В. и получател Д. Д. Р., ЕГН **********.

Приложена е и разпечатка на кореспонденция през мобилно приложение, за която в частта от исковата молба, касаеща доказателствените искания, се твърди, че кореспонденцията се отнася до заема.

По делото е изискана справка от „Изипей“ АД, която е предоставена от дружеството и същата възпроизвежда данните, обективирани в посочената Разписка № 0100016797855520 от 05.10.2022 г. от системата на „Изипей“ АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предявените положителни установителни искове касаят претендирани от ищеца вземания за главница и за мораторна лихва, произтичащи от падежирало и непогасено 2 задължение за връщане на парична сума във фиксиран размер, предадена на 05.10.2022 г. от ищеца на ответницата.

Ищцовите твърдения са, че паричната сума е била предадена по силата на поискан от ответницата паричен заем, което се отрича от ответната страна в писмен отговор /вж.л.20 от гр.д.№2191/2025г. по описа на РС-П./.

Съгласно общите правила за разпределение тежестта на доказване в гражданския исков процес, обективирани в чл. 154, ал. 1 ГПК, за да защити претенциите си, ищцовата страна следва да докаже, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената в заем сума, респективно по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а именно: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател.

Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това, независимо дали е налице писмен акт между тях или единствено устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в производството по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, респективно по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.

Установяването на предаването на заемната сума не освобождава ищеца от задължението да установи основанието за предаването на същата, доколкото последната може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое /друго/ задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и др.

В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор.

Изложеното проектирано спрямо настоящия казус обосновават правни съждения за недоказаност на ищцовата претенция. Аргументи:

От приложените по делото писмени доказателства - Разписка № 0100016797855520 от 05.10.2022 г. от системата на „Изипей“ АД и справка от същото дружество, безспорно се установява, че на 05.10.2022 г. ищецът е направил паричен превод в полза на ответницата в размер на 4 000 (четири хиляди) лева и последната е получила визираната сума.

Не е доказано по категоричен и безспорен начин обаче, че основанието за получаването на процесната сума е именно съглашение между страните, имащо характер на договор за заем.

В коментираната разписка и съответната справка от дружеството, касателно паричния превод, като основание на последния е посочено „Медицински разходи“.

Други доказателства касателно основанието за паричния превод не са ангажирани от 3 ищцовата страна.

Предвид тези данни не се потвърждават ищцовите твърдения за наличието на заемни правоотношения между страните. При хипотезата на предоставен заем от страна на ищеца в полза на ответницата, логично и житейски оправдано би било в основанието на паричния превод, за който се твърди, че е заемна сума, да се впише именно това основание – заем.

Но това особено релевантно обстоятелство не може да се презумира, без други ангажирани доказателства в тази насока, а именно, че „Медицински разходи“ е равнозначно на предаване на парична сума в заем.

Вписаното основание в коментираната разписка предполага погасяване на вече извършени или предстоящи разходи, свързани с положени медицински грижи, болничен престой или други медицински дейности, но същото не установява кое е задълженото лице по това задължение, т.е. в полза на кого са извършени процесните разходи.

На следващо място, към исковата молба е приложена разпечатка на кореспонденция през мобилно приложение, за която в частта от исковата молба, касаеща доказателствените искания, се твърди, че кореспонденцията се отнася до /договор за/ заем.

В хода на процеса, процесуалният представител на ищеца твърде общо излага, че от водената кореспонденция с ответната страна не се установявало спор относно получаването на сумата и обещание за връщането на последната.

В отговора си ответницата пък, оспорва автентичността и съдържанието на представената от ищеца в писмен вид кореспонденция, водена в мобилно приложение „Вайбър“, но същата не е предприела активно процесуално поведение за откриване на производство по чл. 193 ГПК по отношение на представената разпечатка.

Съдът намира, че приложените към исковата молба разпечатки на хартиен носител на кореспонденция, обективирана на осем страници с формат А4, на първо място не установява по безспорен и категоричен между кои лица е водена същата.

Действително налице са в същата коренспонденция обръщения „А.е“ и „Д.“, но те предпоставят само индиция, че кореспонденцията евентуално е водена между страните по делото, без да се установява с категоричност това обстоятелство, тъй като разпечатките не обхващат полето, в което е изписан контактът, с който се комуникира.

Видно от представените разпечатки кореспонденцията е водена чрез приложението „Вайбър“, но не са ангажирани писмени документи, от които да се установява между кои телефонни номера е водена тази комуникация, нито кои са техните абонати.

Освен посоченото, приложените към исковата молба разпечатки са частични и непоследователни, което означава, че същите са фрагмент от процесната комуникация и не отразяват нейната цялост, което обстоятелство препятства проследяване на хронологията на кореспонденцията и логическата свързаност на обективираните в нея изявления. Поради това обстоятелство не се установява и кои отношения между комуникиращите касаят съдържащите се в отделни части от кореспонденцията обещания за връщане на парична сума.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че ищцовата страна не успя да докаже, при условията на пълно и главно доказване, нито наличието на съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа, нито реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, поради което и предявеният иск, касаещ заемната сума, е недоказан /неоснователен/. В резултат на неоснователността на главния иск и акцесорният иск, касаещ лихвата за забава, се явява неоснователен.